Едно от основните измерения на успешната стратегия - политическа, дипломатическа - е запазването на алтернативни варианти за действие. Минималният алтернативен вариант се нарича exit strategy - или стратегия за изход от ситуацията - и без него всяка битка се превръща в битка на живот и смърт. В колко битки "на живот и смърт" може да оцелее един човек, една държава?
Условията, които българската държава постави за начало на присъединителните преговори на РС Македония към ЕС са формулирани по начин, който отваря сериозни възможности за Скопие да излезе от ситуацията като жертва и да предизвика симпатията и подкрепата на международните партньори на България. В продължение на много време пишем и говорим - наблюдатели и експерти с различни гледни точки - че българската стратегия към развитие на отношенията със Скопие трябва да бъде ешелонирана в дълбочина, да има разбирането и инструментите да формулира последователни, свързани във времето и оперативно осъществими цели, които да доведат в крайна сметка до постигане на необходимите резултати. Тези резултати, преди всичко, трябва да бъдат определени като отказ на РС Македония от основни пропагандни идеологически тези за идентичност, наложени на антибългарска основа от югославската комунистическа доктрина. Отказът от враждебни спрямо България концепции за новопридобита идентичност след средата на 20 век бе договорен като рамка през последните 3-4 години и в отношенията на високо политическо ниво между двете страни.
Оттук нататък следва позитивният дневен ред на споразумяване между София и Скопие, който трудно може да бъде репресивен - за която и да е от страните. Поради простата причина, че трябва да бъде приет с оглед на добре осъзнат двустранен интерес - иначе не би издържал проверката на времето. Към този позитивен дневен ред по проблеми на историята и идентичността трябва да се прибавят нарастващ брой нови и прагматични проекти за двустранно сътрудничество във всички останали области. За съжаление тази логика на развитие на двустранните отношения не успя да се наложи. Наложи се подходът за силова игра "ва банк", чиято сила е спорна. Цената на упражнената сила ще бъде висока, а резултатите - непредвидими. Ако възприетият подход доведе до ефективно вето - или блокада на преговорният процес за Скопие, ще настъпи рязко отчуждаване в двустранните отношения (ако се изразим съвсем меко) и преориентация в регионален план, която ще бъде в дългосрочен ущърб на България.
Нека още веднъж подчертаем: тук не става дума нито за компромиси, нито за отстъпки. Става дума за интелигентна и прагматична стратегия в преследване на национален интерес, която не виждаме разработена и приложена на практика. Може би греша? Както се казва - дай Боже! На този етап - толкова. Казаното е достатъчно. Всичко останало ще бъде казано тогава, когато нещата се случат. Дано нямаме повод за съжаление - както обикновено, постфактум.
От Фейсбук.
