Оказва се, че 97,5% от активите на стопански дружества, управлявани от банките, са приблизително добре проверени
Доклад на Международния консорциум на разследващите журналисти (МКРЖ) за прането на пари обиколи световните медии.
Данните са по “доклади за съмнителни дейност”. Естествено, те не са пълни.
Целият списък е
от около 12
милиона файла
Избрани са най-фрапантните. Но пълният списък на “прането на пари” вероятно не е значително преувеличен. В по-коментарен вариант МКРЖ дава своя оценка на информацията в специална статия на Уил Фицгибън, старши репортер на консорциума.
Тя е озаглавена “Непроверени от световните банки, мръсните пари унищожават мечти и живот. От Украйна до САЩ, от Тунис до Туркменистан глобално разследване на ICIJ подробно описва убийствената човешка цена на изпраните трилиони долари”. Макар съдържанието да е по-скоро атрактивно, то издава хипотезата, че предполагаемо изпраните пари биха били похарчени от правителствата за споменатите благородни начинания. Това далеч не е сигурно.
Данните за периода от 20 г. наистина заслужават внимание.
Много или малко са два трилиона щатски долара?
Тогава, когато сумата се представи в известно сравнение, нещата не изглеждат плачевно.
Бих казал даже, че е
учудващо малко
пари се перат
в световната
банкова система: за 20 г. изпраната сума над два трилиона щатски долара може да бъде пресметната по години, това прави средно по $ 105 млрд. на година.
За същото време глобалната икономика се разгръща над два и половина пъти от $ 32,5 трлн. в началото до 87,7 трлн. през миналата година.
Банките обслужват и маса бедни хора. Затова е важно и следното сравнение:
През 1999 г. $ 105 млрд. са доста по-малко от частните прехвърляния на работещи в чужбина до близки и роднини в не особено добре развиващи се страни - 115 млрд. през 1999 г., 653,3 млрд. през 2019.
Спомням си прегледа на ролята на миграцията в българската икономика от 2004 -2005 г. Тогава тези прехвърляния, с макар и малък дял от БВП и чуждестранните инвестиции, бяха равни на над 80% от бюджетните разходи за образование или здравеопазване, или на около
300 хиляди
средни годишни
заплати
Друго сравнение: като дял от парите в световната банкова система (спестявания, банкноти, монети и пр., без дълговете) става дума за
“изпиране”
на 2,3% от
глобалната сума
на парите в банките.
От същия порядък е сравнението на изпраните пари за периода със средствата на реалния сектор, които глобалната банкова система управлява през 2018 г. (т.е. горната сума без сметките на физически лица). Тази сума е $ 83,2 трлн. Иначе казано: всичките изпрани пари, ако сметките на разследващите журналисти са верни, за 20 г. са 2,5% от работата на банките като посредници в управлението на паричните потоци в реалния сектор.
Къде е драмата?
Драма всъщност
няма!
Съмнението не е доказателство за криминално деяние. А определението на прането на пари във всички юрисдикции отчита, че това са средства от криминализирани дейности, които се използват за финансиране на незабранени деяния. Банките просто класифицират като подозрителни и докладват определени трансфери.
Проблемът на икономиката на прането на пари е в политиката на централните банки и тяхната зависимост от държавното управление. В резултат на тази политика през 2018 г. глобалният натрупан дълг е 325% от глобалния БВП. И вероятно ще нарасне с около $10 трлн. тази година.
В тази ситуация
банките се боят
да отказват
много касови
преводи
- това винаги ще го направи някой друг, а те не искат да изпаднат в по-лошо положение при такава маса задължения.
Самите журналисти, например тези в Русия (откъдето цитираните случаи са най-съмнителни за корупция), посочват, че вероятно по много съмнения произходът не би бил от забранени дейности. Но много ще бъдат точно такива. Други подозрения, да речем, по повод поведението на Deutsche Bank, може да се окажат продукт на по-редовно отчитане на съмнителни сделки. Трети ще са нарушение на забраната за опосредстване на “пирамидални инвестиционни схеми”, т.е. на инвестиции, които се изплащат предимно от постъпленията от нови инвеститори. Такъв е случаят с HSBC (стойност $80-90 млн.). Четвърти ще са плод на тероризъм и войни. Почти сигурно е, че тук попада един държавен глава от Африка на юг от Сахара.
Стимулите за “пране” имат две измерения.
l Данъчното измерение: ако изпраните пари бяха обложени с данък, не е ясно
за какво щяха
да са използвани
данъците Най-благовидното използване би било за социални програми от помощи. От древен Вавилон и Рим досега този тип социална политика се предприема преди всичко с цел укрепване на властта. Част от парите винаги остава в джоба на хората, които ги раздават. Някои от мушмороците, уличени от консорциума, са вземали точно такива пари, предназначени за бедните. Това отбелязват журналистите от Русия, където 1/7 от населението живее с доходи под законово определената линия на бедността (от приблизително $150 на месец).
Но има и по-неблаговидни и по-близки на ума на политиците начини на употреба на данъчните приходи. Например с повече пари не малко правителства биха опитали да водят война със съседни страни, вътре в техните страни (може да се предполага, че войната в Либия или Сирия би била в някакъв смисъл по-жестока, ако не бяха прани пари). Или пък правителствата да решат да налагат със заплаха за употреба на сила онова, което смятат за правилно.
Морално измерение: при част от индивидите, прали пари, става дума за ограбване на свои подчинени или сънародници. Тези изпрани пари са всъщност прани съвести - въпросните деятели или ги е срам, или ги е страх от възмездие и затова си ги прехвърлят някъде навън. Други перат, защото парите са произведени от някаква криминализирана стопанска дейност. (Не е лошо да се помни, че легитимно правителствата и законодателите са онези, които криминализират определени дейности, иначе става дума за търсене и предлагане на определени услуги.) В този случай парите се инвестират с некриминални дейности, вместо да се реинвестират в отраслите, където са произведени.
Причините да
се перат пари
Има и пет други причини за относително спокойствие по повод предполагаемата от разследващите журналисти сума на изпраните пари.
l Изпраната сума – било предполагаемо, било действителна - е доста по-малка от глобалната сума на държавния дълг - $ 71,3 трлн. към първата половина на 2019 г. по оценка на Института за международни финанси. Интересно е, че някои от перачите на пари са от ресурсни и не съвсем задлъжнели икономики и често са във властова позиция, която не предвижда скорошни проблеми в грабенето на публични средства, включително по линия на международни договори за заем.
l Правителствените дългове също са пране на пари, само че от правителствата, най-вече тези на САЩ и Китай, но и от всички останали. Това е в не по-малка степен процедура по прехвърлянето на разходите за собственото си присъствие (включително чрез демократични избори) във властта към бъдещи поколения.
l Глобалната междуфирмена задлъжнялост към банките (причините често са регулаторни и други интервенции) е $ 115-120 трлн. Обслужването на част – вероятно много малка - от тази сума, която също попада под определението “пране”, но подпомага банките-посредници да удържат в ред балансите си, което е в интерес и на дребните спестители.
l Самото определение на “пране на пари” в националните и глобалните юрисдикции също вероятно е причина за пране на пари. Една от причините за по-малко инвестиции в икономиката на България е донякъде и идиотското прилагане на европейската директива за противодействие на изпирането на пари.
l Прехвърлянията на пари от регионални (например ЕС) и глобални правителства (например ООН, банките за развитие) към национални правителства също остава следи в джобовете на местните посредници. И те от неудобство също трябва да бъдат изпрани.
Ниският праг на отчетност за съмнителни дейности, също е част от проблема: те, първо, увеличават административните разходи, но и затрудняват проследяването на действително криминалния произход на някои пари.
Щом се оказва, че 97,5% от активите на стопански дружества управлявани от банките са приблизително добре проверени за пране, явно системата не е чак толкова нечестна и безполезна.
Вариант на тази статия е публикуван в сп. “Икономически живот”
