Посланикът ни Атанас Кръстин отказа да коментира действията на Москва
Москва обяви за персона нон грата двама български дипломати, съобщи руското министерство на външните работа, цитирано от ТАСС.
От ведомството на министър Сергей Лавров обявиха, че това е “огледална ответна мярка на немотивираното с нищо решение на властите на България да експулсират от страната през септември тази година двама заместници на търговския представител на Русия в София”.
Не се уточняват
нито имена,
нито рангове
на изгонените
българи
“На 12 октомври посланикът на България Атанас Кръстин бе поканен в министерството на външните работи на Русия, където му бе връчена нота на министерството за обявяване на двама сътрудници на посолството на България в Москва за персона нон грата, се казва в съобщението на външното ведомство, цитирано от ТАСС.
По-рано в понеделник се появи информация, че българският посланик в Русия Атанас Кръстин е бил извикан във външното министерство заради решението на София да обяви двама руски дипломати за персона нон грата, съобщи РИА Новости.
Според агенцията той е напуснал сградата, без да коментира.
На 23 септември българските власти обявиха за персона нон грата двама служители на руското търговско представителство в София. Смята се, че става дума за Сергей Николашин и Вадим Биков.
Според прокуратурата те са събирали за нуждите на руското разузнаване информация, свързана с модернизацията на Българската армия - като новите бойни самолети F-16, и за плановете за покупка на бойни дронове.
Има обосновани предположения, че може би са
свързани със
зачестили
странни
инциденти в
български
военни заводи
Досъдебното производство срещу руските граждани беше спряно, тъй като те се ползвали с дипломатически имунитет. Те напуснаха страната ни в рамките на 72 часа, колкото беше и срокът.
От руското външно ведомство отговориха тогава, че разглеждат действията на България като преднамерен опит за нанасяне на вреда на конструктивното руско-българско сътрудничество, и че ще обявят ответни мерки.
Руското посолство пък обяви, че не е получило доказателствата, потвърждаващи подозренията на българските власти за дейности, несъвместими с позицията на дипломатите. Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова коментира, че обвиненията са “измислени”.
Гоненията за шпионаж започнаха с Владимир Русяев през 2019 г.
Точно преди година започнаха шпионските скандали с Русия и гоненията на дипломати между Москва и София. На 28 октомври 2019 г. ДАНС и прокуратурата обявиха първия шпионин у нас. Украински медии съобщиха тогава, че става дума за първия секретар в мисията на Москва Владимир Русяев. Той действал у нас от септември 2018 г., когато пристигнал в посолството. Преди това е работил за разузнаването в Русия.
В София провеждал конспиративни срещи с българи, включително и със служител на ръководен пост, който имал достъп до класифицирана информация за ЕС и НАТО. Той също е градил кариера в ГРУ.
При разкриването на информацията страната ни поиска от Русия в рамките на 72 часа да отзове своя дипломат. Ден по-късно беше отказана виза на руски военен аташе. Беше образувано наказателно производство за шпионаж, което беше спряно заради дипломатическия статут на Русяев. Проверка в руски информационни сайтове за Владимир Русяев показва, че той и синът му Святослав са регистрирани на адрес ул. “Народного ополчения”, д. 50. На този адрес в Русия се намира академията на ГРУ.
Премиерът Бойко Борисов коментира тогава, че изгоненият дипломат се е опитал да вербува директор на българска служба с достъп до класифицирана информация.
Малко след отзоваването на Русяев имаше ответна мярка на руското външно министерство.
През 2019 г. прокуратурата обвини в шпионаж и председателя на Национално движение “Русофили” Николай Малинов, който издавал държавни тайни на две руски организации. След това беше наложена 10-годишна забрана на ген. Решетников да влиза в България. Според прокуратурата и ДАНС той е бил връзката на Малинов с руския милиардер Константин Малофеев, който трябвало да овладее ключови за националната сигурност предприятия у нас.
На 4 ноември 2019 г. в Москва Николай Малинов пък получи лично от руския президент Владимир Путин орден “Дружба”. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков коментира, че “би имало пагубни последици" за България, ако “Малинов бъде наказан”.
В края на януари 2020 г. прокуратурата съобщи за други двама дипломати, срещу които се водеше разследване за шпионаж. Те бяха описани като първи секретар и служител в търговското представителство. Тогава “24 часа” разкри, че това са Дмитрий Ярошенко и Александър Хватов. Ярошенко е кадрови служител на външното разузнаване на Русия, преди да го назначат за първи секретар на посолството в България. Той е създавал фалшиви самоличности на разузнавачи и ги е внедрявал у нас. Това са т.нар. “нелегали”. Според данните на ДАНС Ярошенко е търсил варианти за въвеждане на “нови самоличности” в масивите с българските граждани чрез смесване на неверни сведения в предварително подготвени неистински документи. Пътувал в цялата страна, заснемал е средата, в която подготвените за внедряване “нелегали” е трябвало да живеят.
Хватов пък е ходил до южната ни граница, където ще минава трасето на интерконекторната газова връзка с Гърция. Там се е срещал с различни хора и е проявявал нездрав интерес към проекта. Това направило впечатление на агентите от ДАНС. Оказало се, че е търсил и друга информация, свързана с енергетиката в България. Данните, които е изнасял руският дипломат, са със статут на държавна и служебна тайна, обявиха тогава от прокуратурата. Той е контактувал и с български граждани, които са имали достъп до подобни тайни. Не се уточнява дали са представители на строителна компания, чиновници от държавната администрация, или хора от службите за сигурност.
След разкритията руският посланик Дмитрий Макаров беше привикан във външното министерство, за да му връчат протестните ноти срещу действията на служителите му.