Отваряме първата на Балканите Университетска ветеринарна болница
- Доц. Ярков, утре е Денят на народните будители, през ноември се навършва и една година, откакто ви избраха за ректор на Тракийския университет в Стара Загора. Можем ли да кажем, че българските университети са сред тези, които народът приема за свои будители?
- Точно мисията ни на будители налага като университет да бъдем новатори във всичко. А аз като ректор чувствам като своя мисия да подкрепям всички иновативни идеи, които могат да се реализират във и извън университета. Ние се борим за триединството наука - образование - бизнес. Основната ни задача е да подготвим хора за всички сфери на живота. Университетът ни като цяло е с много широка експертиза, която може да помогне на реалния бизнес. Имаме сила и мощ и като материална база, и като капацитет - човешки ресурси, да помогнем при решението на проблемите, които стоят пред областта и целия регион.
- Кое бележи първата ви година като ректор?
- Тази година записахме в първи курс 1850 студенти - по държавна поръчка и платено, българи и чужденци. Това
надмина и мечтите ни,
не очаквахме, че ще има такъв голям интерес към Тракийския университет. Не очаквахме, защото не можахме да направим реална кампания с директно участие на наши представители и на кандидат-студентите. Цялата кампания бе организирана онлайн, но явно този начин е успешен, поне за нас. Проведохме предварителни онлайн изпити както за българските студенти, така и за англоговорящите. Доста поработихме през лятото, за да можем да привлечем достатъчно мотивирани кандидат-студенти и да изпълним държавната поръчка, която беше 1250 студенти.
При нас студентите се обучават в 18 основни направления в над 100 бакалавърски и магистърски специалности. Важното е, че успяхме да запълним бройката, дадена ни от държавата, и за петте нови специалности: агроном по етерично-маслени култури, икономист местни финанси, информационни технологии в икономиката и управлението, помощник-фармацевт и медицински козметик. Веднага след избора ми за ректор стартирахме идеите за тези нови специалности, събрахме екипи, подадохме документи в Националната агенция по оценяване и акредитация, получихме позитивна оценка и резултатът е налице.
Ако трябва да обобщя, постигнахме желаното количество при студентите, вече ще акцентираме на качеството при кандидат-студентите. Затова и новата ни кандидатстудентска кампания на практика започна още на 22 октомври - ден след като проведохме академичен съвет, на който отчетохме резултатите от предната кампания.
Освен за новите студенти ще кажа нещо важно и за тези, на които предстои да се дипломират. Студентите ни по хуманна медицина от шести курс
откликнаха на призива да се включат на първа линия
в борбата с COVID-19. Взехме решение те да бъдат назначени на трудови договори в университетската ни болница, като времето на договора им ще се зачита за преддипломен стаж на стажант-лекарите.
- Разбирам, че освен сред кандидатите за студенти интересът към Тракийския университет се засилва и сред преподавателите и научните работници?
- Обяснението е, че вдигнахме всички заплати на преподаватели и служители с 20 процента, като асистентската стана минимум 1000 лева. И докато нашият университет бе на 23-о място сред държавните ВУЗ-ове по заплащане - в страната те са общо 33, сега сме в първата петица. Постигнахме това със същия бюджет и субсидия, парите осигурихме от наложения разумен баланс между приходи и разходи. В първите 4 месеца на моя мандат като ректор направихме пълен външен одит на университета и успяхме да затворим всички кранове, от които са изтичали излишно средства.
- И друг път сте казвал, че Тракийският университет със своята армия от 650 професори, научни работници, доценти, асистенти и доктори на науките, със своите близо 10 хиляди студенти и над 45 лаборатории, е сила, която е в състояние да преобърне икономиката не само на един град, но и на цялата държава. Как на практика работи тази армия в полза на обществото?
- Сега много се говори за Зелената сделка в Европа, за декарбонизацията и нисковъглеродната икономика, която ще засегне основно комплексът "Марица изток", а с това - пряко или косвено, и над 25 хиляди човека. Въпросът какво идва след въглищата става все по-актуален. А нашият университет е мултидисциплинарен, има много широк обхват на експертиза - от земята до трапезата, цялата хранителна верига минава през контрола на специалистите, които обучаваме тук. Решихме, че можем да бъдем полезни при решението на този проблем. Събрахме нашия опит, обобщихме новите идеи, които сега се появяват в пространството относно диверсификацията на икономиката, и така стана ясно, че нашият университет може да бъде полезен. Първо, ние имаме капацитет, когато дойде времето, да се включим в квалификацията и преквалификацията на работещите в мините. На второ място, имаме капацитет да помогнем и с
идеи за диверсификацията на икономиката
на района. Нашата сила е в производството и контрола на храните.
И вече не говорим, а действаме. Съвместно с мини "Марица изток" стартираме пилотен проект за развитие на модерно животновъдство върху рекултивирани терени от рудниците. За целта работим съвместно с университета в германския град Лайпциг, ще използваме богатия германски опит в това отношение. Вече докарахме от там 94 чистокръвни говеда от изключително устойчивата месодайна порода Галуей, която дава само качествено месо. Напролет ще настаним животните в пасища в район от 5 хиляди декара на територията на мините, за да видим как ще се развиват те там. Обект на научния ни интерес ще бъде от една страна как животните променят хумуса и почвения състав на различни нива, почвеното плодородие на земята, от друга - да видим как тези рекултивирани територии се отразяват върху здравето на животните, на тяхното възпроизводство и на тяхната продукция. Искаме да излезем с краен
продукт, произведен върху рекултивирани терени на мините,
който да сложим на масата. Стекове от телета с контролируем терен за произход - това е бъдещето. Тук търсим начин не само да използваме животни, които да облагородяват почвеното плодородие и хумуса, но и търсим животни, които да дават качествена продукция и с нея ние да излизаме на пазара.
По-нататък ще вкараме и пчели - искаме да върнем биоразнообразието. Бяхме в мините и видяхме, че там вече са се върнали дивият европейски заек, фазаните, лисиците, чакалите.
Но не трябва да се опростява, че имаме намерение да превърнем миньорите в кравари. В тази дейност могат да се включат много хора, в това число и висококвалифицирани инженери, които да управляват фермите.
Сигурен съм, че когато излезем с първите резултати, когато имаме научни факти, Зелената сделка ще поеме в друга посока.
Като отделна структура към университета предстои да създадем Институт за устойчиво развитие. Защото имаме капацитета и ресурса за това, а тъкмо университетите са призвани да помагат на икономиката на всяка една държава.
- Скоро очакваме от Тракийския университет още една национална новина - на базата на структурата на Ветеринарно-медицинския факултет тук предстои да отвори врати първата на Балканите Университетска ветеринарна болница?
- Идеята е така да се вдигне нивото на ветеринарното обслужване и да се подобри практическото обучение на студентите, а завършилите ветеринарни лекари да могат да карат пълноценна специализация в Тракийския университет. Не го правим с бизнес интерес, макар че лечението на животните тук ще се заплаща.
И сега не можем да се оплачем от липса на пациенти, особено в клиниката ни за дребни животни. Забелязали сме, че там, където не могат да си решат проблемите, прибягват веднага до услугите на специалистите от университета.
Но тази наша клиника не работи в събота и неделя, след 9 часа вечерта няма дежурства. Докато новата болница ще работи 24 часа в денонощието всеки ден, без почивен ден. И тук ще ползваме германския опит. Болницата
ще има Бърза помощ
с подвижна амбулатория, аптека и лаборатория, чиито линейки - бусове, оборудвани със съответните медикаменти и апаратура, ще са маркирани със син кръст.
В тях още от следващата година ще бъде вкарана и апаратура за телеветеринарна медицина - стартираме проект, в рамките на който от кабинета си професорът може да наблюдава какво се случва на място и може да помага за поставяне на диагнозата, или по време на операция, да извършва консултантска дейност онлайн. Това го видяхме в Лайпциг.
Освен с клиника за дребни животни болницата ще разполага със самостоятелна клиника за коне, както и с отделна клиника за продуктивни животни - говеда, овце, кози, прасета и пилета. За екзотични животни като птици, змии и гущери сме предвидили специално отделение в клиниката за дребни животни. Планираме нашата конска клиника да не е само за операции - ортопедични или коремни - на колики, а тя да бъде рехабилитационен център, конната база, където за определен период от време ще отсядат коне, които имат нужда от различни манипулации - лазерни, ултразвукови манипулации, от водна терапия и т.н.
Надяваме се до края на годината да структурираме новата болница и след това да минем на пълен режим.
