Маската плаши, защото стана символ на всички страхове, контрол, заплахи, казва психологът
Антимаскърите дават сигнал за липса на доверие към авторитетите
Две крайности при родителите: знаещи и избиращи сами и избиращи само като питат специалист
Българите са меки в протестите. В страха хората могат лесно да изберат да се спасяват поединично
Страхът упражнява най-силния контрол върху човека. Той бързо може да ни накара да сме хаотични, несправящи се и с усещане за безсмислие
Очакването за промени в изолацията е със статут на травматично преживяване, сравнимо с военно положение
- Неотдавна на жълтите павета гориха маски в знак на протест срещу задължителното им носене на открито. Имаше и плакати “Искам да дишам”. Такива протести има и в други европейски страни. Какъв знак дават тези хора, г-жо Владимирова?
- В този случай действията срещу маските са действия срещу усещането за контрол до степен свободата да е по-жизненоважна от здравето! Плакатите “Искам да дишам” у нас и в Европа правят аналогия с ограничаването на най-неотложната човешка потребност, защото можем да не ядем месец, да не пием вода дни, но да дишаме, не можем да спрем и за няколко минути... Така под въпрос се поставя значимостта на смисъла и качеството на живот в тези условия и цената, на която ги получаваме.Те дават сигнал за липса на доверие към авторитетите. Един вид - предпочитам да скоча в пропастта, отколкото да те следвам.
Естествено, можем да се замислим и за типа хора, не само за това ка
кво изразява такава социална позиция. Обикновено те по един или друг начин искат да покажат, че са смели и управляват сами живота и изборите си, както и хора с импулсивна линия на поведение, която е като заучена реакция, щом става дума за ограничения.
- Журналисти направиха паралел с антиваксърите и родиха нова дума “антимаскъри” - вие намирате ли общо между двете групи?
- И при двете групи, говорим за родители, които имат стройни убеждения и нагласи към това какво е най-добро за децата им и от какво искат да ги предпазят. Същото може да се отнесе и до родители, които изпращат децата си в детските градини с кутии веганска храна или които тренират физически усилено отрочетата си още от 3-годишна възраст.
Има две крайни тенденции при родителите. Едната е: решителни родители, знаещи всичко по-добре и по-детайлно от всички специалисти и избиращи сами. Другата тенденция е: родители, които четат, постоянно задават въпроси, не могат да изберат нищо, без да се допитат до специалист, и постоянно се объркват в теориите, които четат. Светът създаде много възможности и за избори, и за борби. Това се отнася и до родителството. Въпросът е как ще намерят път едни към други тези деца, когато пораснат, отгледани с напълно противоположни убеждения...
- Ако сред предполагаемите мотиви на антимаскърите е, че задължителната маска е опит за повсеместен контрол над хората, доколко това изобщо е възможно?
- Страхът осъществява най-силния контрол върху човека. Той бързо може да ни сведе до базовите инстинкти, да ни накара да сме хаотични, несправящи се и с усещане за безсмислие. Вече дълги месеци живеем в дистрес и маската стана символ на всички страхове, контрол, заплахи... Не са малко клиентите, които споделят, че
самата картина на хора
с маски навсякъде им
изглежда апокалиптична като във филм на ужасите. Тези възприятия стесняват полето на съзнание и всъщност не самата маска, а стойността ѝ на символ на заплахата може да плаши хората.
- Друго обяснение е, че в пандемията хората се умориха да се страхуват. Не свършва ли обаче страхът там, където започва невежеството - логиката е, “щом мен не ме лови, значи няма вирус”?
- Това е едната закономерност: колкото по-малко зная, колкото по-дистанциран съм и използвам отричането като защитен механизъм, толкова по-смел и рисков за себе си мога да съм. Понякога това е един от изходите от тежката пандемична умора, която настъпва все по-интензивно.
От друга страна, пълната информираност в детайли, следенето на всички мерки и събития около COVID-19 донесе на много хора интензивна
тревожност и
невъзможност да
управляват живота си
Важен е балансът, да не се идентифицираме с фаталистичните информации, да не отхвърляме всичко, залитайки по конспиративни теории, а да съблюдаваме необходимите мерки и да търсим здравословно функциониране.
- Има ли протестът срещу маските нещо общо с вярата в конспиративни теории, която е силна сред българите?
- Самата вяра в конспиративни теории има пръст, но не е единствената определяща тук. Мотивите за бунта срещу маските са различни:
4Друг определя правилата и това е единственото ми оръжие да изразя мнението си. Маската става инструмент за отпор.
4 Съпротивляват се и тези, които не искат да приемат промяната в начина на живот. Като не приемат маската, те отлагат приемането на всичко около пандемията. Обикновено това са хора индивидуалисти, които винаги намират начини да си нагласят факторите така че да стигнат до тяхното желано.
4 Естествено, и заплетените в конспиративни теории. Те не искат да са манипулирани, лъгани, да са “овце”, да бъдат глупавите, както субективно много от тях се възприемат. Отделен е въпросът на какви “прозрения” се основава компетентността им...
4 Да не пропускаме и появилата се сериозна пандемична умора, в която хората не могат постоянно да съблюдават изисквания.
4 Както и тези, които изместват всичко към политиката и несправедливостите в социалната среда. Те са склонни да персонализират изискванията и да отхвърлят маската, защото така са в контра на определен политик или партия.
- С вас говорихме преди време за пораженията върху психиката при продължителна социална изолация, но дали можем изобщо да си позволим такова обсъждане, след като България прилага едни от най-либералните мерки в цяла Европа?
-Твърде много хора очакват да бъдат затворени, изолирани, да нямат права и свобода. При немалко от тях режимът на работа от дома налага изолация. Въпреки че сме с един от най-либералните режими в Европа, някои хора излизат само до магазина или през почивен ден, ако го имат, поради непрекъснатостта на работния процес от домовете им. За тях това е истинско мъчение и фрустрация. Идеята, че всеки ден аз очаквам, че може да има промени, всеки ден мисля как да се запася, как да направя дадена дейност, преди да са ми отнели възможността, е със
статут на травматично
преживяване, сравнимо
с военно положение
- Тогава ми казахте, че в пандемията семейните кризи, паникатаките, неврозите, посттравматичният стрес са в подем. И сега ли е така?
- Поради факта, че всички продължаваме да живеем в неизвестност, в заплаха и невъзможност да управляваме живота си, стресът започна да се соматизира. Оттук насетне ще берем много горчиви плодове по отношение на психичното здраве, а и здравословното състояние на хората като цяло. Към сегашния момент паническите състояния, отключването на
ендокринни заболявания,
пряко свързани
с нивата на стрес,
разнородни реакции на вегетативната нервна система, нарушения на качеството на съня, хранителни разстройства, различни форми на зависимост са в своя пик. Семейните кризи се разрастват. Децата са все по-зависими от дигиталните устройства и вече с нарушения, свързани с феномените на вниманието, паметта, социалната компетентност...
- Сега се сбъдват най-тежките прогнози - около 4000 заразени. Накъде ще избие обществената енергия, ако мерките се затегнат както в много европейски държави?
- Българите са меки в протестите. Сякаш нямаме традиции в организирането на енергията на масите. Сега има малко по-отявлени и единни прояви, но машината е тежка и в страха хората могат лесно да изберат стратегията да се спасяват поединично. По нашите географски ширини имаме традиция да оставяме всичко зад вратата на дома и да замитаме проблемите под килима. В този смисъл всеки може да е гневен, да се страхува или да иска промяна, но обединението ни куца. Все пак има нова тенденция и хората започнаха да се научават да изразяват нагласи, желания, да се опитват да отстояват позиции. Ще видим кой страх в каква посока ще побутне съответното поведение.
- Доколко психиката на българина може да издържи на ограниченията?
- Вече има силна пандемична умора. Начинът на живот, който налага кризата с вируса, е неестествен за хората поради факта, че ограниченията заплашват няколко основни потребности: сигурността, която идва от способността да оценим ситуацията и да вземем решение; усещането за свобода, което се свързва със себеактуализацията и икономическия статус на всеки един; свързаността, която е все “по-разкъсана” от мерките за дистанция и изолация. Всички тези страхове - да бъдеш отделен от околните, да изгубиш всичко, да нямаш свобода и развитие -
изтласкват страха
от вируса
Търпението и ресурсите на хората са на изчерпване и това си проличава по агресията, на която много клиенти споделят, че стават свидетели, множеството тежки произшествия на пътя и в домовете, хората с видимо неадекватно поведение на улицата и в квартала.
Ани Владимирова е родена в Плевен
Завършва висшето си образование в СУ “Св. Кл. Охридски”
Има дългогодишен опит в областта на практическата психология
Създава първия сайт за онлайн психологически консултации и терапия
Позната е на телевизионната публика и като психолог на “Биг Брадър”, “Байландо”, “Фермата”, “Истински истории”
Носител на годишната награда в раздел “Психология” на фондация “Св. Иван Рилски - Плевен” през 2015 г.
