Социално-икономическият диалог не е конкурентна процедура и не е инструмент за подялба на “една маса”, казва Димитров, който е член на УС на БРАИТ и председател на УС на БАСКОМ, която членува в БРАИТ. Основател и изпълнителен директор е на една от водещите компании за видео игри в Ютоизточна Европа - ImperiaOnline.
- Г-н Димитров, какви фирми обединява новата работодателска организация БРАИТ и защо се наложи създаването ѝ?
- Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) обединява значителна част от иновативните компании у нас. Тя е наследник на работодателската организация “Асоциация на бизнес клъстерите”, създадена още през 2009 г. Членове на БРАИТ са международно признати компании от софтуерната и автомобилната индустрия, ИТ и ИКТ, рудодобива, възобновяемата енергетика, модерната търговия и мн. др.
Bosch, SAP, SITEL, Sensata, Visteon, VM Ware, FESTO, YAZAKI, Adecco, Melexis, Imperia Online са само част от компаниите, обединени в нея. Към това се добавят и 28 организации в сферите на изкуствения интелект, биотехнологиите, чистите технологии, мехатрониката, енергетиката, електромобилите и др. БРАИТ представлява компании с близо 70 хил. служители в 24 икономически сектора, съставляващи 8,7% от икономиката на България и допринасящи за близо 80% от растежа на БВП през 2019 година.
Нещо много по-важно - тези компании играят съществена роля в овладяването на глобалната криза, причинена от коронавирусната пандемия, и имат огромно значение за привличане на инвестиции във върховите технологии. Целта на БРАИТ е да подобрява условията за бизнес и предприемачество в България.
- Поискахте да станете член на Националния съвет за тристранно сътрудничество и да получите национално представителство. Какви са мотивите ви за това?
- Следващите 5 години са от решаващо значение за позиционирането на България на високотехнологичната инвестиционна карта на Европа и света. Модернизирането на държавата, основано на устойчивост, интелект, образование, висока квалификация, иновации и технологии, е огромният залог, пред който сме изправени в момента. Ние вярваме, че тази посока е бъдещето на България, и вече сме достатъчно значими да се включим на най-високо ниво, където се обсъждат политиките, от които зависят и ще зависят нашите деца.
- Смятате ли, че високотехнологичният бизнес в момента не участва достатъчно активно в диалога с властта и защо е нужно гласът му да се чува повече?
- В настоящите работодателски организации членуват някои високотехнологични компании, но техният глас остава размит. Те едва ли се чувстват комфортно в компанията на КРИБ и АИКБ, които в свои медийни изяви внушават, че клъстерите не са модерната форма за сдружаване в бизнеса, а са измама за усвояване на европейски средства; че “София Тех парк” е един проект за недвижими имоти, а не високотехнологичен хъб с глобални центрове на Световната банка и още над 30 компании, както и партньор по стратегическия проект на правителството съвместно с ЕК за изграждането на уникален и единствен на Балканите суперкомпютърен център; че единствено преките финансови дарения, а не работещите икономически модели са форма на социално и бизнес подпомагане; че няма разлика между окабеляване и иновация в автомобилостроенето; че е приемливо да сме враждебни към чуждестранните инвеститори в България и т.н. На този фон
иновативните
компании със
сигурност не се
чувстват
представени от
сегашните
работодателски
организации
в НСТС и логично търсят своето представителство чрез БРАИТ.
- Срещнахте обаче отпор от останалите работодателски организации. Какви са аргументите им?
- Страхуват се от растящата нова българска икономика, която плаща средно 3-4 пъти по-високи заплати и не само не прогонва хората към Западна Европа, но и
връща немалък
брой качествени
специалисти в
страната
Няма как да се хареса това на организации, които спорят с правителството всяка година за минималната работна заплата, но нямат никакво отношение към максималната. На този фон разбираме нервната реакция на АИКБ и КРИБ по повод нашата кандидатура за НСТС, но не разбираме как са решили, че НСТС е тяхна територия и никой друг не може да припарва там? Социално-икономическият диалог не е конкурентна процедура и не е инструмент за подялба на “една маса”. Те твърдят, че не сме юридически легитимни и не сме национално представителни. Съгласно чл. 5 от КТ работодателите имат право да се сдружават без предварително разрешение, свободно да образуват по свой избор организации, които да ги представляват и защитават, както и доброволно да встъпват и да излизат от тях, като се съобразяват само със своите устави. Тази разпоредба не въвежда дефиниция за понятието “работодател” и категорично не навежда на извода, че в устава на предприятие - работодател имплицитно се изисква то да е назовано като такова. Преценката за една организация като работодателска може да се състави единствено предвид дейността ѝ, в който смисъл са изискванията за доказване на наличие на критерии за представителност по чл. 35, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ. А БРАИТ като правоприемник на Асоциацията на бизнес клъстерите в България функционира именно като работодателска организация от 2009 г. до ден днешен.
Освен това ние получихме от всяка от нашите 1800 компании пълномощно, подписано и подпечатано лично от мениджъра или от легитимния представител на дружеството абсолютно еднозначно. За разлика от другите не боравим с порочни практики без правно основание като т.нар. “браншово пълномощно”. Това повдига много въпросителни за начина, по който те употребяват Търговския регистър. Смущаващ е и фактът, че голяма част от компаниите не подозират, че са представлявани или че все още фигурират в списъци на работодателски организации, които са напуснали отдавна. Такива случаи има и в БАСКОМ, на която аз съм председател, включително моята компания е броена към АИКБ. Недопустимо е фриволното боравене с имена на международни високотехнологични компании и водещи инвеститори в страната без тяхно знание и одобрение. Не само е проява на лош вкус, но крие и репутационни рискове за българската държава. Това се е случвало с години и тъй като ние твърдим, че не може да продължава, създаваме сериозно неудобство.
- Ще изпълните ли посочените от тях юридически стъпки, които те считат за пречки?
- Предоставили сме всички допълнителни изискуеми пояснения на Комисията по преценка на допустимостта на работодателските и синдикални организации. Със съжалениете обаче констатираме, че
върху комисията
се упражнява
безпрецедентен
натиск
за отстраняване на кандидатурата на БРАИТ. В момента ние сме организацията, която най-точно изпълнява изискванията. Вярвам, че това скоро ще бъде осъзнато и здравият разум ще надделее.
- След настъпването на коронакризата се заговори за релокация на много бизнеси. Членовете на БРАИТ готови ли са за тези промени и работят ли в тази насока?
- Софтуерната индустрия се промени буквално в деня на обявяването на извънредното положение. Даже нашата компания пусна всички да работят от вкъщи седмица преди това, за да тестваме процеса. Със сигурност ние сме най-подготвени за тази ситуация, но тя невинаги е приложима към останалите - например един производствен процес, колкото и иновативен да е, се нуждае от хора, които да са на място в завода. Въпреки това някои от процесите могат бързо да се автоматизират или оптимизират. Възможните дигитални решения за всички производства и индустрии отново идват от нас, от компаниите в БРАИТ. Ние сме тези, на които се разчита да измъкнем себе си и останалите от трудната ситуация и да дърпаме икономиката напред!
- Как оценявате националния план за възстановяване, по който България очаква да получи от ЕС над 12 млрд. лв.? Достатъчно застъпени ли са дигитализацията и иновациите?
- Положителен е фактът, че един от четирите стълба на плана за възстановяване са именно иновациите. Бихме искали този стълб да има най-висок, а не най-нисък дял, както е в момента – 20% от ресурсите, или 2,431,9 млрд. лв. Но доколкото все още Ппланът е само проект, разчитаме, че екипът на вицепремиера Томислав Дончев ще се допита и до нашата експертиза за прецизиране на частта, свързана с образованието, уменията, научните изследвания, иновациите и интелигентната индустрия. Ние от БАСКОМ сме ангажирани в множество инициативи, които подпомагат интереса на младежите към технологичното образование, защото е всеизвестен недостигът на кадри за бранша. Взехме и активно участие в оценяването на училищните проекти в първата фаза от финансирането за изграждане на STEM среда. Имаше толкова забележителни проекти, че щеше да е жалко, ако не беше намерен механизъм за финансирането на всички тях. Чух много критики, че не трябвало планът да се фокусира толкова върху STEM кабинетите, понеже по-важна била инвестицията в хората, не в машините. Това никой не го оспорва, но модерното образование стъпва върху учене чрез преживяване. Затова няма как да провокираме интереса на децата към програмиране, ако продължаваме да ги учим да пишат код на хартия, без да имат добре оборудвани училищни кабинети с индивидуален компютър за всяко дете.
- Как се справя софтуерният бизнес в кризата?
- Със сигурност по-добре от повечето сектори, но и ние неизбежно ще усетим кризата, макар и по-слабо. Смятам, че ще отбележим ръст и тази година. За нас от ключово значение е предвидимостта в държавата и в частност данъчната предвидимост. Неслучайно се зарадвахме, че правителството пое ангажимент да не увеличава максималния осигурителен доход - това би ударило много бъдещи инвестиции. Другото, на което особено държим, е да не се посяга на плоския данък. Ние не търсим помощ или субсидии, всичко, което искаме, е да не ни се пречи да преминем през кризата със собствени сили и да продължим да бъдем двигател на българската икономика.
