Има “санитарен” минимум, който трябва да се спазва. Особено от тези, за които езикът е основното им сечиво. Не че е простимо и за политиците ни, но те масово “мекат” начело с премиера ни
Из ония дни попаднах на “Шоуто на Николаос Цитиридис”. Беше поканил известна българска певица, актриса и писателка. С една дума - интелектуалка. Впримчи я в игра, при която единият е със запушени уши и само по движението на устните на другия трябва да познае думата. Забавно. Още по-забавно ми стана, когато интелектуалката трябваше да артикулира думата “увертюра”. Със затрогващо усилие и широко отваряне на устата повтаряше “Овертюра, Овертюра”. Отсреща Николаос беше безпомощен. Горкият... не можеше да вдене. В следващия епизод
интелектуалката се
напъваше да я разберат,
произнасяйки “какАфония, какАфония”. Наистина голяма какОфония трябва да е в главата на актрисата ни, писателка и интелектуалка.
Имам ли право да бъда толкова критичен към езиковото невежество на тази популярна жена?
Не знам. Не знам, защото немарата към езика ни начева от медийната среда.
Преди време с изумление прочетох в пресата: “Осем проститутки сгащиха полицаи на “Лъвов мост”. Премигнах два пъти, за да се ориентирам. Кой кого всъщност е сгащил: проститутките - полицаите ли, или полицаите - проститутките. Сетих се как майка ми ми разказваше, че през 30-те години на миналия век е искала да разбере изхода от двубоя между прославения ни борец и кечист Дан Колов и Реджинал Сики. Влиза в един магазин и пита продавача, който бил от Македонския край. Продавачът ѝ обяснява с пределно опулени очи: “Дан Колов го победи негърот” и добавил: “...ябанджията”. Майка ми в недоумение продължава да пита, но отсреща получава добавката “Еее... му стъпи отгоре, го видов”. Майка ми така и не разбрала кой на кого е стъпил “отгоре”.
Малко по-ясно е следното актуално съобщение в български вестник: “Древна маска откри археолог”. Все пак
едва ли маска, колкото
и да е древна, би могла
да открие археолог
Само че така и не става ясно кому е потребна тази инверсия?
В последно време стана особено “модерно” журналисти и телевизионни говорители упорито да избягват т.нар. определителен член. Те не членуват нарицателни имена, които служат като собствени имена на институции. Вече масово се говори примерно: “Днес в Министерски съвет...” или: “Столична община взе решение...”. Доколкото знам, Министерският съвет е един, както и Столичната община - и тя е една. Защо се избягва определителният им член? Иначе ми идва да попитам: “Кой точно Министерски съвет и коя от многото столични общини?”
Българският език е труден. И като език се развива и променя.
Никой не е застрахован от грешки
Но има санитарен минимум, който трябва да се спазва. Особено от тези, за които езикът е основното им сечиво. Такива са писателите, журналистите, репортерите, говорителите по електронните медии... За тях е непростимо например: бЮро, членовЕ, голЯми, училищА, съдилищА... Непростимо е също: четемЕ, пишемЕ, вървимЕ, говоримЕ...
Не че е простимо и за политиците ни, но те масово “мекат” начело с премиера ни.
