Във вторник България емитира на международните пазари две облигации с общ обем от 2,5 млрд. евро. Облигациите са в два равни транша, съответно 10 и 30-годишни, като годишната доходност е 0,389% за 10-годишните облигации и 1,476% за 30-годишните.
За първи път България издава 30-годишен дълг. Толкова дългосрочен дълг издават държави, които се ползват с дългосрочно доверие на пазарите – за 30 г. може да се случат много неща, ще се сменят много правителства, ще минат много кризи и подеми. Щом инвеститорите са готови да дадат нисколихвен заем на една страна за толкова дълъг период, значи са уверени, че тя няма да фалира в следващите 30 г., а ще се развива в позитивна посока.
Постигнатите рекордно ниски лихви също са показател за ниска рискова премия на България. Постигнатата лихва от 0,389% по 10-годишните облигации е драматично по-ниска от предишни емисии – например през 2014 г. България издаде 10-годишен дълг с лихва от 3,055%. През 2016 г. беше издадена 12-годишна облигация също с лихва над 3%. С друг думи,
имаме намаление на лихвата
от близо 8 пъти!
Новите 10-годишни облигации са почти безлихвени и разходите за обслужването им ще са пренебрежимо ниски. Лихвата по 30-годишните облигации също е много ниска, под 1,5% - това е дори по-ниско от инфлацията и няма да представлява тежест за бюджета.
Скоро страната ще трябва да погаси стари облигации с висока лихва – например през 2021 г. трябва да се платят 10-годишни облигации с лихва от 5,4%, както и 7-годишни с лихва от 2,4% - в общ размер на около половин милиард лева. През 2022 г. предстои погасяване на външен дълг от 1,24 милиарда евро с лихва от 2,2%. От това погашение ще се спестят значителни лихви, които досега плащахме за обслужване на държавния дълг. Държавният бюджет реално ще спести разходи, въпреки че издаде нов дълг. Просто лихвите са далеч по-ниски от тези, които бяха постигнати в предишни емисии.
Още едно сравнение – с Румъния. В края на май Румъния издаде 10-годишни облигации в евро на международните пазари. Постигнатата лихва е 3,624%, т.е. близо 10 пъти по-висока от тази за България. През юли Румъния издаде и 10-годишни облигации в долари и отново лихвата беше над 3%. При 30-годишните облигации на Румъния в долари лихвата е 4% - близо три пъти по-висока от България. Обслужването на дълга ще струва скъпо на Румъния, за разлика от България. Разлика от земята до небето.
Защо такива разлики? От една страна, България
изчака да се разминат
турбуленциите на пазарите
и избра подходящ момент на относително спокойствие на дълговите и финансовите пазари. Нещо повече, България междувременно успя да подобри статута си като влезе във валутния механизъм ЕРМ 2 и в банковия съюз и постигна още един важен знак за доверие от ЕЦБ под формата на валутен суап. Разбира се, стабилният валутен борд и ниският дълг на България също са важна предпоставка за постигнатите ниски лихви.
Благоразумната макрополитика на България в добрите времена се отплаща сега в лошите времена. Това е целият смисъл на добрата фискална политика – в добрите времена дългът да намалява, за да може в лошите времена да се покрият антикризисните мерки и дефицитите.
През тази година в цяла Европа и в целия свят ще се отчетат бюджетни дефицити, тъй като кризата, предизвикана от коронавируса, води до намаление на бюджетните приходи и в същото време са нужни повече средства за антикризисни мерки. Например МВФ прогнозира безпрецедентен бюджетен дефицит от 24% от БВП в Америка, 15% в Япония, 12% в Китай и Индия и 11.7% в еврозоната. Дори в Германия, която по принцип е бастион на фискалната стабилност, се очаква двуцифрен дефицит от 10,7%, тъй като страната предприе редица антикризисни мерки в настоящата безпрецедентна ситуация. Държавните дългове ще надминат 140% от БВП в САЩ, 100% в еврозоната, 60-80% в Китай и Индия.
На този фон България стои много добре, като бюджетният дефицит тази година ще бъде най-нисък в цяла Европа (3% от БВП според последната актуализация на бюджета), многократно по-нисък, отколкото във всички други държави. За България е предимство, че тръгва от много благоприятна фискална позиция – бюджетен излишък през последните години и нисък и намаляващ държавен дълг.
Това позволява да се избегне неуправляемо увеличение на дефицита и дълга.
Само
за последните 3 г.
държавният дълг на
България рязко намаля -
от близо 30% от БВП през 2016 г. на почти 20% от БВП през 2019 г. В началото на 2020 г. България достигна второ място в Европа по най-нисък дълг. С тазгодишните емисии дългът на България ще се вдигне умерено до около 25% от БВП през 2020 г., но отново ще остане сред най-ниските в Европа. Всъщност досега само Естония имаше по-нисък дълг от България, но тя също наскоро взе 3 млрд. евро заеми заради кризата и удвои държавния си дълг.
Държавният бюджет на България за 2020 г. позволява да се вземат до 10 млрд. лв. нови заеми заради кризата, но този таван няма да бъде изпълнен – министърът на финансите обяви, че повече няма да се излиза на международните дългови пазари тази година. Издадените две еврооблигации за 2,5 млрд. евро са напълно достатъчни. Оттук нататък предизвикателството е по-бързо да се действа с антикризисните мерки и бързо да се подготвят програми, проекти и реформи за антикризисния фонд на ЕС – от който България ще може да разчита на много повече финансови ресурси (но в замяна ще трябва да прави и повече реформи). Пари плюс реформи ще подкрепят икономическото възстановяване, а колкото по-бързо е то, толкова по-бързо бюджетните приходи ще се възстановят и държавният дълг ще започне отново да намалява.
