Борисов опитва да заличи липсата си на политика за пенсиите с бонусите за всеки
Не само втората пенсия е провал. Всички пенсии са провал, който вече е почти невъзможно да бъде поправен.
Не може и да бъде изкупен с раздаване по 50 лв. на всеки пенсионер, докато минат изборите, а пък след това - обещания за някакво неясно вдигане на парите.
В продължение на прекалено много години управленията на Бойко Борисов неглижираха темата за реформа на пенсионната система. Реформа, която да доведе до по-високи пенсии от НОИ и възможност родените след 1960 г. да получат наистина приличен пенсионен продукт от спестяванията си през годините.
Тук не става въпрос дали държавният осигурителен институт е провален. Не е думата и за “лошите частници”, които ядат от народните пари за старини. Защото частните фондове, както и държавният, правят това, което им е позволено от законовите рамки.
НОИ плаща пенсии и бонуси, каквито му разпоредят, независимо от цената за бюджета. А всъщност отдавна не е в състояние сам да изплаща пенсиите, чака субсидия от държавата.
Частните фондове пък не могат да инвестират рисково, което вероятно е хубаво. Но и не могат да обещаят нищо дори с получената ниска доходност, защото
от 20 г. чакат
политиците
да гласуват
текстовете за
т.нар. фаза на
изплащане,
така че да създадат релевантни за клиентите продукти, тоест пенсии.
В интерес на истината, един човек в трите правителства на Бойко Борисов опита да направи реформа - Ивайло Калфин, вицепремиер и социален министър във втория му кабинет. Измисли механизъм за постоянно и предвидимо увеличение на пенсиите от НОИ, тръгна да договаря нещо с частните фондове. Но партията му АБВ напусна коалицията, а Борисов и тогавашният му финансов министър Владислав Горанов едва изчакаха да му видят гърба, за да зачеркнат всичко с лека ръка.
Да си припомним какво предвиждаше реформата “Калфин”. Постоянно увеличение на коефициента за година стаж, който, когато бе предложена промяната, бе 1,1%. В момента е 1,2, просто защото реформата бе приложена само за една година, т.е. предвиденото му нарастване спря. Калфин комбинираше това с
увеличение на
възрастта и
стажа за
пенсиониране –
единствената
част от неговата
реформа, която
ГЕРБ не зачеркна впоследствие. И като допълнение трябваше да има плавно и постоянно увеличение на приходите от осигуровки с вдигане на максималния и на минималния осигурителен праг.
Визията на такава пълна реформа: около 2025 - 2030 г. пенсия от 1200 лв. да не е максималната (както е в момента), а по толкова да са средните.
Вместо това в 3-ия си кабинет Борисов тръгна по свирката на “Обединени патриоти”, които имат финансовата компетентност на тригодишен макак. И започна да увеличава минималната пенсия за сметка на всички останали.
Спаси и доходите на богатите, като отказа да ги обложи с повече осигуровки. В момента всеки, който изкарва повече от 3000 лв., не плаща никакви осигуровки за горницата на тази сума.
Като допълнение кабинетите на Борисов упорито отказват 10 години да договорят с частните пенсионни фондове текстове как те ще плащат пенсиите и какви продукти могат да предложат. Бисер Петков направи някакъв опит, докато бе социален министър, но главата му бе взета бързо, защото се оказа, че за поне 200 хил. жени, родени между 1960 и 1964 г., двете пенсиии (първи и втори стълб) ще са по-малко от една. По една - единствена причина - правителството категорично отказа да предоговори с колко се намалява държавната пенсия при хората с осигуровки в универсалните пенсионни фондове.
Сегашните текстове предвиждат на всеки, роден след 1959 г., който е длъжен да се осигурява и в частния фонд,
да бъде наказан
с намаление от
20% на пенсията
си в НОИ
При една средна пенсия от 400 лв. това означава да загуби 80 лв. от нея. Така в крайна сметка осигурявалият се чинно и в НОИ, и в частния фонд ще взема от държавата размера на минималната пенсия, обещана от Борисов и патриотите за следващата година.
Добре, пенсионерът е глобен с тези пари от НОИ, но срещу това очаква да получи поне по 100 лв. месечно от универсалния си пенсионен фонд. Всъщност не! По-голямата част от тези 200 хил. жени от първата кохорта няма да успеят да съберат дори по 45 лв. на месец, колкото преди година се изчисляваше, че трябва да е минималната пожизнена пенсия - 15% от минималната за 2021 г. Тоест, вместо да получават две пенсии, които да са по-големи от само една, голяма част от осигурените в универсалните фондове
излизат с по 40-50
лв. на загуба
всеки месец
Поразително колко близо е тази загуба до обещаните от Борисов по 50 лв. бонус на сегашните пенсионери...
Ако трябва да сме честни, фондовете предложиха решения. Първото бе намалението на държавната пенсия да е индивидуално и съобразено с личната осигурителна история. Така за въпросните първи жени с втора пенсия то би излязло около 7% - първо, те нямат пълните 40 г. осигуряване в частните фондове, а към момента на пенсионирането си ще имат между 18 и 20 г. Второ, защото жените излизат в майчинство, през това време в частния фонд не се плащат осигуровки - както не се плащат и по време на болничен, и по време на безработица. В същото време тези периоди се броят като стаж при пенсиониране и така се реже от дела в НОИ, ако се следва досегашният модел.
Допълнително държавата така и не пожела да уреди различния начин, по който възникват правата на пенсия от НОИ и от частните фондове. От държавния всеки получава право на пенсия в момента, в който работодателят начисли осигуровките, т.е. обещае на държавата, че ще плати точно тази сума за точно този човек. След което може с месеци да не преведе сумата. В частния фонд обаче партидата се натрупва, след като парите бъдат преведени на НАП, а агенцията ги плати към фонда. И доста хора, ако си погледнат разбивките на постъпленията, могат да видят поредица от нули като вноски за определени месеци, защото фирмата не е платила осигуровките навреме. Дори при минимална доходност, да кажем 1%, забавянето на всеки 100 лв. осигуровки носи загуба от левче. Не е готино.
Като съберем всички действия и бездействия в горните два елемента на пенсионната система - държавна и частна, получаваме това, което имаме в момента. Тотален провал както на държавния осигурителен институт, така и на системата от частни фондове. Провал, който Борисов опитва да поправи с раздаването на 50 лв. на всеки пенсионер от август насам. И както обеща, тази практика ще продължи поне още 5-6 месеца.
Цената ще е около
1 млрд. лв. от
данъците на
работещите българи Толкова щеше да излезе и реформата на Калфин до момента, но ако нямаше отказ от нея, тази година пенсиите вече щяха да са с 30% по-големи от настоящите . т.е. вместо 412 лв. средна пенсия, щяхме да имаме 535 - 540 лв.
Това е с поне 123 лв. повече от сегашната, което пък е с поне 73 лв. повече от бонусите на Борисов. Доста по-достойно.
Да, но това достойно се отлага за след изборите. И е неясно как ще бъде постигнато. Има някакви 3 варианта, които социалната министърка Деница Сачева обяснява, но няма решение кой ще бъде избран, дали ще бъде избран и всъщност в какъв вид ще мине през парламента. Вината не е нейна, просто нито премиерът, нито коалиционните му партньори са казали твърдо “да” за някое от решенията.
Всъщност Борисов опитва да излезе от провалената пенсионна система по схемата от 2009. Помните ли как пенсиите бяха драстично увеличени в последните месеци на управлението на тройната коалиция. В опит да бъдат “купени” пенсионерските гласове. И като дойде Борисов на власт, четири години виеше като линейка, че трябва да плаща пенсиите, които е раздавал Станишев, а страната се гърчи във финансова и икономическа криза. Това ще се случи и през 2021 г. Милионите, хвърлени сега за пенсионерски бонуси до изборите, няма да налеят 2 млн. гласа за ГЕРБ. Но следващото правителство ще трябва да търси пари, за да плаща обещанията на Борисов.
И да спасява онези 200 хил. жени, 10% от които още през есента на 2021 г. ще се сблъскат с нещото, наречено втора пенсия в България.
