За тъпата илюзия, че Брюксел ще ни оправи
"Който ни освободи, той ще ни пороби” – тази фраза се приписва на Васил Левски.
Днес чудесно пасва на мита, че Брюксел ще ни излекува от корупцията.
Покрай драмата с Брекзита ясно лъсна, че Брюксел не е пръв приятел на демокрацията. Тъкмо обратното, той воюва с правото на народите сами да си решават проблемите. Той е против всякакви референдуми, против мажоритарния вот, против националните култури на страните членки. Напоследък е против биологията, но това е друга тема.
Прочетох аз неговите 29 въпроса към българското правителство и останалите институции и какво да кажа – повечето са доста основателни. Личи си, че са превод от български. Но липсва основният въпрос – защо вие, българите, не зачетохте референдума от 2016 година? Явиха се над 50 на сто от избирателите и 73% от тях ясно и категорично си изразиха волята. Във всяка друга европейска държава резултатът щеше да е задължителен!
Точно този въпрос е основополагащ, той би ни дал инструмент за борба с корупцията. Няма го и въпроса защо българският закон де факто забранява референдумите.
Венецианската комисия ще се занимава с главния прокурор и правилно, но защо прескача главния конституционен въпрос? Защото никой евродепутат не е намерил за нужно да се оплаче? Ами да ги сменяме тогава!
Брюксел е разтревожен къде отиват субсидиите. И правилно, тази работа е мътна. Но нима има по-мощен корупционен механизъм на планетата от самата брюкселска система за субсидии? Докато стигнат до крайната си цел, парите минават през 3-4 излишни бюрокрации, които подлагат чиновниците на тежки изкушения.
Брюкселското субсидиране е точно
обратното на принципите на пазарната икономика.
Много ясно, че по пътя на парите всеки си отчупва по парче. Все едно да ви изпратят по щафета от 10 гладника кофа пилешки кълки от KFC. И накрая пристига само едно пикантно крилце, леко нахапано.
Който смята, че разграбването на субсидиите е български патент, сигурно е паднал от Луната.
Преди пет години излязоха доста данни как се усвояват европарите. В сравнение с тях тук сме монаси отшелници, които се хранят с гъби и горски плодове.
За Италия препоръчвам книгата на Джан Антонио “Кастата” – там ще прочетете например как морски курорти получават субсидии за високопланинско земеделие и още много други шедьоври.
Много ясно, че при брюкселската схема у нас “къщите за гости” ще се окажат лични резиденции. За да получиш финансирането, трябва да имаш влияние. А ако имаш влияние, едва ли целта ти в живота е да сменяш чаршафи и да чистиш тоалетни. На такъв човек не му трябва къща за гости, трябва му вила, където да се зарежда с положителна енергия, като се завърне от Брюксел.
Ясно е също така, че земеделските помощи ще се разграбват чрез 101 вида шашми.
Когато “едни пари” се отпускат от 5 хиляди километра разстояние,
те гарантирано ще се усвоят
по втория начин,
защото пълноценният контрол по цялата верига бюрократи от Брюксел до Бусманци е теоретически невъзможен.
Мисълта ми е, че Брюксел с този механизъм все едно казва: “Кради!”. А на нас тук нищо човешко не ни е чуждо.
За Брюксел ставащото в България е черна кутия. Затова пък всяка опозиция, която не вижда друг начин да бутне правителството, получава мощен стимул да праща в Брюксел доноси, че средствата се крадат.
Поводи - колкото щеш. Откогато ЕС започна да ни подпомага, това се превърна в основен метод за политическа борба.
Да, корупция има и България трябва да се пребори с нея. Но много по-голям проблем е, че се обръщаме към друг да го свърши вместо нас.
Нима не е ясно, че така се отказваме от своя национален суверенитет?
Все едно на първата брачна нощ да помолите съседа да ви свърши работата, щото вие сте неопитен, още сте в преход от пубертета към третата възраст и някой трябва да ви запознае с добрите европейски практики.
Колкото и да сме неопитни,
има си неща, които един народ
е длъжен да ги свърши сам.
Вместо това ние сами се натискаме да дадем на Брюксел droit du seigneur, както в Ранното средновековие се е наричало правото на господаря пръв да изчука младоженката на крепостния селянин. И ако младоженката не е отговаряла на високите критерии на господаря, на поданика е разрешавано да откупи това право. Така той е получавал увереност, че е възпроизвел гените си, но в същото време се е утвърдил като роб.
Затова аз смятам, че да искаш Брюксел да ти оправи държавата, е като да приемеш робството доброволно. Съответно и отношението към теб става презрително.
Както казва евродепутатката от Ирландия Клеър Дели: “Фондовете на ЕС са кръвта за тези вампири (българите), които я смучат и живеят от нея. Трябва да спрем това, то продължи достатъчно дълго. Позицията на съвета е напълно неадекватна!”.
Някой би трябвало да обясни на тази Клеър, че България дава многократно повече, отколкото получава. На практика цялата ни търговия на едро и дребно е превзета от западни компании и добавената стойност изтича навън, като при това се облага с най-ниския плосък данък в света. Същото важи и за редица обществени услуги, мини, заводи. Навън изтичат и специалистите – лекари, инженери, програмисти, медицински сестри, строители. Земеделските субсидии са мижава компенсация за това, че на българския пазар влизат безмитно многократно по-субсидирани продукти. Нима в Холандия производството на картофи е по-евтино? Не, там субсидиите са десетократно по-високи. Затова България, която в миналото бе най-големият производител на зеленчуци в Европа, днес ги внася. Както е тръгнало, скоро и норвежците ще ни продават домати.
Ние ли сме вампирите? Картината е тъкмо обратната – България е като човек, чиито вени са отворени и кръвта му изтича по посока на Запада. Някой трябва да обясни това на тази Клеър! Защо не нейната приятелка Елена Йончева? Клеър е лява, Елена също е лява – би трябвало да имат общ език.
Защо в крайна сметка ги избираме тези евродепутати? И ние ли ги избираме наистина? Ние ли си назначаваме външните министри, еврокомисарите? Когато наистина бяха длъжни да се оплачат на Брюксел, те мълчаха. Днес те молят Брюксел да потвърди нашия робски статут.
