Скъсвайки с БСП, Румен Радев
остава без шанс за втори мандат
Преди години в разгара на предизборна президентска кампания ми се обади един от кандидатите. Спестявам името му, защото разговорът беше личен, само отбелязвам, че става дума за мъж, натрупал малко неочаквано популярност на гребена на демократичната вълна. Млад, наперен хубавец, но не от големите лисици, а случайно дръпнат нависоко. Победата му изобщо не се разглеждаше като опция, неговото явяване на вота се обясняваше като начесване на краста, някакво лично приключение.
Попита ме
защо не
отразявам
по-обилно
кампанията му
Докато обяснявах, че вестникът прилага балансиран подход към всички кандидати, си мислех защо изобщо водя разговор с политик за ясни до болка неща. “Ама ти няма да повярваш как ме посрещат - настояваше възторжено той, - трябва да дойдеш! Където и да отида, площадите и стадионите са пълни…”
Беше си повярвал жестоко, звездна треска го тресеше. Останах шокирана, че човек с неговите претенции и самочувствие е допуснал чавка да му изпие акъла. Кротко му припомних, че предизборните концерти са безплатен сеир и
не бива да бърка
рейтингите в
шоубизнеса и в
политиката
Не прие хич добре тая забележка и когато отпадна от играта, се промени към мен, завинаги ми се разсърди.
За него все се сещам, като видя Румен Радев. Не че не беше избран с висок резултат, напротив, но амбициите му сериозно надхвърлиха не само скромните му политически умения, но и президентските му пълномощия.
Съдбата изигра подла шега на този случаен гражданин, поставяйки го в услуга на мощни партийни интереси през 2016-а, някой подигравателно го беше нарекъл Бърдоква.
Тогава кипеше битка за надмощие между Корнелия Нинова и Георги Първанов, с отвращение се мъчеха да се явят в коалиция на изборите с обща номинация. АБВ предложи летеца и червените го приеха, стискайки зъби от яд, че бившият им лидер си вдига акциите.
Накрая,
естествено,
се изпокараха,
БСП отхвърли “идеята за президентска република” и отказа да признае АБВ за равностоен партньор и коалицията пропадна. А ГЕРБ с болка осъзна печалния си кадрови потенциал – Цецка Цачева се оказа най-доброто, с което разполага.
Показателно за обществената тежест на Радев в онзи начален момент е едно съобщение до медиите, в което пише, че “кандидатът за президент, подкрепен от широка коалиция, ще представи програмата си в читалището в жк “Младост” пред разузнавачи и патриотични организации”. Не е ясно защо след изборите обществото остана потресено от новината, че Нинова е обсъждала кандидатурата на Радев с руския разузнавач Решетников. Е, с кого да я обсъжда, с Бил Гейтс ли?
Драстичната
промяна, която
претърпя за
четири години
летецът,
изложен на властовата поквара, го превръща в трагичен образ, един съвременен Дориан Грей, пожертвал душата си в името на илюзиите. Отначало скромен и сдържан, а днес вдигнал юмрук, подклаждащ бунтове и очакващ възхищението на тълпите, като римски император. Без да осъзнава, че не вдъхновява, защото винаги е бил и ще си остане следствие от разместването на пластовете.
Преди няколко дни съобщи, че няма да прави своя партия: “Аз отдавна съм заявил, че подкрепям всяка организация, партия, движение, чийто приоритет е българският народ, а не тяснопартиен интерес.” Само от тези думи си личи, че човекът е скаран с политическите реалности. Освен това очевидно е скаран и с Нинова, което вече е сериозен проблем пред светлото му бъдеще.
В БСП нещата не вървят добре, цепят се, а госпожата начело налага еднолична власт. Баш в тоя критичен момент Радев реши да си мери с нея мускулите. Първо я вбеси, като се направи на пълководец, съпровождан от Илияна Йотова вместо от тази, която го издигна за президент. Неслучайно, след жалката му демонстрация в стила на “Мосфилм”, БСП проведе свой отделен протест - Корнелия трябваше да го затапи някак.
Последвалите събития разкриха още една слабост на генерала – липсата на светски обноски.
Нинова не се появи на сватбата на сина на Илияна Йотова в Правец, където семейство Радеви си прекара чудно с Георги Гергови. След това президентът изгони шефа на кабинета си Калоян Методиев, понеже отишъл на партито на Нинова в Боровец. Но тесногръдието в неговия случай е обяснимо, бивш военен е, не бохем. От неговата гледна точка, той си е ОК! Може да лети, докато Борисов само знае да върти геврека. Освен това си е изкарвал хляба с работа, за разлика от водачи като Сергей Станишев и Христо Иванов, които се издържат от партийния членски внос. Снажен е, не носи каскет, какво повече му трябва на народа? Същото си мислят пред огледалото и риалити звездите. На Митьо Пищова примерно едно от последните му изказвания това лято е: “Само Васил Божков може да се мери по к*рварство с мен.” Даже вече не е смешно.
Славата заслепява най-лесно суетните. Скъсвайки с БСП сега, на вота за втори мандат Радев ще се яви само с голия юмрук. И после ще ни се разсърди.
