Кои COVID страхове от април намаляха и кои се засилиха
Новите данни от проучването на “Тренд” показват няколко много важни тенденции в общественото мнение в пандемията. Сравнихме настроенията сега с данните от април и май.
Най-общо виждаме три етапа в българското общество по отношение на пандемията:
април - страхът пред неизвестното
май – успокояване, че всичко е минало,
ноември – завръщане на страховете.
Първото, което прави впечатление, е, че българите свикнаха с маските. 76% подкрепят задължителното им носене на обществени места.
В същото време икономическите последици видимо тревожат българите. Първо, защото спрямо април и май се е увеличил делът на хората, които нямат спестявания. Второ, защото всички тествани мерки, свързани със затваряне на училища/детски градини, заведения/ресторанти, срещат по-скоро неодобрение
По отношение на затварянето на училища и детски градини страховете на хората, които имат деца, са свързани най-вече с невъзможността да ходят на работа.
Тези икономически страхове косвено се отчитат и при индикатор, свързан с ограничения за придвижване.
55% през април са подкрепяли тази мярка,
а през ноември едва 12%.
Трето, проучването отчита намаляване на опасенията на българите, че ще има недостиг на хранителни продукти, консумативи за дома, горива. По-малко вероятно е да се наблюдава изкупуване на определени продукти или по-общо казано, да се развие отново “синдромът на тоалетната хартия”. Ситуацията с презапасяване с лекарства в последните седмици все още държи висока тревогата по отношение на недостиг на лекарства (41%).
Четвъртият акцент е, че спрямо април се е увеличил делът на хората, които не се опасяват, че ще изгубят работата си. Това може да се дължи на факта, че държавата не е затворена, както и все пак по-ясната картина какво се случва.
Още два съществени акцента. Първо - темата с ваксините и второ, усещането на обществото кога ще се върне към нормалния си начин на живот.
45% посочват, че няма да се ваксинират, когато има ваксина за коронавирус. Наше проучване от март 2019 г. показва, че малко над един милион българи смятат, че като цяло ваксините не са безопасни. В проучване през юни 22% от българите са съгласни, че “чрез ваксината за коронавирус ще се поставят чипове в хората с цел контрол”.
Тоест немалък процент от хората, които няма да си сложат ваксина, са повлияни от конспирации, които се родиха с идването на пандемията. Други, защото
имат недоверие
към ваксините
От друга страна, някакъв процент няма да го направят, защото ще искат да видят какви ще са страничните ефекти. Други - защото са изкарали вируса леко и няма да виждат смисъл от ваксиниране.
Шесто, увеличава се от 9% през май към 30% през ноември делът на хората, които не могат да преценят кога ще се върнем към нормалния си начин на живот.
До какво ще доведе това?
Най-кратко - до промяна на потребителската култура и в социалното поведение. В първата сфера - с ограничаване на потребление на стоки, които не са от първа необходимост. А в социалното поведение – хигиената все е по-важна и общуването – все по-дистанцирано.