Какво означава експертен кабинет, че сегашният не е експертен ли? Малко са министрите, които бих нарекъл не-експерти. И си вършат работата, казва изпълнителният директор на КРИБ
Още в началото на кризата посъветвахме бизнеса да не слага всички яйца в кошницата на ЕС, а да търси пазари, партньори.
Който се вслушва, ще оцелее и ще влезе в новото нормално. А новото нормално е малко позабравено поведение, като след големите войни
Когато има опити за незаконно завземане на бизнеси, КРИБ е на позицията, че си има органи и се обръщаме към тях
Не очаквам нито гладни бунтове, нито апокалипсис. Освен ако не се подклаждат изкуствено
Бизнесът има инструментариум срещу кризи – току-що предложихме мярката 60/40 да работи до юни 2021 г.
- Много са прогнозите напоследък, че икономиката я очакват лоши времена, че ще заорем дъното, някои дори очакват гладни бунтове през зимата. Споделяте ли очакванията за този апокалипсис, г-н Иванов?
- Това очакване понякога се преекспонира чрез такива медии, които не са особено добросъвестни и търсят сензации. Да, факт е, че в световен мащаб започва да се връща движението надолу. Що се касае до България обаче, ние не сме такива песимисти. Напротив, намираме се в ситуация, в която започва едно оживление, раздвижване, което се надявам да продължи, тъй като ние сме част от него и помагаме то да се случва. Така че не очаквам нито гладни бунтове, нито апокалипсис. Ако разбира се, те не се подклаждат изкуствено. Мисля, че това няма да се случи.
- Ако все пак се случи, има ли инструменти в ръцете на бизнеса, с които той да поеме тежестта на ударите, а някои дори да предотврати. Кои са те?
- Има такива инструменти. Ние винаги предупреждаваме нашите членове да се готвят за най-лошите сценарии. Когато правят бизнес планове, да осигуряват необходимите буфери, така че и при лошо развитие, да не загубят. Или поне, ако загубят, да не е толкова много.
- Бизнесът, както и държавата трябва да имат буфери.
- Разбира се, това са скачени съдове. Лошо е, когато един бизнесмен гледа твърде оптимистично, не набляга на буферите, на необходимата наличност в парични средства. А видяхме, че по време на кризата това беше най-важното- кеша, свободния, наличния спаси цели индустрии.
- Освен послания, оказвате ли конкретна помощ? Заедно с държавата, с банки?
- Разбира се. Бизнесът има много голям инструментариум, огромната част от който е подготвена с наше участие. Помните, че мярката 60/40 е предложена от КРИБ, когато държавата предложи тя да се отнася само за разходите за работна заплата, нашата оценка беше, че тя няма да работи. Предложихме да се включат и осигуровките в същия обем, това сработи. И затова КРИБ току-що предложи на министъра на труда и социалната политика този инструмент да работи до 31 юни 2021 г. Защото тогава очакваме началото на новия сезон на туризма и трябва да съсредоточим усилия, за да се справим с втори лош сезон.
Бяха разработени няколко подхода за насърчаване на малките и средните предприятия със суми около 1,5 млрд. по банков път или като грантове - безлихвени, или ниско лихвени за 5-10 г. Което пак е подарък. Едната е “Заетост за теб”. Тъй като мярката 60/40 не може да работи за нови заети, а само за тези, които са освободени. Затова новата мярка ще помогне на новоназначени работници, взети от трудовите борси, като поеме минималната работна заплата и осигуровки за 6 месеца. Което реално е голяма помощ. И също – подпомагане на големите фирми с грантове до 50 000 лв. Реална помощ. Друга мярка, която бе разработена още през лятото пак по инициатива на КРИБ в тясно сътрудничество с министър Сачева, за което ѝ благодарим – от средствата по европрограмата REACT-ЕU част да отидат за безопасни условия на труд в самите предприятия. Не просто така, а специално за КОВИД. Например, ако се налага и е възможно да се работи от дистанция, осигуряване на технически средства. Ако трябва да се правят стени, които да разделят работните помещения - да се дава помощ при финансирането. В Европа вече работи, надявам се и тук да заработи. В Брюксел например няма вече хартиени менюта, всичко е на баркод в ресторанта. Това са вложения, които бизнесът не може и не трябва да прави сам, по тая програма може да се финансира. Така че икономиката не е в такова състояние, в каквото някои се опитват да я представят.
- Пандемията и кризата като че ли върнаха държавата на сцената. Притеснен ли е бизнесът че може да бъде изместен, включително и в сфери, които традиционно са частни, или са доказали, че държавата е лош стопанин?
- Държавата се върна там, откъдето бе излязла, защото нямаше работа, в сектори в които частното предприемачество работи несравнимо по добре. Но при една пандемия бизнесът поне в началния етап не може и не е редно сам да си помогне. Държавата влиза за кратко и след това отново излиза. Спомнете си началото на пандемията- няма предпазни средства, няма нищо. Държавата се суетеше седмица-две. Бизнесът предложи да се преструктурира и да ги произвежда. Държавата намери средства да финансира завъртането на оборотите, след което се оттегли. И бизнесът започна да печели. Но, във важни сектори, в които частният бизнес е силен, той остава. Вижте концесията на летище София - държавата се оттегля, а ние имаме шанс Мюнхен да дойде в София.
- Готвят ли се членовете на КРИБ за рестарт на икономиките?
- Това е така. След предишната криза светът очевидно не е същият. Започваме да мислим разумно, започнахме и ние да мислим за буферите.
Да мислим за това с кого работим, като контрагенти, като пазари. Още по време на предишната финансово-икономическа криза (2006-2007 г.) много бързо посъветвахме нашите членове да не слагат всички яйца в кошницата на ЕС. Да търсят партньори на други пазари - арабски, американски, китайски. Тези, които го направиха, оживяха. И даже печелят много добре. Виждате, след свалянето на повечето мита, започна износ на вино дори за Америка. И влязохме на съвършено нов пазар, на който бяхме приети радушно. Който се вслушва в нашите съвети, аз съм убеден, че ще оцелее и ще влезе в новото нормално. А новото нормално е малко позабравено поведение, като след големите войни. Тогава хората се събуждаха по друг начин и всеки ден мислеха “Ще оживея ли днес и какво трябва да направя за това”. Поведение, което бе позабравено. Нека да си спомним защо бе създаден ЕС. Като съюз срещу войната – да обедини страните членки, които да направят така, че едни държави да не нападат други държави. Не се получи обща армия, което беше трудно психологически веднага след войната. Но се обединяват индустриите, които произвеждат война - въглища, металургия, Евратом, те са знаели, какво ще се случи, че бъдещите войни ще са атомни. Нека сега се събуждаме отново с тия мисли и да направим така, че да не допуснем разсипването на един добър съюз. Да видим и малко лошата страна на живота и базисните модели за оцеляване. За да видим колко са важни ЕС и европейските политики.
- Това непрекъснато очакване на европари и европрограми не направи ли бизнесът мързелив и раболепен към властта, която раздава порциите?
- Европейските пари разглезват бизнеса, който подхожда към тях или с желанието всичко да му е наготово или незаконно да направи нещо. При нас, думата усвояване е забранена, заменена е с ние “работим” с европрограми. При нас законът е, че тези пари могат само да подпомогнат работещ, витален бизнес. Те са част, и то малка част от вече осигурени собствени инвестиции. Вижте 200-те милиона, спечелени от Кирил Домусчиев за “Биовет”. Те са помощ наистина, но една много малка част от това, което той е дал от себе си. Бяхме на откриването, ами това е XXII век. И не случайно той е единственият, който е получил. Това не са пари, които са грант и някой може да мине между капките. Това са пари, отпускани през цедката на банки. Това е нашият подход, който работи така, ще спечели.
- Коментирайте моля намеренията на кабинета да преизчислява пенсиите, да промени или да не промени минималната заплата, да запази данъците без особени промени? Време ли е за такива промени и ако да, какви да бъдат те?
- КРИБ е автор на 10% плосък данък. Тогава успяхме да убедим кабинета, с огромната помощ на председателите на ресорните комисии в парламента Петър Кънев и Йордан Цонев. Тогава разсъждавахме така – най-ниските разходи за офшорка са 11%. Няма такава зона без разходи - за адвокати, секретарки, офис.
В мига, в който слязохме под тях - до 10%, парите започнаха да се връщат или да идват. Няма човек, който ще продължи да си държи парите там, да им трепери. Само за три месеца три пъти нарасна събираемостта. Сега се предлагат 15%. Веднага прогнозираме 30% спад на приходите. И за да ги досъбереш, трябва да правиш какво - ново вдигане на данъка, което води до ново намаление на приходите. И тогава какво правим? В момент, в който системата работи, не трябва да се пипа. Ще има нова методика за определяне на работната заплата, на финала сме. Тя няма да позволи на правителството да пипа ставката хей така, на едро. Ще има предсказуемост. Но тъй като идва време за новия бюджет, за догодина минималната заплата ще е записаната в тригодишната прогноза - 650 лв. За 2022 г. - по новата методика. Въпросът за пенсиите е много деликатен. Без актюерски сметки и прогнози трудно ще стане преизчисляване. Най-доброто е да се прави това, което се прави - дава се на всички, няма недоволни. Иначе – даваш на тези, които вземат 255 лв. и веднага се започва - а за тези, които са с 256 и така нататък… Не е най-справедливото, но всички получават. Засега нека остане така.
- Вашите колеги от АИКБ наскоро обявиха, че има недопустимо преразпределение на бизнеси и държавата помага в него. Вашите членове виждат ли такъв реален проблем? Ако да, как КРИБ ще ги защити?
- Това е тяхно виждане, комуникирано през медии. Имаха в БСП избори, имаше разместване на пластовете, вероятно беше нужно това. Когато има опити за незаконно завземане на бизнеси, КРИБ е на позицията, че си има органи и ние се обръщаме към тях. Търсенето на медиен интерес в името на ненужни войни никога не води до необходимия резултат. Няма медия, която да реши има ли нарушение на закона, или не. Имали сме такива случаи през годините. Помагаме. Но го правим извън светлината на прожекторите. Търсим защита от институциите, по законовия път.
- Как би погледнал бизнесът на бързи избори, на експертен кабинет, на служебен кабинет… каквито варианти непрекъснато лансират политическите сили? Кой от тях би бил най-щадящ за икономиката, а не за оцеляването на едни или други политици?
- Подходът е както при данъците - едно нещо, което работи, не трябва да се пипа. По тая причина смятаме, че изборите са нещо, което си идва, което е планирано, което се знае кога ще бъде - през март. Очакваме ги. Няма нужда сега да се говори за избори, камо ли за служебно правителство, което може да съсипе държавата. Експертен кабинет, какво означава това - че сегашният не е експертен ли? Малко са министрите, които бих нарекъл не-експерти. И си вършат работата. Но нека не сме единствените, които дават оценка. Да погледнем тези, които дават пари - международните капиталови пазари. Това са банкери, които дават, ако са убедени, че парите ще бъдат върнати. И каква е оценката - няма друг дълг при такива добри условия в цяла Европа, за което поздравявам министър Кирил Ананиев. Добре е, че парите ще отидат и за погасяване на стар, по-скъп дълг, това пак е разумно решение. И ще спечелим.
А ако се сбъднат оценките за инфлация в световен мащаб, още по-добре - вземаме две, връщаме едно. Елементарно. Така че оценката я дяват пазарите, не опозицията, не площадите. Ние сме държавата с едни от най-малките спадове на икономиката и на заетостта в ЕС. Това кой го е постигнал – опозицията или правителството? А и видяхте на малките, кметските избори тези дни - социолозите даваха едни прогнози, а се получи съвсем друг резултат.
CV
l Завършил е МГИМО в Москва, Дипломатическата академия във Виена и курса за чужденци на ЕНА в Париж
l Посланик на България към ЕС в Брюксел през периода 1993-1997 г.
l Бил е директор на БФБЛ, филиал на Форума на бизнес лидерите на принца на Уелс през периода 1998-2000 г.
l Вицепрезидент на Българския национален комитет на Международната търговска камара през 2007-2011 г.
l Изпълнителен директор на КРИБ
