Швейцарското посолство работи за повече иновации и прозрачност в България, казва Мюриел Берсе Коен, посланик на Конфедерация Швейцария в България
Сред предимствата на България са членството ѝ в ЕС и специфичното ѝ местоположение, плоският данък и отличните специалисти в областта на комуникационните технологии
- Ваше Превъзходителство, на 20 ноември ще се проведе онлайн събитие, съорганизирано от посолството на Швейцария в България, озаглавено “Въздействието на изкуствения интелект върху нашето общество”. Кои са най-спешните предизвикателства, чийто отговор ще търси тази дискусия?
- Заедно с БАН и Фондация “Конрад Аденауер” ще се опитаме да предизвикаме интерес към влиянието на изкуствения интелект върху всекидневния ни живот. Изкуственият интелект улеснява много процеси, но трябва да сме наясно какво означава той за нас, за да можем да имаме ясна позиция. Имаме нужда от надеждни, достъпни и отворени системи на изкуствен интелект в полза на обществото. Някои експерти казват, че широкото приложение на
изкуствения
интелект може
да ограничи
свободната
ни воля
и дори гражданските ни права. Вярно ли е това? Защо и как? По време на събитието ще акцентираме върху влиянието на изкуствения интелект върху образованието, здравеопазването и трудовата заетост. Радвам се, че с нас ще бъде и специалист от прочутия Политехнически университет в Цюрих - проф. Дирк Хелбинг. Събитието ще бъде предавано на живо в социалните мрежи. Всеки, които се интересува, може да го намери и да слуша.
- Как се отрази пандемията върху швейцарските иновации в здравеопазването и какво швейцарците могат да научат останалите европейци, така че да осигурят добри здравни грижи по време на кризата?
- Швейцария е една от най-иновативните държави не само в Европа, но и в света. Тя също така е световен лидер в сектора на медицинските технологии. Швейцария е единствената държава, в която медицинските технологии допринасят в такава висока степен за брутния вътрешен продукт. Секторът на високотехнологичната медицина процъфтява. Неслучайно
наричат Швейцария
“Долина на
здравето”
Освен фармацевтични компании като “Новартис”, “Рош” и “Синджента” съществува гъста мрежа от фирми, които развиват медицинска, био- и нанотехника. Швейцария е водеща и в областта на здравните “блок чейн” технологии.
През последните няколко седмици броят на заразените с COVID-19 в Швейцария нарасна драстично. Взаимната подкрепа е от съществено значение в такива времена - виждаме например как съседни европейски страни си помагат, като поемат грижата за чужди пациенти, без значение дали те са от държави членки на ЕС или не. В борбата с пандемията можем да научим много едни от други. Нуждаем се от международна координация, защото вирусът не признава граници. Международната здравна организация е особено важна сега. В желанието си да участва активно в процеса на намиране и разпределение на ваксина, Швейцария се включи в международната инициатива КОВАКС, лансирана от СЗО. Със сигурност сегашната ситуация изисква две неща - много високо ниво на натрупани знания и ускорени научни изследвания от страна на учените от целия свят. Швейцария отговаря и на двете условия.
- Швейцарски медии загубиха до 95% от приходите си от реклама по време на пандемията. С какви мерки правителството подкрепя качествени и независими медии? Според вас какво трябва да се направи в България?
- Във времена на несигурност като COVID кризата сега хората търсят надеждна информация. Швейцарците имат доверие в традиционните медии (44%). Пандемията увеличи значително ползването на медиите, но рекламните бюджети се свиха и желанието на хората да плащат за онлайн новини остава ниско. Предвид особеното значение на медиите за демокрацията в Швейцария, по време на извънредната сесия на парламента бяха внесени редица широко подкрепени предложения, с които се иска незабавна финансова помощ от 57,5 млн. швейцарски франка, а правителството през май прие мерки в полза на всички видове медии.
Разбира се, ролята на професионалните и надеждни медии е по-значима от всякога и в България. Прозрачността в медиите и тяхната собственост е много важна, за да се спечели доверието на хората. Възвръщането на доверието в обективната журналистика също е начин за борба с разпространението на теории на конспирацията и фалшивите новини.
- Туризмът е много развит както в Швейцария, така и в България. Какви мерки го подпомагат най-добре в кризата?
- През 2020 г. в Швейцария беше отбелязан рязък спад на броя на нощувките, както и огромна разлика между данните за туризма в градските и планинските райони. Продажбите в градския туризъм отбелязаха най-големия срив - до 60%. Но някои туристически региони, като например кантоните Вале, Тичино и Граубюнден, спечелиха от многобройните швейцарски туристи, които ги посетиха през лятото. Зимният сезон обикновено носи печалба от около 2 млрд. швейцарски франка на година (2,2 млрд. евро). В съответните планински курорти бяха създадени стратегии срещу COVID-19. Може да бъдете сигурни, че хората там действат отговорно. Разбира се, следим с известно напрежение как ще се развие обстановката до края на годината.
- Кои са основните сектори за швейцарските инвестиции в България? Какви предизвикателства предстои да бъдат преодолени?
- През 2019 г. Швейцария заема 11-о място по инвестиции в България. Основните сектори са машините, електро и механо индустрията, химическата и фармацевтичната, хранително-вкусовата индустрия. Сред предимствата на България са членството ѝ в ЕС и специфичното ѝ местоположение, плоският данък и отличните специалисти в областта на комуникационните технологии. При все това страната е изправена пред предизвикателства.
Най-сериозният проблем за компаниите е липсата на квалифицирана работна ръка. Тук бих споменала също необходимостта от по-гъвкава и ефективна администрация (електронно правителство), липсата на прозрачност при тръжните процедури и риска от корупция, както и лошата инфраструктура в някои региони. Убедена съм, че ако България успее да се пребори с тези предизвикателства, тя ще бъде едно привлекателно място за производствения процес на инвеститорите. Като поука от пандемията инвеститорите може да проявят интерес към по-близки места за своите производства. Търсенето на т.нар. близки хоризонти сега е важна тема. Българо-швейцарската търговска камара неотдавна произведе кратък филм, в който швейцарски инвеститори се обръщат към потенциални нови инвеститори, като им посочват предимствата на България: заслужава си да видите материала на сайта на камарата (www.bscc.bg).
Чуждестранните инвеститори биха оценили високо един по-отворен диалог с държавната администрация по отношение на някои спиращи развитието практики - говоря конкретно за иновативния фармацевтичен сектор, където Швейцария, както вече споменах, е водеща. И компании, и пациенти само ще спечелят от една по-предвидима система, която да отразява нуждите на населението, като същевременно поощрява компаниите да не ограничават иновативния сегмент от своята дейност в България.
- Какво постигна Българо-швейцарската програма за сътрудничество, на кого помогна досега?
- Преди 10 години в Берн швейцарският федерален съвет и българското правителство подписаха двустранно споразумение за изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество - едно начинание, насочено към намаляване на икономическите и социалните различия както в рамките на разширения ЕС, така и вътре в България. Всички проекти и дейности, съфинансирани от програмата, се изпълниха между 2011 и 2019 г.
Около 65 млн. франка са
изразходвани за различни
инициативи, свързани например
с опазване на околната среда, икономическото развитие и социалното включване в България. Много от тях постигнаха и устойчив ефект - зелените (базелски) трамваи вече са част от зелената транспортна система на София; седмичният Фермерски пазар, който се провежда пред основната сграда на министерство на земеделието от 2015 г., е част от културния календар на столицата, дори и през карантината заради COVID-19 тази пролет; деца от уязвими общности в няколко общини участват в образователни програми в новоизградени или обновени училища и детски градини в близост до домовете им. Швейцарската програма е една от най-малките донорски програми в България, но е фокусирана върху доброто качество. Програмата е успешна поради
успехите на хилядите хора,
било то семейства
в ромски махали
или фермери в отдалечени села. Разликата идва от това колко близо до реалността се намираме, до хората, които имат нужда от подкрепа и подпомагане, за да живеят по-добре.
И не само това. Швейцарските проекти създадоха многобройни партньорства. А това доведе и до продължаващ обмен на знания и умения между хората от Швейцария и България. Разнообразни български и швейцарски експерти и организации установиха връзки помежду си. Един пример е взаимодействието между българската и швейцарската федерална полиция и кантонални служби в борбата срещу трафика на хора. Друг пример е продължаващото партньорство между градовете Тун и Габрово.
- Едно от най-големите постижения на програмата е проектът “Дуално образование за съвременните изисквания и нужди на обществото”, или накратко ДОМИНО. Постигна ли той устойчиви резултати в обучението на квалифицирани кадри за нуждите на бизнеса?
- Проектът ДОМИНО бе насочен към ученици от професионалните гимназии и създаде възпроизводим модел за учене чрез работа, като използва швейцарския опит, пригоден към местните нужди. Въведени бяха необходимите законодателни промени, за да може дуалната система да бъде напълно легитимна. По проекта бяха създадени насоки и методологии, които бяха споделени с всички заинтересовани страни, така че всяко училище, което иска да се присъедини към дуалната система, да може да го направи по административно най-лесния начин. Най-важният фактор за успешното стартиране на дуално обучение е наличието на заинтересовани компании, готови да отворят вратите си за учениците, осъзнавайки ползите, които ще имат от обучението на бъдещите си кадри.
Почти 80% от
учениците,
завършили по
проект ДОМИНО,
бяха наети веднага
от компаниите,
в които са практикували. Българската държава в момента продължава подкрепата за разширяване на дуалното образование чрез проект, финансиран от ЕС, но съм уверена, че дуалната система ще се превърне в национална политика, тъй като това ще допринесе за икономическото развитие на страната.
- Чрез програма “Здраве и образование за всички” - ЗОВ, бяха открити нови детски градини и осигурени достъпни здравни грижи в шест български общини. Разкажете ни за най-светлия си спомен от срещите си с ромските общности в България.
- Да, 28 детски градини, училища, образователни и здравни центрове бяха обновени и някои новопостроени по програма ЗОВ и дават достъп до образование и здравни услуги на хиляди хора в някои от най-бедните квартали в страната. Подходът за социално включване на уязвими групи, който пилотира швейцарската програма, беше едновременната работа с деца и млади семейства за осигуряване на качествено образование, здравна грамотност, както и превенция. Този модел е доказано успешен и виждам, че българските власти го използват в усилията си за равенство и интеграция.
Имах различни посещения в ромски общности. Спомням си щастливите деца и родители, когато открихме детската градина в кв. “Надежда” (Сливен). Имам
светъл спомен
от Бургас от онези
млади хора, дошли в
училище след работа,
за да се научат да пишат добре. Имахме много интересни разговори и е обнадеждаващо да видим млади бащи от ромската общност, които са нетърпеливи да подобрят своите знания и умения.
- Наскоро България представи на Съвета на ООН по правата на човека в Женева докладите си за напредъка на страната в тази сфера. Какви са вашите препоръки?
- Точно така, на 6 ноември, по време на Универсалния периодичен преглед, Швейцария също направи своите препоръки към България. Ние избрахме нашите препоръки с оглед на опита ни в България и на темите, които са от съществено значение в настоящата ситуация. Първата препоръка беше относно все още съществуващата дискриминация и необходимостта от успешна интеграция на ромските общности в България. Както вече споменахме, благодарение на българо-швейцарската програма ЗОВ имаме много подробни наблюдения в областта на социалното приобщаване в България и вярваме, че са необходими повече усилия за по-качествено образование, жилищни условия и здравни услуги, за да могат хората от ромските и другите уязвими общности да станат пълноправни и равнопоставени членове на обществото.
Втората препоръка беше българската държава да ратифицира третия факултативен протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето, който би гарантирал допълнително ниво на международна правна защита в случай на нарушаване на правата на детето. По Българо-швейцарската програма за сътрудничество беше изпълнен проект за реформа на детското правосъдие. Въпреки че България е положила усилия да актуализира законодателството си в съответствие с принципите на Конвенцията на ООН за правата на детето, процесът не е завършен. Третата препоръка беше свързана до голяма степен с последните политически събития в страната и тя бе българската държава да продължи своята съдебна реформа в съответствие с препоръките на Венецианската комисия, като гарантира независимостта на магистратите и създаде ефективни механизми за наблюдение. Зачитането на върховенството на закона е от основно значение за гражданите от всяка държава да имат доверие в своите институции.
- Швейцария е кандидат за място на непостоянен член при Съвета за сигурност на ООН. Кои са предизвикателствата в областта на сигурността пред света днес?
- Швейцария е много активна в ООН. Ние сме малка страна и сме наясно, че се нуждаем от силна мултилатерална система, която да поставя еднакви условия за всички държави. Швейцария кандидатства за първи път като член на Съвета за периода 2023-24 г., като при това е напълно в крак с целите, както и с ценностите на ООН. Освен това Швейцария е напълно наясно с глобалните проблеми и е убедена, че може да допринесе за международния мир и сигурност. Девизът на нашата кандидатура е “Плюс (принос) за мира”.
Предизвикателствата пред човечеството днес са много. Нуждаем се от всеобща воля и солидарност, за да намерим отговорите на глобалните предизвикателства, а те са: рискът от разпространение на нови епидемии, което от своя страна е свързано с екологичната криза и изисква спешни и смели колективни решения. Дигиталната революция, която променя обществата, предизвиква демократичните ни системи и засяга индивидуалните права на всеки гражданин, налага да бъдат установени нови правни норми. Съществува риск от разпадане на силната мултилатерална система, която създадохме след двете световни войни - сега, когато най-много се нуждаем от нея. Швейцария работи за силна и ефективна мултилатерална система, тя е надежден и неутрален посредник, който е убеден, че човешката сигурност и достойнство са на първо място. Убедена съм, че швейцарският дух в Съвета за сигурност ще промени нещата към по-добро.
.......................
CV
Мюриел Берсе Коен е родена през 1965 г. във Фрибург. Има диплома за хуманитарни науки от Университета в Женева. Постъпва във Федералния департамент на външните работи през 1994 г. Работи като стажант в Берн и Рим. През 1996 г. първоначално работи като дипломатически сътрудник по двустранните отношения с Близкия изток в тогавашния Политически отдел II, преди да започне работа като пресговорител в Информационния отдел от 2001 до 2003 г. През 2003 г. поема длъжността съветник по културата и възпитанието в Париж.
От 2007 г. е министър в Постоянната мисия на Швейцария към ООН в Женева, където отговаря за човешките права и хуманитарните въпроси. От 2010 г. г-жа Берсе Коен е посланик в Сенегал. От 2014 г. е посланик в Алжир, а от септември 2018 г. е посланик в България.