След орязването на парламента в Италия 1 представител ще се пада на 151 000 души. В България е 1 на 29 000
Хваната под ръка от сина си, 109-годишната баба Луиза Дзапители от град Кастело отиде до избирателните урни, за да гласува на референдума за съкращаване на италианския парламент. 72 поредни години родената в област Умбрия жена не е прескочила нито един вот. “С днешното си присъствие искам да апелирам към всички да гласуват, и най-вече към младите, на които е поверено бъдещето на страната и демокрацията ни”, каза родената през 1911 г. жена.
На 20 и 21 септември, когато се гласува на референдум за промяна на конституцията в Италия,
се случиха
две чудеса
Първото беше, че никой не очакваше толкова много от имащите право близо 51 млн. италианци да гласуват да отидат до урните - всички прогнози предричаха точно обратното. И всичко това - въпреки пандемията. Ден преди референдума половината от председателите на избирателни комисии се оттеглиха от страх от зараза с коронавирус и се наложи положението да се спасява с всякакви методи, дори да се събират членове на комисиите от улицата. В крайна сметка италианците надминаха всички очаквания, защото 53,8 на сто от тях дадоха своя глас за “да” или “не”, въпреки че резултатите от референдума щяха да бъдат валидни във всички случаи.
Второто чудо обаче се случи с резултатите. Въпреки че много от ветераните политици, като например Романо Проди, Валтер Велтрони, лидера на “Форца Италия” Силвио Берлускони и други обявиха, че ще гласуват против реформите,
италианците
направиха точно
обратното
69,9 на сто от гласувалите казаха “да” на орязването на парламента с над една трета. Така решиха гласоподавателите в абсолютно всички области на Ботуша и затова броят от 630 депутати и 315 сенатори отива в историята. Следващият парламент ще бъде съставен от 400 депутати и 200 сенатори. Ако днес се гласува обаче, това няма да влезе в сила по простата причина, че са необходими 60 дни на правителството, за да прекрои избирателните райони.
За управляващите от антисистемното движение “5 звезди”
днешният е
наистина
звезден ден
Луиджи ди Майо, предишният лидер на движението и главен инициатор на сегашния референдум, празнува историческа победа след поражението си на миналите регионални избори.
В крайна сметка се оказа, че италианците предпочитат по-малко парламентаристи, по-ефикасни камари и по-малко пари от данъкоплатеца за разходите им. Най-важният коз в ръцете на “5 звезди”, когато подхванаха битката за конституционни реформи, беше перото “пари”. Орязването на средствата за политиците, което според изчисленията на инициаторите е за 500 млн. евро на парламент, не е кой знае каква цифра и няма да позволи на Италия да върже бюджетния си дефицит. Това обаче е
най-вече сигнал
към гражданите,
че и политиката
може да прави
саможертви
в години на криза. Освен това се предполага, че по-малко парламентаристи означават и по-малко проблеми и бюрокрация и съответно повече ефикасност на парламента. Поддръжниците на реформата твърдят, че тя няма да навреди на представителността на демокрацията, тъй като броят избиратели, които ще се падат отсега нататък на всеки парламентарист в Италия, е в унисон с този в другите най-важни демокрации в Европа.
Какво е това съотношение? Според изследване на в. “Кориере дела сера” в 60-милионна Италия в момента има един парламентарист на всеки 96 000 жители, а след реформата ще бъде на всеки 151 000 жители. В Испания един парламентарист се пада на всеки 133 000 жители, в Германия и Франция – на 116 000, в Нидерландия – на 114 000, във Великобритания – 102 000. В Румъния има по 59 000 жители на всеки депутат, а в Словакия – на всеки 36 000 жители. В 7-милионна
България,
където има 240
депутати, се пада
по депутат
на всеки
29 000 души
Факторът пари и привилегии за народните избраници изигра голяма роля в гласуването в Италия. Открай време народното недоволство във времената на криза е свързано с това колко пари от данъкоплатеца влизат в джоба на депутата или сенатора, или пък отиват за издръжка на двете камари - Италия е все в челото на тази класация в Европа.
“Кориере дела сера” публикува интересен анализ на Университета в Сиена, според който издръжката на долната камара в Италия със сегашните си 630 депутати струва 989 млн. евро годишно и 75,5 на сто от тях отиват за персонала, докато 707 депутати в Германия струват 990 млн. евро. Във Франция 577 депутати струват 568 млн. евро. В Испания пък парламентът харчи под 100 млн. евро за своите 350 депутати и едва 45 на сто отиват за разходи за персонала.
Когато се правят сметки на базата на разходи за избирателни райони обаче, нещата са различни - всеки депутат струва на Италия по 1,6 млн. евро годишно, докато в Германия – по 1,4 млн. евро годишно, в Испания – по 240 000 евро годишно.
Ровейки се из бюджетите на парламентите, се стига до извода, че в Италия например се дават повече пари за пенсии на бившите депутати - 130 млн. евро годишно, отколкото за заплати за действащите депутати - 128 млн. евро. Много повече пари се отделят и за пенсии на административния персонал, отколкото за заплати за сегашните служители на парламента. Или с други думи, сегашните привилегии или заплати могат да бъдат и орязани в името на икономиите, но придобитите в миналото си остават.
Трудно е да се сравняват парите, които влизат в джоба на депутата в различните страни заради различния вид удръжки или бонуси. В Италия например депутатът получава общо по 18 800 евро на месец, като 10 435 евро от тях са заплата без удръжки, други 3503 евро месечно са за дневна издръжка, независимо дали депутатът е от Рим, или провинцията, 1100 евро са за такси в Рим, 3600 евро за разни разходи, 100 евро месечно за телефон и безплатна абонаментна карта за всички видове обществен транспорт, включително и магистрални такси.
В Германия общата месечна сума, която отива при депутата, е 14 423 евро, във Великобритания - 7325 евро, в Испания – 5329 евро. С други думи, италианските депутати са си най-добре в Европа. Заплатата на парламентариста на Ботуша е средно 5,5 пъти колкото средната заплата в Италия. В Германия тя е 3,9 пъти колкото средната, във Великобритания е 2,5 пъти, в Испания – 1,7 пъти.
Италия обаче е уникална и с друго – с привилегията, че след края на мандатите си председателите на долната камара продължават да ползват секретарски услуги и офис гратис за още 5 г., а шефовете на сената – за 10 г., и дори имат право на шофьор. Орязвайки броя парламентаристи в Италия след сегашната реформа на конституцията със сигурност ще се намалят разходите за политиката. Това обаче съвсем няма да стане с останалите привилегии – тях засега никой не пипа, а за това съвсем не е необходима реформа на конституцията.
Нека припомним, че до сегашния референдум в Италия се стигна, след като преди година беше гласуван в долната камара закон за орязването на парламента, но в Сената не беше одобрен с необходимото мнозинство от две трети. Затова 71 сенатори поискаха свикването на конституционен референдум.
Противниците на сегашната реформа не се противопоставят на орязването на разходите на политиката, а на факта, че реформата е частична и че ще отдалечи избирателите от представителите им в институциите.
Освен това ще се намали и представителността на териториално ниво, защото в Италия сенаторите се избират в областите. С по-малко избирателни райони някои области като Умбрия и Базиликата ще понесат орязване от 57 на сто от местата за Сената. Това означава, че може да се стигне до избиране на представители само на една партия, или липса на плурализъм. Така ще се даде и повече контрол в ръцете на партиите, които ще посочват кандидатите си. Мнозина от противниците на реформата смятат, че би било по-добре да се орежат заплатите на пaрламентаристите, а не броят им.
