Създаваме COVID отделение с 21 легла в кардиологията, като втора стъпка ще открием класическо инфекциозно отделение
Ще работя и за реновирането на старите сгради и навлизането на високите технологии за диагностика и лечение
Абсурд е заради директорския стол да си изоставя пациентите - постът е нещо временно в живота на лекаря, а е лекар завинаги
Това казва в интервю за "24 часа" новият директор на Александровска болница нефрологът проф. д-р Борис Богов.
- Проф. Богов, поемате управлението на болница с доказан авторитет и добър мениджмънт, но в труден момент, какви са неотложните решения, които вземате буквално с влизането в директорския кабинет?
- Огромна привилегия е точно в този момент да бъдеш посочен да ръководиш най-старата и най-голяма университетска болница в България. Чувствам го като признание и още повече като отговорност. Със своята 141-годишна история Александровска болница е просъществувала по времето на 3 войни и 2 сериозни епидемии, надявам се да излезе с добри резултати и от сегашната пандемия, която обаче протича по различен и в много аспекти по-драматичен начин.
Динамичната епидемична обстановка налага всеки ден вземането на едни и отмяната на други решения.
Първото, което трябваше да направя още с влизането в длъжност, беше по заповед на директора на РЗИ да се избере клиника, която да бъде трансформирана в COVID отделение, и да бъдат разкрити 21 допълнителни легла за пациенти с инфекцията. А може да се досетите, не разполагаме с минимум 21 допълнителни здравни специалисти, които да са на разположение. В този смисъл моментът е най-неподходящият за директорски пост. Разбира се, създадохме необходимата организация, за да отговорим на изискванията на времето, в което живеем, и на разпореждането на инспекцията.
- Коя клиника ще приюти COVID отделението?
- Спрели сме се на кардиологията. Но преобразуването е много сложно – на тези легла има приети реални пациенти, които трябва да бъдат преведени на друго място. Едни от тях се нуждаят от интензивно лечение, но се надявам да се справим.
- Дадоха ли ви вашите предшественици съвети как да се справяте с предизвикателствата на мегаболницата “Александровска”, споделиха ли ви тайни?
- Съвети - да, тайни – не. Не мисля, че съществуват общовалидни формули за успешно управление. Опирам се и на личен опит от менажирането на Клиниката по нефрология, която ръководя от 2009 г. Разбира се, сега предизвикателството е по-голямо, определението “мегаболница” отговаря напълно на действителността. Но дали е било добро управлението, се вижда накрая. По това дали е довело до подобряване на работната среда и до повишаването на благополучието на всички работещи в институцията.
Приемам Александровска болница като институция, защото 31 г. работя тук, без да включвам обучението си, с което стават 37 - 38 г. от живота ми.
Определено бих искал също така да повиша възможностите на болницата в диагностиката и лечението на нашите пациенти.
- Какво искате непременно да постигнете като директор?
- На първо място, бих искал да подобря материалната база. Болницата е много стара и въпреки че доста сгради са все още функциониращи, е наложително да преминат по-сериозен ремонт. Особено най-старото крило в близост до Арката, където е Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести, клиниките по ендокринология, нефрология, хематология.
За мое щастие, Министерството на здравеопазването е отпуснало целеви средства за ремонт на сградата и текат съгласувателни процедури с институциите, тъй като сградата е със статут на паметник на културата.
Втората ми голяма задача е подобряването на съпътстващата инфраструктура. В Александровска болница се обучават най-много студенти – и български, и чуждестранни, и от страна на Медицинския университет има проект за изграждането на административна сграда на деканата и ректората в района на болницата. Електрификацията им, изграждането на път, канализация и т.н. ще създаде известни затруднения в подобряването на инфраструктурата, но ще търсим и със сигурност ще намерим добри решения.
Обмисляме и вероятно скоро ще пристъпим към действия и за създаване на инфекциозно отделение в истинския смисъл на думата.
- Къде ще вместите такава нова структура?
- Предвидено е да се разкрие структура за лечение на инфекциозни пациенти, което да се обособи в бившата сграда на Клиниката по алергология. Това отделение няма да е само за лечение на пациенти с коронавирус, като той едва ли скоро ще престане да е проблем, ще трябва вероятно да се научим да живеем с него. Павилионният принцип на разположение на болницата прави възможно изграждането на подобна клиника, далеч от останалите структури на лечебното заведение, като едновременно с това гарантира лечение на пациент с инфекция в многопрофилна болница. Не на последно място е важно да се добави, че една от основните ми амбиции е да продължи внедряването на високи технологии.
- Например?
- Вече функционират апарати за т. нар. фюжън биопсия в урологията, холмиум лазер за разрушаване на камъни в горния и долния уринарен тракт. Заедно с диагностиката с галий, която се предлага в Клиниката по нуклеарна медицина, става възможно изграждането на национален център по урология. В този център ще гарантираме навременна диагностика, лечение и рехабилитация на редица социално значими заболявания.
В процес на внедряване е и телемедицината с възможности за отдалечени консултации, което пък в настоящата ситуация на епидемия е изключително ценно и за лекарите, и за пациентите.
- Ще ни допуснете ли до философията си за медицината с отговор на въпрос от категорията “кокошката или яйцето”: пациентът или лекарят са в центъра на здравеопазването?
- И “кокошката”, и “яйцето”. Лекарят пази здравето на пациента, а ако няма пациенти – няма какво да пази. Пациентът е човек, който боледува, търпи страдание и надеждата му е в лекаря. Двете страни сме взаимно и неразривно свързани, едното без другото е немислимо.
- Да го смятаме ли за ангажимент за равностоен баланс в благополучието на пациентите и на лекарите?
- Абсолютно. Това ще е основното ми старание – честно и отговорно към двете страни да поддържам баланса.
- Очакванията, които ви споделят за мандата довчерашните ви колеги, разширяват ли вашия личен “дневен ред”?
- Още преди да поема поста, сме си говорили с колегите и това убеждение не напуска екипа, е, че трябва да се подобрят условията за работа в сградите, които не са реновирани.
В сферата на иновативните технологии сме съмишленици да предложим на нашите хирургични и урологични пациенти и операции с робота “Да Винчи”. Било е заложено болницата да има робот, но към момента не е постигнато. Нашите хирурзи се обучават на “Да Винчи” с курсове в чужбина повече от 2 г. На първо време може да се подпише договор с “Майчин дом” уролозите и хирурзите на Александровска болница да оперират с техния робот. Годината е трудна за всички болници във финансово отношение и разумното е да се подхожда креативно.
- Извънредните разходи, свързани с COVID, изчерпват ли вече бюджета на болницата?
- От началото на епидемията, когато започнахме да използваме бързите тестове, до момента са направени над 30 000 бързи теста на пациентите, които следва да се приемат – те са изцяло за сметка на болницата. За периода април – октомври са направени и над 11 000 PCR-а, като около 60% от стойността им е също за сметка на болницата. За бюджета на всяко лечебно заведение това е извънредно голям разход. В същото време спадът от постъпленията от клинични пътеки, които по принцип са недофинансирани за дълъг период от време, беше между 37 до 40%. Пандемията поражда и пряк, и косвен финансов натиск. Този натиск в известна степен се облекчава от подкрепата, която държавата ни оказва чрез парите за работещите на първа линия и средствата от касата за болници с COVID отделения. Но това в никакъв случай не решава проблемите.
Колегите ме поздравяват с “летящия старт”, както го наричат, но приятелски добавят, че моментът е най-неподходящият да станеш болничен директор, който и да поеме тази отговорност. Имат предвид пандемията и предизвикателствата от нея, както и незавидното финансово положение, в което изпадаме.
Александровска болница е последното стъпало от възможности за получаване на качествена диагностична помощ и качествено лечение. След нас просто няма кой. А системата е така зададена, че колкото повече лекува един лекар, толкова повече са разходите на болницата.
Пациентите също са потърпевши, защото в началото поради мерките, а след това от лични страхове отлагаха прегледи и лечение. Сега берем плодовете на този страх - хората идват с влошено състояние, на практика при хроничните заболявания мнозина са върнати в изходна позиция. Съветвам ги да не се въздържат, в болницата се спазват всички мерки за неразпространение на инфекцията, а при редица състояния и заболявания пропускането на преглед може да е много по-голям риск от инфекцията. Срещата с лекаря трябва да се случва въпреки пандемията. При късно потърсена медицинска помощ се увеличават и болките, и уврежданията. Съпътстващите разходи стават по-големи и за самите пациенти.
- Приятелското напомняне за неподходящия момент за директорска кариера не ви ли разколебава, съжалявате ли вече?
- Не. Свикнал съм с предизвикателства, смятам ги за нещо важно, често и сам си ги поставям. Удовлетворението ми ще е огромно, ако успея да свърша дори 50% от това, което съм си набелязал като приоритети.
- Известен сте като много добър нефролог, търсен сте от пациенти от цялата страна, директорският пост слага ли край на клиничната ви практика?
- Това за мен е абсурд. Аз харесвам работата си, обичам си пациентите. Веднага, след като публично се заговори за подобна възможност заради поправки в закона, получих много обаждания от разтревожени пациенти, които от години се лекуват при нас. Питат какво ще случи. На всички казах, че никога не бих спрял клиничната си практика. Директорският пост е нещо временно в живота на лекаря, а ако държи на работата и пациентите си, е лекар завинаги. Аз съм отдаден на професията си и не бих могъл без нея.
CV
l Завършил е Медицинска академия – София. Има специалности по вътрешни болести и по нефрология. Специализирал е във Франция, Япония, САЩ и Норвегия
l До 1989 г. работи в Районна болница – Сандански, а след това последователно расте от асистент до професор и началник на Клиниката по нефрология в УМБАЛ “Александровска”. От 12.X. е директор на болницата
l Председател е на дружеството на БЛС в лечебното заведение и на Общото събрание на Медицински факултет към Медицински университет – София. Преподава на студенти по медицина и на лекари за придобиване на специалности. Има множество научни публикации, участия в монографии и учебници
l Главен координатор на Експертния съвет по нефрология към министъра на здравеопазването
l Член на лигата на “Лекарите, на които вярваме”
