Бюджет 2021 ще е особен, преходен
Наближава “бюджетно време” - краят на октомври и ноември по традиция се обсъжда и дебатира годишният бюджет на държавата.
В същото време предстоят последните и най-важни месеци от изпълнението на тазгодишния бюджет, които ще положат насоките за следващата година по отношение и на приходите, и на разходите.
В следващите месеци ще се дискутира и общият европейски бюджет, както и европейският фонд за възстановяване, които ще зададат жалоните за развитие не само за следващата година, а и за цялото десетилетие напред.
Бюджетът за 2021 г. ще е по-особен и в много отношения преходен. От една страна, той ще е преход между криза и възстановяване, от друга страна - между приключване на стария програмен период за еврофондовете и началото на новия.
Предстоящите избори
ще разместят
политическите
сили в
парламента
и може да променят политическите приоритети, така че бюджетът да се окаже преходен и в политически смисъл.
Като говорим за възстановяване, всички прогнози сочат икономически растеж през следващата година и за Европа като цяло, и за България в частност.
Но все пак 2021 г. няма да е нормална година, тя е по-скоро преход към нормализация. Самите прогнози се различават значително както за очаквания спад през настоящата година, така и за темповете на възстановяване през 2021 г.
Несигурността все още е висока, а високите темпове на възстановяване не са гарантирани. Затова и през 2021 г. в международен план
ще бъде запазена
стимулиращата
бюджетна и
монетарна
политика,
която да подпомага възстановяването.
България също има стимулираща бюджетна политика – според европейската статистика и прогнози страната ще премине от излишък през 2019 г. към очакван дефицит през 2020 г.
Това е нормално в най-сериозната икономическа криза от десетилетия насам и се случва в практически всички страни по света.
Предимството на България е, че започва от много благоприятна позиция, от излишък, поради което силният фискален стимул не води до сериозно задлъжняване. Всъщност според прогнозите България
ще има
най-ниския
дефицит в
цяла Европа
Въпреки дефицита държавният дълг ще остане един от най-ниските в Европейския съюз (около 25% от БВП през 2020 г.) и няма да представлява тежест.
За разлика от предишната криза преди десетилетие, когато лихвите рязко скочиха, а кредитният рейтинг на страната беше намален, в настоящата криза лихвите са рекордно ниски, а кредитният рейтинг беше повишен.
Причината е, че България вече не е периферна страна – вече сме част от валутния механизъм ЕРМ 2 и се приближаваме към ядрото на Европа.
Понеже не сме периферия, лихвите в криза не се повишават, нито достъпът до финансиране спира (това се отнася както за държавата, така и за банковото кредитиране). С тези ниски лихви обслужването на държавния дълг няма да тежи на бюджета.
Хем силен фискален стимул за икономиката, хем относително нисък дефицит и ниска тежест на дълга – това е
идеална
комбинация
Трябва да се запази и през 2021 г., за да подпомогне възстановяването на икономиката. Вдигане на данъци или рязко орязване на разходи не са правилна посока на действие през следващата година и ще имат негативен ефект върху възстановяването.
Не е логично и
да се замразяват
доходите,
още повече че с възстановяването пазарът на труда съвсем скоро отново ще започне да изпитва дефицит на кадри. Мярката 60/40 е добре да се запази още известно време, но като цяло политиката трябва да бъде насочена към стимулиране на възстановяването, а не запазване на статуквото.
Следващата година ще е ключова за европейските фондове и ще е голямо предизвикателство за администрацията. От една страна, приключва настоящият програмен период и множество проекти трябва да се приключат в срок.
Същевременно трябва да се подготвят не само програми за следващия програмен период, но и план за възстановяване, за да се получи достъп до европейския фонд за възстановяване.
Като цяло България ще има достъп до около 29 млрд. евро в следващите 7 г. - почти двойно повече, отколкото в предишните 7 г. И точно през 2021 г. трябва да се подготвят проектите и реформите за този период (включително и съдебни реформи, тъй като върховенството на закона е част от приоритетите).
Накратко: от следващата година страната ще има достъп до огромен ресурс от средства и предизвикателството ще е той да бъде умно насочен и инвестиран, така че да има дългосрочен ефект върху икономиката и да ускори настигането, т.е. България по-бързо да доближи стандарта на живот на западните страни. Добре е подготовката на програмите и инвестициите в плана за възстановяване да се обсъдят достатъчно широко и да се изберат наистина най-добрите мерки.
Не е въпросът просто да се състави един
прибързан списък с
проекти за 29 млрд. евро
- по-добре да се действа по-бавно, но да се пресеят проектите и да се постигне максимален резултат.
По-голямо внимание трябва да се обърне и на намаляване на бедността, където България отчита значително подобрение, но все още остава на последните места в Европа.
Според Евростат рискът от бедност в България обхваща над 60% от населението, преди да влезем в ЕС, и спада до 32% през 2019 г., но това все още е много над средното ниво в ЕС (около 20%).
Вдигането на минималната пенсия е стъпка в правилната посока, но са нужни и повече усилия по отношение на активирането и преквалификацията на неработещи, както и повишаване на доходите от труд и социалната подкрепа.
Въпросът с доходите не бива да се пренебрегва, тъй като България не може да си позволи вечно да губи работоспособни хора, заминаващи за чужбина. За да расте икономиката, трябва да започнем да връщаме хора в България, а това изисква привлекателност и на доходите, и на стандарта на живот в страната.
