Три големи групи достойни българи, добри, свестни хора отличи “24 часа” в новото издание на годишната си класация.
Понеже тона е годината на Ковид, първата е групата на медиците на фронта срещу вируса.
Втората група е на учителите, с които преходът към онлайн обучение мина без сътресения.
Третата - на хората, които търпеливо, всеотдайно, упорито променят средата отдолу, от малките общности.
Без тях трудните времена щяха за всички нас да са по-мрачни, печални и безнадеждни.
Общото е, че това са даващи, не вземащи хора. Или, ако перефразираме една прочута фраза на Кенеди: “Не питай какво могат другите да направят за теб, а питай какво можеш да направиш ти за другите”.
Истински, автентични хора от живия живот, а не аватари, които се мъчат да проблеснат в социалните мрежи.
Тук са важни думите доверие, емпатия, подкрепа, честност. На някого може да звучат като думи без реална стойност.
Е, хора, дори да имате добра работа и доходи, не можете да разчитате на по-добър живот без да обръщате внимание на тези неща. Чисто практично. Ето защо.
Икономиката расте и трупа капитал и благоденствие, когато расте социалният капитал. Иначе казано, трудно се прави бизнес и идват инвестиции там, където има много алчност, егоизъм, завист, схеми, удари под кръста.
Изследвания показват връзка между нивото на доверие в обществото и колко е брутният вътрешен продукт на глава от населението. И става дума за доверие между хората.
Все повече “БВП на глава от населението” се заменя със “социален напредък”, когато се мери качеството на живот в държавите. Това включва и доходите, но и нивото на доверие и подкрепа сред нас.
Анализи показват, че по-високо ниво на човещина в обществото води със себе си устойчивия икономически растеж.
А помислете и за изчисленията в доклад на Световната банка, че ако обучението по време на карантината е непълноценно, когато се губи учебен материал, това вещае загуба от 2,5% годишно на бъдещите доходи на сегашните ученици.
Какви ли не класации с индекси се правят за сравнение на държави и общества. Индекс “достойни хора” официално няма, но тези хора - а и общности, и фирми - са “невидима ръка” в стопанското развитие.
