Никоя търговска верига не се кани да напусне страната, казва изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия
Потребителите у нас се оказаха свръхпредпазливи
Има оптимизъм в това, че продажбите в Западна Европа се
възстановяват, ще последва и у нас
- Господин Матеев, сходни ли са резултатите, които показа анкетата на Сдружението за модерна търговия за потребителските навици на посещаващите големите търговски вериги у нас по време на извънредното положение, с данни от аналогични анкети в други държави, в които тези вериги работят? Какви са различията?
- Кризата, предизвикана от COVID-19, удари тежко търговията в цяла Европа. Данните на Евростат показват дори по-драматична картина спрямо анкетата сред компаниите в Сдружението за модерна търговия (СМТ), които явно се справят по-добре от средното за пазара.
Оборотите в търговията на дребно в България според Евростат са паднали с 15% през март и с 20% през април спрямо същите месеци на миналата година. Средно в Европа тези показатели са съответно 7% и 18%, което показва, че българските потребители са ограничили потреблението си много по-бързо и по-силно.
Още по-интересното е, че за разлика от ЕС, където има V-образно възстановяване на оборотите и дори лек ръст през юни и юли, в България има спад от 18% в тези месеци.
Ако това не е грешка на НСИ, тогава можем да говорим за свръхпредпазливост на българския потребител, който се подготвя за по-бавно възстановяване на икономиката.
Оптимистичният прочит на тези данни е, че ако в ЕС търговията на дребно вече се е възстановила, то най-вероятно същото скоро ще се случи и в България. Повечето компании в нашето сдружение вече усещат това. Нашите членове са най-големите търговски вериги в България.
Статистиката потвърждава и информацията, която имам от търговските вериги за хранителни стоки, че след известен ръст на потреблението през март, предизвикан от презапасяване с основни храни, пазарът бързо се е върнал към оборотите от миналата година.
Иначе в България, както и в Европа, най-тежко засегната е търговията с текстил, дрехи и обувки, която в ЕС падна с близо 80%.
Значителен спад има също при автомобилните горива, мебелите, електрическите уреди и книгите.
Данните на търговците показват, че в кризата българите са предпочели здравето, сигурността и хигиената пред красотата. Купували са се повече здравословни храни, плодове и зеленчуци, маски и дезинфектанти, сапуни и шампоани, за сметка на дрехи, обувки, гримове и парфюми.
Любопитно е бързото възстановяване на търговията в магазините от типа “направи си сам”, където голям хит са градинските стоки и надуваемите басейни, което също е свързано със здравословния начин на живот.
- Но така или иначе резултатите у нас показват, че все пак има 11% спад на оборотите средно по време на кризата поне до този момент. С какви фундаментални причини обаче можем да си го обясним?
- Основната причина е несигурността, породена от очакването за предстояща икономическа криза, съкращаване на работни места, намаляване на доходите. В такава ситуация рационалното поведение на всеки е да ограничи потреблението си до най-важното за неговото оцеляване. Макар че, макроикономически погледнато, именно това поведение подсилва кризата.
Вече виждаме, че вместо растеж от няколко процента през второто тримесечие икономиката се е свила с 8,5%, а над 100 хил. българи са загубили работата си. Теоретично може да се очаква и дефлация, което означава, че обратно на обичайното, един лев днес е по-малко от един лев утре, а това също стимулира спестяванията и ограничава потреблението.
Инфлацията в България вече падна от около 4% в началото на годината на около 1% сега, а в еврозоната през август се очаква лека дефлация.
Втората причина е безопасността. Стремежът на хората да ограничат риска от заразяване с COVID-19, като избягват обществения транспорт и публични места, каквито са магазините и търговските центрове, както и въведените от държавата, отново с цел безопасност, ограничения при пазаруването, намалиха броя клиенти с около 23%. Това сви значително импулсивните покупки. Негативно на тези покупки се отрази и масовата практика клиентите да влизат в магазина с предварително подготвени списъци за пазаруване, което също е свързано с желанието за ограничаване на времето, прекарано на публично място.
За спада на оборота допринесе и затварянето от правителството на нехранителните магазини в големите търговски центрове. Например членовете на нашето сдружение “Мосю Бриколаж”, “Дайхман” и “Хиполенд” бяха принудени да затворят 36 от своите общо 59 магазина.
Това положение постепенно се променя с разхлабването на правителствените мерки. Хората започнаха да се връщат в магазините, макар и все още да сме далеч от предкризисните нива.
Най-бавно се възстановява търговията в големите търговски центрове, което показва, че много българи продължават да избягват затворени обществени места с много хора.
- От анкетата се вижда, че по-съществен спад има в купуването на стоки, които са извън тези от първа необходимост – облекла, обувки, обзавеждане. Според вас търговските вериги, които са специализирани в този вид стоки, преразглеждат ли плановете си за оставане на нашия пазар или поне плановете си за по-нататъшно разширение на мрежите си? А също така преразглеждат ли плановете си за оставане в моловете, които бяха напълно затворени по време на извънредното положение?
- За разлика от търговските вериги за хранителни стоки, които поне засега запазват инвестиционните си планове, при останалите кризата доведе до преразглеждане на плановете за развитие. Конкретно при членовете ни, които са извън търговията с храни, това се отразява в замразяване на плановете за експанзия и съсредоточаване в развитието на алтернативни канали за продажба като онлайн магазините и фокус върху подобряване на представянето на съществуващите обекти.
Нямам информация за търговци, които са решили да напуснат страната.
Що се отнася до търговските центрове, кризата предизвика видимо напрежение между тях и търговците и там не са изключени промени, чийто мащаб зависи от тяхната гъвкавост, развитието на кризата и поведението на потребителите. Вярвам обаче, че средносрочно пазарът ще намери баланса, при който загубите от кризата се разпределят справедливо между отделните играчи.
- Какво е съотношението към днешна дата между български и вносни хранителни продукти за групите стоки, които бяха визирани в постановлението на МС от април? Имаше ли целенасочени проверки от БАБХ в тези вериги и съответно някакви санкции?
- Действителността доказа тезата ни, че при криза конкуренцията и съпричастността работят по-добре от всяка държавна интервенция. Още в началото на кризата Сдружението за модерна търговия апелира към потребителите да изберат качествените продукти на българските фермери и производители в знак на съпричастност и за да подкрепят нашата икономика. Големите търговски вериги подкрепиха този апел с конкретни действия. Те разшириха асортимента си от български стоки и броя на българските си доставчици. По време на майските празници в техните магазини се продаваше само българско агнешко месо. Започнаха масирани маркетингови кампании в подкрепа на българските продукти. Организираха на своите паркинги пазари за дребните фермери.
Все още нямаме конкретни данни за дела на българските стоки, който преди кризата беше около 67%, но резултатите са видими с просто око в магазините. Значим индикатор за успешната реализация на българските продукти са данните на НСИ за вноса на храни, който през второто тримесечие спрямо същия период на миналата година е паднал с 28,5%, или с над 320 млн. лв.
Успешното партньорство между търговците и производителите обезсмисля опитите на държавата за административна намеса с незаконни непазарни мерки, каквото е постановлението на правителството не само според мен, а и според Европейската комисия, която започна наказателна процедура срещу него.
Макар че масираните проверки за неговото изпълнение не доведоха до санкции, то вреди на пазара, без да носи ползи за някого, включително за правителството, което се налага да обяснява в Брюксел защо нарушава законите на ЕС, а това отслабва позициите на България в ЕС по важни за страната теми.
- Има ли търговски вериги у нас, които са се възползвали от мярката 60/40 или аналогични мерки за подпомагане? Има ли съкратени хора, излезли в неплатен отпуск?
- Сред членовете на сдружението само две компании са се възползвали от мярката 60/40. Останалите, за които разполагаме с данни, не са кандидатствали за подкрепа от държавата и са предпочели сами да се справят.
Въпреки спада на оборота и броя клиенти, като отговорни работодатели членовете на сдружението не са съкратили служители заради COVID-19 и така повече от 20 хил. българи запазиха работните си места. Някои от веригите дори назначиха нови хора, което очаквам да продължи, ако кризата не се задълбочи.
За запазването на работните места помогна и бързата адаптация на членовете на сдружението към новата реалност. Компаниите разделиха служителите си на екипи, където това беше възможно, и разшириха обхвата на програмите за работа от вкъщи. Широко бяха използвани платформи за дистанционна работа с цел осигуряване на непрекъсваемост на работните процеси и за провеждане на обучения и семинари. За хората на първа линия бяха осигурени лични предпазни средства, а магазините се дезинфекцираха редовно.
- Изясни ли се дали проверките в “Хиполенд” са приключили и с какъв резултат? Как ще коментирате изпращането на няколко проверяващи органа в една и съща фирма?
- Проверките бързо бяха прекратени, което си обяснявам с острата обществена реакция. Търговските вериги са сред най-проверяваните компании от контролните органи у нас и проверките са част от нормалното бизнес ежедневие.
Масираните координирани проверки в “Хиполенд” обаче непосредствено след изразена публично гражданска позиция от собственика на компанията будят в българското общество подозрения, че тук не става дума за рутинна контролна дейност, а за репресия. Това е притеснително и не е редно да се случва в една демократична страна. Моето мнение, което напълно съвпада с позицията на сдружението, е, че всеки трябва да има право свободно и без притеснения да изрази своята гражданска, обществена или политическа позиция. Спазването на принципите на правовата държава, демокрацията и свободата на изразяване е основополагащо за развитието на нашето общество.
CV
l Роден е на 14 юни 1970 г. в Перник
l Магистър е по “Финанси” от УНСС
l Работил е като репортер в предаването на БНТ “Плюс-минус”, икономически редактор във вестник “Капитал”, главен редактор на българските издания на The Economist (2007 – 2008 г.)
l Главен редактор, а от миналата година и издател на “Форбс България”
l Член е на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация от 2006 до 2014 г.
l От март 2013 г. е изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия
Хората
Българинът
се оказа
свръхпредпазлив
ХРИСТО НИКОЛОВ
- Господин Матеев, сходни ли са резултатите, които показа анкетата на Сдружението за модерна търговия за потребителските навици на посещаващите големите търговски вериги у нас по време на извънредното положение, с данни от аналогични анкети в други държави, в които тези вериги работят? Какви са различията?
- Кризата, предизвикана от COVID-19, удари тежко търговията в цяла Европа. Данните на Евростат показват дори по-драматична картина спрямо анкетата сред компаниите в Сдружението за модерна търговия (СМТ), които явно се справят по-добре от средното за пазара.
Оборотите в търговията на дребно в България според Евростат са паднали с 15% през март и с 20% през април спрямо същите месеци на миналата година. Средно в Европа тези показатели са съответно 7% и 18%, което показва, че българските потребители са ограничили потреблението си много по-бързо и по-силно.
Още по-интересното е, че за разлика от ЕС, където има V-образно възстановяване на оборотите и дори лек ръст през юни и юли, в България има спад от 18% в тези месеци.
Ако това не е грешка на НСИ, тогава можем да говорим за свръхпредпазливост на българския потребител, който се подготвя за по-бавно възстановяване на икономиката.
Оптимистичният прочит на тези данни е, че ако в ЕС търговията на дребно вече се е възстановила, то най-вероятно същото скоро ще се случи и в България. Повечето компании в нашето сдружение вече усещат това. Нашите членове са най-големите търговски вериги в България.
Статистиката потвърждава и информацията, която имам от търговските вериги за хранителни стоки, че след известен ръст на потреблението през март, предизвикан от презапасяване с основни храни, пазарът бързо се е върнал към оборотите от миналата година.
Иначе в България, както и в Европа, най-тежко засегната е търговията с текстил, дрехи и обувки, която в ЕС падна с близо 80%.
Значителен спад има също при автомобилните горива, мебелите, електрическите уреди и книгите.
Данните на търговците показват, че в кризата българите са предпочели здравето, сигурността и хигиената пред красотата. Купували са се повече здравословни храни, плодове и зеленчуци, маски и дезинфектанти, сапуни и шампоани, за сметка на дрехи, обувки, гримове и парфюми.
Любопитно е бързото възстановяване на търговията в магазините от типа “направи си сам”, където голям хит са градинските стоки и надуваемите басейни, което също е свързано със здравословния начин на живот.
- Но така или иначе резултатите у нас показват, че все пак има 11% спад на оборотите средно по време на кризата поне до този момент. С какви фундаментални причини обаче можем да си го обясним?
- Основната причина е несигурността, породена от очакването за предстояща икономическа криза, съкращаване на работни места, намаляване на доходите. В такава ситуация рационалното поведение на всеки е да ограничи потреблението си до най-важното за неговото оцеляване. Макар че, макроикономически погледнато, именно това поведение подсилва кризата.
Вече виждаме, че вместо растеж от няколко процента през второто тримесечие икономиката се е свила с 8,5%, а над 100 хил. българи са загубили работата си. Теоретично може да се очаква и дефлация, което означава, че обратно на обичайното, един лев днес е по-малко от един лев утре, а това също стимулира спестяванията и ограничава потреблението.
Инфлацията в България вече падна от около 4% в началото на годината на около 1% сега, а в еврозоната през август се очаква лека дефлация.
CV
Роден е на 14 юни 1970 г. в Перник
Магистър е по “Финанси” от УНСС
Работил е като репортер в предаването на БНТ “Плюс-минус”, икономически редактор във вестник “Капитал”, главен редактор на българските издания на The Economist (2007 – 2008 г.)
Главен редактор, а от миналата година и издател на “Форбс България”
Член е на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация от 2006 до 2014 г.
От март 2013 г. е изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия
