Как се запазва финансова стабилност по време на COVID
Пандемията от COVID-19 постави света пред изключително тежки изпитания. В рамките на няколко месеца здравната криза прерасна в глобална заплаха, което постави правителствата и централните банки в центъра на обществените очаквания. Наложени бяха редица ограничителни мерки за свободното движение на гражданите и спиране на дейността на цели икономически сектори. Здравната криза се пренесе и на икономическата сцена.
Най-тежките месеци март и април внесоха огромни притеснения, че финансовият свят ще се изправи пред по-сериозни проблеми дори от тези по време на глобалната финансова криза през 2008-2009 г.
Най-големите
централни банки
действаха бързо
и решително. Централната банка на Япония разшири своя баланс до умопомрачителните 120% от своя БВП. ЕЦБ също действа изключително агресивно. В началото на годината балансовото число на банката стоеше на ниво 39% от БВП. Само към края на август тези стойности се повишиха драстично до 55%.
На Стария континент наблюдаваме формирането на втора пандемична вълна, което отново насочва погледите към ЕЦБ. Ясно е, че негативните лихви, изкупуването на държавен дълг и ликвидните инжекции ще продължат. Основната цел е предотвратяване на проблеми в банковия сектор, който е фундаментално важен за стабилността на икономиките в еврозоната. Тази безпрецедентна активност на ЕЦБ има безспорно стабилизиращо значение в краткосрочен период, но крие доста рискове в средносрочен и дългосрочен аспект.
Неограничената ликвидна подкрепа от ЕЦБ може да създаде сериозни дисбаланси в оценяването на инвестиционните проекти. Подобна среда има риск да създаде
предпоставки за
т.нар. грешни
инвестиции,
които ще се окажат нерентабилни, когато лихвените проценти започнат да се повишават. Подобно стечение на обстоятелствата ще се случи в обозримо бъдеще вследствие на икономическото възстановяване и отвързването на инфлационните процеси.
От друга страна, големият проблем пред бизнеса е спадът на съвкупното потребление. Липсата на достатъчно приходи от продажби не може да се компенсира в пълна степен от монетарни и/или фискални инструменти.
Централните банки заляха финансовата система с допълнителна ликвидност, което формира буфер за кредитните пазари. В днешната криза няма проблем пред възможността за изтеглянето на кредит. Напротив, ликвидността е в изобилие и лихвените проценти са на изключително ниски нива. Това обаче няма как да помогне на някои компании, които са изправени пред фалит, поради липсата на достатъчно приходи.
В България
банковата
система остава
стабилна,
въпреки сериозните икономически турбуленции. Видяхме действия от банките за подкрепа към своите клиенти с цел отлагане и облекчаване на условията по кредитните плащания. Подобна обща политика приложи и ЕЦБ с анонсирането на мораториума по изплащането на кредитни задължения. Възможността за подаване на заявления изтече на 30 септември тази година, като все още не е взето решение за неговото удължаване. Тази мярка е много полезна в настоящата напрегната ситуация и със сигурност ще помогне на редица компании в оптимизиране на оперативните процеси. С оглед на разразяващата се втора вълна от COVID-19
подобна мярка
е важно да
се продължи
Нивата на лошите и на преструктурираните кредити при бизнес кредитирането у нас са устойчиви, но има голяма вероятност да се повишат при приключване на действието на мораториума. Именно поради тази причина отлагането на кредитните тежести за бизнеса е важна мярка и за стабилността на самата банкова система. Това отлагане не може да продължи безкрайно, но трябва да се прилага поне до 60-70-процентното възстановяване на икономическата активност отпреди пандемията. По този начин ще има много повече потенциал за компаниите да генерират приходи, да стабилизират оборотния си капитал и да поемат по-спокойно изплащането на своите задължения.
Може да се потърси модифициран вариант чрез селектиране на най-уязвимите компании или промени в обхвата на мораториума.
Но подобна мярка може да се окаже ключова за банковия сектор и съответно за минимизиране на негативните удари по бизнеса.
Подобни инициативи повишават доверието в работата на ЕЦБ, което по време на криза е изключително важно. Всъщност при икономическа криза политиците изпитват много поляризирани обществени нагласи към себе си, докато централните банки трупат все по-голямо влияние.
Виждаме как икономисти, финансови експерти, инвеститори, политици разчитат именно на централните банки при настъпване на сериозни финансови и икономически изпитания. Това дава огромен картбланш пред Кристин Лагард, Джером Пауъл и компания да действат много агресивно и да влизат в ролята на големия спасител.
Както вече се спомена, експанзията на централните банки крие сериозни рискове, особено в дългосрочен план. Тъкмо затова вниманието трябва да се обърне към основния мандат на централните банки – ценовата стабилност. Обезпечаването на ликвидността е налице и идва времето за бързо преминаване към много по-консервативна парична политика. Стабилните пари са фундамент за устойчиво развитие и ограничаване на неразумната политика на прекалено раздуване на държавните харчове.
Общественото
доверие, което
имат централните
банки,
трябва да се насочи и към натиск към правителствата за воденето на балансирана бюджетна политика и провеждането на структурни реформи. Помним добре многократните изявления на бившия гуверньор на ЕЦБ Марио Драги, че правителствата трябва да внимават с прекомерните дългове и да се фокусират върху политики, свързани с реформи. Този
натиск от
централните
банкери към
политиците
обаче трябва да се изрази и с намаляване на интензитета на мащабното изкупуване на държавен дълг, защото тези практики дават стимул на правителствата да продължават със своето задлъжняване.
Да, пандемията определено е голямо предизвикателство, но в условията на COVID-19 правителствата трябва да намерят баланса между битката със здравната криза и функционирането на икономиката. Ефективни политики са данъчни и административни облекчения в комбинация с икономически стимули към пряко засегнатите от кризата. Централните банки от своя страна трябва да спомагат за устойчивото функциониране на банковия сектор с адекватна регулация и временно облекчаване на капиталовите изисквания и опции за отлагане на част от кредитните плащания на бизнеса и домакинствата.
