Последната опорка за Швеция падна. Качвам информацията не с радост, но със сигурност за натриване на драматично глупавите носове от самото начало на пандемията, които ни докараха огромни проблеми, не по-малки от проблемите на държавата.
Много от тези хора бяха част от протеста. С непрекъснатото си облъчване на приятели, познати и непознати с идеята им за "правилната" липса на мерки в Швеция, те също носят отговорност за епидемията в момента, за смъртните случаи, за болните, за умиращите и изнемогващи лекари. За съжаление имам доста подобни познати, приятели - и врагове.
Някои приятелства, познанства и бизнес партньорства се оказаха толкова нереални, колкото представата им за вируса и за политическата обстановка, и бяха рязко приключени. Съжаления нямаме. Изпитваме само болка от последиците за обществото, както и трудност да излезем от илюзорните общи пространства, които сме обитавали заедно години наред. Да, тъжно е. Равносметката не е весела, но човешките способности за регенерация са огромни - докато човек е жив. И здрав. Да, и здрав! Гневът към тези хора и към отрицанието им е труден за потискане, но и с това ще се справим в идващата Зима на нашето недоволство. Тя започна от миналата пролет. И ще продължи до другото лято поне. И ще оплачем много хора - ако сме достатъчно здрави за да имаме сили да се занимаваме с чуждите болки. А тези, които няма да оцелеят едва ли ще си тръгнат с мисълта, "Ех, колко не бяха прави в Швеция...", но който остане ще помни.
И ще помним как бяхме обвинявани, че сме гербаджии, че сме продажни, че сме някакви луди, зли чудовища, които тласкат България и света към пропадане. Не, не сме и никога не сме били. Просто сме хора с чувство за отговорност към ближния. И явно с една идея по-развита способност да асимилираме процесите около нас.
И впрочем остана една единствена политическа отметка свързана с протестите, и по-конкретно с активностите на ДБ. Те рязко спряха при обявяването на закупуването на новите самолети. Дават се интервюта, тича се до Брюксел, правят се подписки, но ръководството сви перките. С това протестът приключи. Другите му елементи не подлежат на обсъждане, защото те са просто клоунада. Март месец не е далече, клоунадата ще има шанс да научи за себе си по легитимен начин всичко, което е необходимо. Без да бъде замеряна с яйца. Всичко си дойде на място, за което сме благодарни на Америка.
Ако се наложи консултирайте се с психолог, помагайте на психиката си с лекарства също, защото медицината помага и на болната душа да премине през кризисни времена. Половин Ксанакс в миг на задушаване от паническа атака също помага на организма да не отслабне.
Здраве и смелост за това, което ни предстои.
(от Фейсбук)
