Как се пази баланс при политически дрязги
Втори локдаун би довел икономическа катастрофа
Затягането на мерките в Европа ще удари нашия износ и веригите за доставки
България е обгърната от разединение и страх. Тежка констатация, но реалната картина е такава. Втората вълна на пандемията е в разгара си и не се знае кога и как ще преодолеем този мрачен период. Обществото е поляризирано.
Гражданите сякаш са разделени на две.
Една част
настоява за
по-крути мерки,
дори и за пълен
локдаун
Друга част е на точно противоположното мнение: второ затваряне ще има апокалиптично отражение върху икономиката.
Трудно е да се постигне баланс в ситуация на сериозни
политически
дрязги и месеци
преди избори
Здравната криза се обостря особено по линия на недостатъчния брой медици на първа линия. Днес е повече от ясно, че основният приоритет пред управляващите трябва да е устойчивото функциониране на здравните системи. Това означава не само финансова подкрепа, но и снабдяване със защитни средства, логистика в доставката на лекарства, подкрепа в набирането на квалициран медицински персонал и др.
Ключово условие за намаляване на интензитета на пандемията е затягането на контрола за спазване на текущите мерки. Дистанция, дезинфекция, носене на маски трябва обаче да се спазват от всички или от много голяма част от гражданите. Тук държавата трябва да действа много по-решително, отколкото до момента.
В сферата на икономиката също чуваме диаметрално разнопосочни коментари. Едно трябва да се знае - второ сериозно ограничаване на икономическата активност ще има много тежки последици. България е малка и развиваща се икономика, което я поставя
в групата на
потенциално
най-уязвимите
държави
Факт е, че към момента макроикономическата картина у нас е доста по-добра в сравнение с повечето страни от ЕС. Но това не означава, че в следващите месеци ситуацията не може рязко да се влоши. В редица европейски държави започна налагането на все повече рестриктивни мерки, което означава допълнителни проблеми за България. Нашата икономика е 75% обвързана с европейската, което означава голяма вероятност от ново влошаване в международната търговия. Правителството и работодателските организации трябва спешно да трасират логистични решения и
варианти
за по-лек удар
върху нашия
износ и веригите
за доставки
Много важна политика е подкрепата за бизнеса по линия на запазване на работни места. Видимите ефекти от подобни мерки са свързани с ограничаване на безработицата и съответно възпиране на загубите на доходи.
Невидимите ефекти може да са още по-съществени, защото масовото освобождаване на работна ръка ще породи структурни проблеми пред бизнеса. Процесът по наемане, обучение и рестартиране на дейността може да отнеме много време. Това ще коства много усилия и средства, което може да принуди редица фирми да предпочетат изобщо да не стартират този процес. Това показва колко важно е основна част от икономическите пакети да са насочени към подкрепа за трудовия пазар и секторите, ударени най-тежко от COVID-19.
Колкото по-безболезнено премине бизнесът през тази криза, толкова по-ниска ще е социалната цена за цялото общество. Затова се изискват повече мерки с фокус подкрепа за бизнеса. Виждаме, че мярката 60/40 и грантовите схеми през Министерството на икономиката и ББР достигат размер от 1 млрд. лв. с концентрация в последните три месеца. Очаква се икономическото министерство да разплати още 330 млн. лв. за ноември и декември с насока възстановяване и дигитално трансформиране на бизнеса.
Важно значение могат да изиграят и средствата по новия инструмент на ЕС - REACT-EU, които ще влязат в употреба от началото на 2021 г.
От друга страна, военните разходи и повишаването на пенсиите може да се отложат до излизане на страната от най-рисковия период.
Икономическите мерки трябва да са обезпечени и от много висока ефективност в тяхното администриране. Ясно е, че в една форсмажорна ситуация решенията се взимат бързо, без нужното време за изготвяне на стройни процедури. Въпреки това има сериозни резерви по тази линия. Може да звучи тривиално, но бързото и лесно достигане на стимулите до нуждаещия се бизнес и/или граждани могат да донесат огромна разлика в полезността на единица изразходван публичен ресурс.
Тема, която не е широко коментирана, но е от първична важност за стабилността на българската икономика, е мораториумът върху плащанията по кредитите. Преди броени дни управителят на БНБ Димитър Радев сподели, че централната банка няма да удължи неговия срок. Последните данни показват, че банките са отсрочили кредити в размер на близо 10 млрд. лв. по линия на мораториума.
Към момента нашата банкова система остава стабилна. Според Радев капиталовата адекватност, ликвидността и рентабилността на българските банки са по-добри от средните за ЕС. Изключение правят необслужваните кредити, които достигат 6% при средно ниво от 3% в останалите европейски страни. Именно затова има притеснения за последствията от решението да не се удължи мораториумът.
БНБ и българските банки трябва сериозно да помислят за удължаване на процедурата по отсрочване на плащанията по кредитите с 3-6 месеца. По този начин ще достигнем летните месеци, когато очакванията са за осезаемо намаляване на разпространението на COVID-19.
