Но БСП още е на светлинни години
от лява партия
Победата на Корнелия Нинова за лидерството на БСП не е убедителна, а унищожителна. Даже Лукашенко е впечатлен!
Но тя е естествена, тъй като за 5 години Нинова извади партията от ковчега, в който я бяха положили предишните ужким социалисти и тъкмо зачукваха последните пирони.
Да не забравяме какво постигна столетницата под нейното ръководство – успя да избере свой президент, мандатите в парламента от 40 станаха 80, завърна се убедително в местната власт. Явно Нинова свърши някои неща правилно.
Какво ѝ даде този вътрешнопартиен триумф? Ето най- съществените 4 причини според мен.
1. Най-много ѝ помогна, че срещу нея се вдигнаха на бунт Георги Гергов и Сергей Станишев. Това я превърна в положителния герой.
2. “Консервативното ляво” се оказа печелившо. Нинова се възпротиви на Истанбулската конвенция, за която културно лобираше Станишев.
В нарочно сбъркания превод на български се премахва понятието “пол” като биологическа даденост – явно някой в Брюксел е решил да направи България лаборатория на флуидния секс.
Като видя, че отказът на БСП да ратифицира документа ѝ вдига рейтинга, Бойко Борисов прибра конвенцията в килера.
Но преводът и до днес не е коригиран, явно се изчаква смяна на лидера в БСП и вероятно и в ГЕРБ, след което джендърната агресия срещу България ще се поднови.
Затова атаката на Станишев срещу Нинова се възприема като опит за кастрация на нацията. У нас левият електорат е старомоден, още не се е осъзнал.
3. Нинова категорично отхвърля всякакви хипотези за коалиция с ДПС, а с това печели напатилите се социалисти. Вероятно отказът от коалиция разочарова горната прослойка на партийния актив, който се надява на доходни постове. И оттук идва елитната съпротива срещу Нинова – кога най-сетне ще получа министерство? Или поне агенция?
За какво дадох всичко от себе си?
Как според Нинова БСП ще дойде на власт без ДПС? Засега няма как. Затова пък се забелязват тънки маневри. БСП разширява контактите и дори прави общи фронтове с бившите сини, Мая Манолова стана самостоятелен играч, партията “Възраждане” се активизира, нещо се мъти под повърхността. Президентът изрови томахавката.
През 2016 г. ДПС помогна за избирането на Румен Радев, а сега предлага импийчмънт. Какво се промени? Явно нещо се мъти, но дали ще се измъти?
4. Нинова се опита да възстанови лявата идентичност на БСП с т. нар. Визия за България. Може и никой да не я е чел, но всички активисти по места се изживяват като автори.
В сблъсъка със Станишев това се оказа решаващо. Все пак той въведе плоския данък и премахна необлагаемия минимум, а индексът за неравенство “Джини” при неговото управление скочи с 10 пункта. Като добавим и това, че сега се завръща като адвокат на брюкселския джендъризъм, това позиционира Нинова като борец срещу неолибералния колониализъм.
Ето, затова Нинова победи с 80 на сто.
Нейният истински опонент според мен не бе Кирил Добрев или някой от останалите, а самата БСП до 2014 г.
През следващия си мандат обаче от Нинова се очаква най-сетне да изведе БСП до властта. След което – да направи поне някакви леви реформи. Първото изглежда невъзможно без отровна коалиция, която изключва второто.
Според мен това е по силите само на истинска лява партия от рода на британските лейбъристи, скандинавските, германските и френските социалдемократи, и то преди да кръшнат към “третия път”, идентичностите и джендъризма. С други думи - партия, която обединява наемния труд в обща класова цел.
Това означава, че БСП трябва да признае собствените си грехове за 30-те години преход.
Няма смисъл да ги изброявам всичките, но те започват още през зимата на 1989-1990 г., когато банките се приватизираха под тезгяха. Кой докара либертарианците Ран и Ът с тяхната ултрадясна утопия, кой унищожи спестяванията през 1991 г. и отложи приватизацията с цели 7 години, кой сътвори “масовата приватизация”, ремедетата и другите методи за узаконен грабеж, кой въведе плоския данък и отмени необлагаемия минимум, с което взе от бедните, за да даде на богатите? Тази партия не е лява партия! И няма да бъде, докато не убие себе си, за да се възроди.
То е ясно, че никой не може сам да се оперира от апандисит. Но пък без да го стори, БСП няма да стане масова лява партия. И няма да помирише властта, без да влиза в отровна коалиция.
Друг недъг на БСП е изцяло прекъснатата връзка с профсъюзите. Социалдемократическите партии в развитите страни са неразривно свързани с организациите на наемния труд. Те провеждат тяхната политика, получават от тях и финансиране, а синдикалната членска маса е гарантиран електорат. У нас БСП е чужда и на КНСБ, и на “Подкрепа”. Вместо това се опита да създаде някакъв свой профсъюз, с което само задълбочи разрива.
Как точно БСП ще успее да се интегрира със синдикатите, не знам. Знам само, че без това следващият мандат на Нинова ще е провал. Генераторът на неравенство ще продължи да работи на пълни обороти, недоволството да расте и накрая ще се повтори 1997 година.
