Не даваме даром пари на ВиК дружествата, а заеми, казва шефът на Управителния съвет на "Български ВиК холдинг"
130 млн. лв. дължат българите за вода
- Господин Иванов, как се чувствате като човек, който управлява 1 милиард лева? Нали толкова е капиталът на “Българския ВиК холдинг”, който бе създаден с решение на кабинета?
- Капиталът на дружеството наистина е 1 милиард лева като парични вноски. Той вече е внесен. В капитала ще влязат и държавните дялове на ВиК операторите, така че той ще стане по-голям, макар и не с много.
Аз лично изпитвам голяма отговорност, макар че съм спокоен – структурата на управление на дружеството е така изградена, че да не може лесно да се правят грешки. Има двустепенна система на управление с управителен и надзорен съвет и над тях стои министърът на регионалното развитие като принципал на холдинга. Така че всяко изразходване на тези средства минава през решения на поне 9 човека, всеки със своите отговорности и експертиза. Няма да има съмнения, че ще изразходваме средствата безконтролно, нашата цел е да помогнем на водните оператори и на отрасъла като цяло.
От 5 май вече имаме регистрация в Търговския регистър и през изминалите месеци изграждахме дружеството, назначавахме хора. Този процес обаче не е толкова бърз, трябва да сме внимателни, защото ни трябват определени специалисти. Засега имаме десетина човека. От два дни сме собственици на една триетажна сграда на улица “Париж” 11А, която има обаче нужда от реновиране.
- Какви ще бъдат обаче първите действия на холдинга, освен да плаща тока на закъсалите ВиК дружества като тези в Шумен и Добрич, което направихте преди седмица?
- В три основни направления. Първото е да стабилизира финансово ВиК дружествата, които имат нужда от това. Това не е самоцел, а необходимост. Особено там, където се осъществяват проекти по Оперативна програма “Околна среда”, а съответното дружество е финансово нестабилно, както е в Шумен, Добрич, Перник, Сливен. Те трябва да могат да получават кредити от банкови институции, за да съфинансират тяхната част от проектите, която е между 10 и 15%. Залогът е голям, защото с тези европейски средства се изграждат ключови проекти за ВиК мрежите.
Бяхме притиснати от обстоятелствата да платим сметките за ток на тези две дружества. Но това не е някакъв дар от холдинга – това са заеми за дружествата, за чието усвояване се правят задълбочени финансово-правни анализи на операторите с изготвяне на оздравителни програми. Така че да могат да се стабилизират и да продължат да съществуват като самостоятелни дружества.
- Те ще бъдат самостоятелни, така ли? А каква част от техните активи ще се апортира в холдинга?
- Идеята на холдинга е да обедини всички ВиК оператори с държавно участие. Те са 29 засега, това са големите, може би ще станат 27, тъй като в две области има по два оператора.
Идеята на реформата на водния отрасъл беше във всяка административна област на страната да има по един ВиК оператор и в повечето области е така с изключение на Разград, Благоевград, Монтана, Пазарджик. В Хасково например водният оператор, който обслужваше Димитровград, се влива във ВиК - Хасково. Всичко това се прави, за да може ВиК операторите да станат бенефициенти в следващия програмен период и във всяка област да има по един оператор.
- Много общини обаче имат дялове във ВиК оператора, какво става с тези дялове? Като стане белята някъде, кой ще взема например решението за въвеждане на воден режим?
- Държавата притежава дялове или акции във водните дружества и решението на кабинета е те да се прехвърлят в капитала на водния холдинг. Т.е. мажоритарен собственик на тези дружества ще стане холдингът. Процесът е малко тромав, защото се правят оценки на тези дялове, които още не са приключили. По този начин холдингът влиза в оперативното управление на дружествата на мястото на държавата. Разчита се на по-експертно управление по този начин, министерството си има други функции. Дяловете и акциите на общините остават незасегнати от този процес.
- И като се стигне до ситуация като в Перник, вие ли ще решавате дали да се въведе воден режим?
- Надявам се, че няма повече да се стига до подобни положения. Но законът и сега указва много подробно кой взема решението – това е кметът по предложение на водния оператор. В този процес участва и екоминистерството, което издава решенията за водоползване и знае какви количества вода къде отиват. Така че мерки могат да се вземат по-навреме, както се постъпва сега в случая с язовир “Камчия”. Аз съм убеден, че ще се справим там, защото поуката вече е взета.
- През годините съм чувал много цифри за активите на водния сектор. След реформата там обаче какво стана – какво притежава един ВиК оператор и какво – не?
- Самата водна инфраструктура в населените места – тръби, пречиствателни станции, спирателни кранове, бе извадена от активите на ВиК операторите и превърната в публична собственост. По този начин самите водни дружества нямат кой знае какъв капитал. Например първите пет, чиито активи бяха апортирани в холдинга, добавиха 9 млн. лв. към този капитал от 1 млрд. лева.
- На какво в крайна сметка става собственик тогава холдингът и това разделение не прави ли управлението на сектора много по-трудно? Как се правят например обществени поръчки за мрежите, които са публична собственост?
- Като цяло системата, която е изградена, слага толкова много контрол върху целия процес, че да не може да се правят злоупотреби. Имаме водни асоциации, в чието управление влизат държавата и общините, които са всъщност собственици на мрежите. Те сключват договори за управление със съответния воден оператор и той изпълнява задълженията си по тези договори. В същото време има един ценови регулатор, който утвърждава 5-годишните бизнес планове на операторите, в които също има задължения за тях.
Холдингът добавя още един контрол. Ние започнахме вече разговори с водните асоциации, общините и регулатора, така че догодина да се направят работещи 5-годишни бизнес планове със задължения за инвестиции, с точни показатели за загуби на вода, с цени на водата.
- Но те току-що бяха приети, защо пак?
- Ами ето защо – защото те изтичат през 2021 г. Просто са били приети и утвърдени от регулатора едва на четвъртата година от действието си. Това е проблемът. Процедурите са такива, че затрудняват изпълнението на тези програми.
И с това отговарям на въпроса какво точно прави холдингът. Освен да стабилизира финансово дружествата, той ще помогне да изготвят инвестиционните си намерения. Много стратегически обекти дълги години не са пипани, защото ВиК дружествата нямат средствата за това. С този 1 милиард лева ще се помогне именно на този процес. Когато утвърдим една система за подбор на проекти, винаги когато ВиК операторът може да докаже, че проектът им е ефективен, ние ще осигуряваме средствата. Също под формата на заеми или на банкови гаранции. Можем също да привличаме външни средства от банкови институции.
И на трето място – вече действа законът за публичните предприятия, по силата на който ще бъдем принципал на водните дружества и ще отчитаме тяхната дейност пред Агенцията за публични предприятия и контрол.
- Щом ще привличате външни средства, разглеждате ли възможността да пуснете облигации, както прави Българският енергиен холдинг?
- Рано е да казвам категорично, че ще го правим. Не е изключено да търсим външни заемни средства, но това ще стане след приемането на нашата бизнес програма. По закон тя трябва да бъде изготвена до края на следващата година, но ще я направим по-рано. В нея ще опишем по-подробно това. Иначе интерес за облигации има, имали сме разговори с банки и финансови институции.
- След колко време според вас ВиК дружествата у нас ще могат да заработят като нормални фирми, които могат да съществуват само благодарение на приходите от водата, която продават?
- Повечето и сега могат да го правят с няколко изключения, които споменах. Имат много дългове – към 90 млн. лв. общо, но по-голямата част от тях са за таксите за водоползване, които се плащат на МОСВ, както и към енергийните дружества.
Друг е въпросът за дълговете на абонатите. Те са над 130 млн. лв. общо, по-голямата част от тях са трупани над 3 години. Почти половината са от битови потребители. Водните дружества полагат усилия да си ги съберат, но предвид на това, че водата особено на битовите абонати, които живеят в жилищни блокове, трудно може да се прекъсне, срещат затруднения в събирането им. Така че търсим механизми за подобряване на събираемостта.
- Какви биха могли да бъдат тези механизми?
- Предпочитам да ги изготвим първо, преди да говоря. Но ВиК операторите трябва да получат и подкрепата на държавата в това отношение.
- Каква е средната загуба на вода по тръбите и до какъв процент би могла да бъде намалена в обозримо бъдеще?
- Средната загуба е 60%, което наистина е много и лично аз не мога да се примиря с това.
- Когато напуснахте ръководството на “Софийска вода”, с какъв процент загуби я оставихте?
- Докато бях част от дружеството, поставихме началото на процес, който намали загубите с цели 10 процентни пункта. Но там това се дължеше на обстоятелството, че имаше системни мерки и много инвестиции.
Загубите на вода по водопроводните мрежи у нас се дължи най-вече на физически и морално остарялата мрежа. Почти 70% от нея е от азбесто-циментни тръби, които трябва тотално да бъдат подменени. Но немалко са загубите и от неотчитане на водата, което се дължи и на липсата на уреди или от откровени кражби. Така че усилията трябва да се насочат във всички посоки.
Ние като холдинг ще търсим оптимизиране на инвестициите в намаляване на загубите. Но и ще въведем добри практики за измерване на водата. За съжаление, има цели населени места, които са малки, но които ползват вода, без изобщо тя да се измерва.
Задачата ни ще бъде всяка година да намаляваме загубите на вода с минимум 3 процентни пункта.
- Миналата седмица кабинетът отпусна пари за пречиствателна станция на язовир “Огняново” и ремонт на “Бели Искър”. Какво представлява проектът?
- По-важното в случая е ремонтът на стената на язовир “Бели Искър”. И той, и “Огняново”, трябва да осигурят допълнителни количества питейна вода за столицата, в случай че има проблеми с водата на язовир “Искър”. И двата язовира са важни за холдинга, тъй като са в обособената територия на ВиК - София-област, и след изтичане на сегашната концесия в столицата през 2025 г. те ще се експлоатират от това ВиК.
CV
* Роден е през 1973 г.
* Завършил е Френската гимназия в София и Химико-технологичния и металургичен университет в София
* Специализира инженерна химия в Тулуза
* Притежава дипломи за магистър по бизнес администрация от Франкофонския институт за администрация и управление в София и Университета в Нант, както и диплома по MBA от Американския университет в България
* Работил е във френската компания Lyonaisse des eaux в Париж
* От юни 2000 ръководи отдел “Изпълнение на концесионния договор” на “Софийска вода”, от 2004 г. е главен секретар на компанията, а от юли 2009 - изпълнителен директор
