Защо не трябва да се допуска юристите да реформират съдебната власт
Добре е президентската институция от време на време да осеменява държавната утроба с нови идеи за реформи, та дано се зачене по-добра демокрация. И ако досега не се е заченало нищо подобно, то е или защото е имало само петинг, или държавата не е била в овулация, или е използван кондом.
Тези дни президентските стратези извадиха втората част от своя “Проект за национален стратегически документ”. Прочетох го внимателно и той остава у мен усещането за прекъснат коитус. Иначе всичко си върви много хормонално, но фразата “Необходими са реформи, които да овластят гражданите и да наложат логиката на реалната политическа и управленска отговорност”, свършва дотук. Каква е тази реформа, която може да овласти гражданите? Кажете го, бе! Една дума кажете! Уви - ни дума, ни вопъл, ни стон. Ами то е очевидно – гражданите могат да бъдат овластени само от истинска (т. е. мажоритарна) избирателна система и от пряка демокрация. Друг начин за овластяване на гражданите историята не познава.
Но “стратегическият документ” не го казва, спира с единия крак във въздуха. Защо? Защото авторът знае, че президентът се обяви против мажоритарния вот, с което хвърли в кошчето референдума от 2016 година. От този момент за какво “овластяване” може изобщо да става дума?
Замислят ли се г-н Радев и неговият стратегически съвет, че хвърлят в кошчето най-мощната изява на народната воля от 681 г. до ден днешен?
Първо, защото този референдум не бе плебисцит, насрочен от властта, за да я целуне южно от кръста. Това бе гражданска инициатива “отдолу”, от едни граждани. Второ, защото редактира основно така наречения обществен договор – а именно как трябва да се делегира властта. Народът казва – аз съм суверенът. И трето – защото видяхме най-високата активност при най-категорично изразена народна воля, която е против волята на елита. Това се случва само в Швейцария, Великобритания, САЩ. Обаче там елитът козирува.
Г-н Радев би могъл да използва тази “национална стратегия”, за да си признае грешката. А така стратегията му е прекъснат коитус, който нищо не може да осемени.
То даже не е и коитус, а разсеян петинг. Да вземем следното изречение от “стратегическия документ”: “Възможностите за упражняване на пряка демокрация са практически сведени до минимум поради изкуствени нормативни ограничения.” Какви по-точно са тези ограничения? Защо не бръкнете под полата на темата? Ни дума, ни вопъл.
Следващото изречение е: “Системно се ограничава пълноценният съдебен контрол върху актовете на органите на властта.” Нещо липсва! Дали не е задраскано? Авторите са юристи, не може да не знаят, че днешният закон за референдумите е абсурден. Той допуска такъв висок праг за избирателната активност, какъвто няма никъде в света! Нормално ли е парламентарните избори да са задължителни, а референдумът да не е, но да се иска същата или по-висока активност? Това е юридически скандал! Юристи ли са всъщност авторите на този документ? Слепи ли са?
В целия текст има един основен системен недостатък - ракурсът. Гледната точка. Дали авторът гледа откъм народа нагоре към властта, или от властта надолу към народа. Документът съвсем ясно го определя::“…Тъй като често се пита откъде трябва да започне оздравяването, отговорът е ясен, а нагласата в обществото е категорична – от “върха”. На върха на държавата трябва да се създаде нов синтез от морал и компетентност, а това изисква нова система за подбор на елитите, функционираща под контрола на обществото”.
Оздравяването да започне от върха? Демек – стани да седна. Аз ще ви оправя. В политологията на това му викат “революция отгоре” – типичния феодален ракурс.
Истинските революции се случват от долу на горе. Първо народът си извоюва правото да си избира представителите и да решава най-важните държавни въпроси на референдуми, след което започва да изправя дефектите на управлението, описани в президентския доклад.
Феодалният ракурс личи в, кажи - речи, всяко изречение на доклада. Да вземем следния възлов абзац:
“Запазването на парламентарното влияние в управлението на съдебната власт поражда основателни съмнения за политически обвързаности на членовете на колегиите; на практика участието на съдебна и законодателна власт във ВСС е посредством политическите квоти на парламентарното статукво; общественото участие е подменено с политическо…”
“Общественото участие” е нещо друго, противоположно на парламента? Гледано откъм народа обаче, неговият най-пълноценен представител би трябвало да е именно парламентът. Той, парламентът, представлява обществото! Другите са отделни прослойки, групи по интереси, пети и шести колони. Само наследствената аристокрация от късния феодализъм може да мисли себе си като “обществото”, а парламентът като нещо долнопробно и непредставително. Пардон, подобни възгледи имат и болшевиките, когато разгонват Учредителното събрание през 1917 година.
Явно чрез “стратегията” говори юридическата аристокрация на България. Народът ѝ пречи със своя лош парламент. Това е общият дух на всички конституционни реформи досега – участието на парламента се ограничава, съдебната власт все повече кадрува себе си и се превръща в затворена каста.
Но пък за прокуратурата още в следващия абзац се твърди точно обратното: “Заложените конституционни съотношения в създадените през 2015 г. две колегии на ВСС не отчитат структурата и особеностите на прокуратурата като единна част от съдебната власт. Увеличеното професионално участие в прокурорската колегия води до нарастване на ролята на главния прокурор и засилване на централизма в прокуратурата.” Значи при съдиите парламентарната квота е вредна, но при прокурорите е полезна?
И тъй като прокуратурата трябва да е “единна част от съдебната власт”, значи трябва да е под управлението на съдийската колегия, която да е независима от парламента?
Това ни връща към мъдрото управление на Харун - ал - Рашид, който е бил и халиф, и съдия, и прокурор. И на това отгоре е бил мъдър, скиторил е нощем из Багдад преоблечен, за да разбере какво мисли народът.
Явно съдебната власт не трябва да се оставя в ръцете на юристите! Тях все ги тегли да си направят халифат. В една идеална демокрация съдиите се избират пряко от народа за мандат от 4 години. У нас са доживотни и не само че искат да се назначават сами, а вече искат да назначават и прокурорите! Следващата им цел е да назначат и премиера?
Малко са закъснели, това вече е в пълномощията на главния прокурор. Та, както казах в началото – този документ има много петинг, но до кулиминация така и не се стига. Въпреки това аз го одобрявам, защото всеки петинг изостря желанието за нещо истинско.
* петинг - сексуално общуване без осъществяване на полов акт
**коитус - полов акт между мъж и жена
