Европейският съюз предприе важна стъпка към стратегическата си цел – диверсификация на доставчиците и маршрутите за доставка на природен газ, за да намали зависимостта си от „Газпром“ и от Русия. След продължило четири и половина години строителство, от 15 ноември по Трансадриатическия тръбопровод TAP (Trans Adriatic Pipeline) тече газ от Азербайджан към ЕС. Това е т.нар. Южен газов коридор, който заобикаля Русия и минава от Азербайджан през Грузия и цялата територия на Турция.
Този път шумна церемония нямаше – както заради напрегнатите отношения между Турция и Гърция заради находищата на газ в Средиземно море, така и вероятно заради пандемията от коронавирус. Въпреки липсата на речи обаче събитието никак не е маловажно – ЕС успя да си осигури газ независимо от Русия. Засега става дума за 10 милиарда кубически метра годишно, но мощността на ТАР може да бъде удвоена.
Конкурент на „Турски поток“
Недовършеният руски газопровод „Северен поток-2" е много по-мощен – неговият капацитет може да достигне 55 млрд. кубически метра. А мощността на втората тръба на „Турски поток“, предвидена да снабдява държавите от Югоизточна Европа и до голяма степен конкурентна на ТАР, е сходна – 15,75 милиарда кубически метра.
Този обем обаче не би могъл да бъде достигнат преди втората половина на 2022-а година, докогато трябва да е готова съответната инфраструктура в Унгария, преди строителството да продължи към Австрия. За момента се достроява продължение на тази тръба в България към Сърбия, като работата трябва да завърши през декември.
България вече от година получава руски газ по втората тръба на „Турски поток“, но от 1 януари 2021-а година смята да започне да внася и азербайджански газ. За тази цел до края на годината трябва да бъде достроен газопроводът IGB – т.нар. междусистемна газова връзка Гърция–България, която се ползва с подкрепата на ЕС.
Край на зависимостта на България от „Газпром“
Когато IGB стане готов и свърже газотранспортните системи на Гърция и България, България ще може да купува не само азербайджански газ от ТАP, но и да внася втечнен газ от гръцкия терминал Ревитуса, а в перспектива – и от терминала за регазификация на втечнен газ край Александруполис. Проектната мощност на IGB е 3 милиарда кубически метра годишно с възможност за увеличение до пет милиарда.
Ако се има предвид, че през 2019-а година „Газпром“ е доставил на България 2,4 милиарда кубически метра, става ясно, че чрез пускането в експлоатация на TAP и IGB една от най-зависимите от Русия държави-членки на ЕС ще постигне радикална диверсификация на своите доставчици и на пътищата за доставки.
Това не означава, че България ще прекрати покупките на големи количества от „Газпром“, но нейните позиции на преговорите за цените и условията ще се подобрят рязко – щом руската компания изгуби своето почти монополно положение на българския пазар.
(От "Дойче веле")
