Това, което публикувахте като съобщение от нея, показва, че тя не е чела нищо за предисторията. А сега просто прави донос за бивши министри, казва икономистът
Още акценти:
Приходите от Челопеч за бюджета можеха да са двойно повече, ако не беше едно съдебно решение
От 2010 г. всички рискове за околната среда са под контрол. А посещението в мината е научна фантастика в действителност
- От много време се коментира изгодни ли са за държавата концесиите, и особено “златната” с “Дънди” за мината в Челопеч. Защо всъщност си дадохме златото на концесия, г-н Станчев? Не можехме ли ние да си го произвеждаме?
- Сегашният притежател на концесията е в тази позиция поради фалит на предишния оператор на мината. Неговият кредитор - Deutsche Bank, през 2003 г. обяви активите му на търг, явиха се 9 кандидата, един от тях дава най-добра цена и ги придобива, а сред тях е и концесионният договор от 1999 г.
- Имаше ли други решения, преди да се вземе решение за концесиониране?
- Концесионният договор е част от активите, защото от 1991-1992 до 1997 г. седем български правителства правят, без успех, около 30 опита да възстановят добива чрез съвместно дружество с частен инвеститор. Проблемът е в замърсяванията с арсен - такава е рудата, а според закона за опазване на природата от замърсявания (от 1967 г.) при такива замърсявания производството се спира, докато не се вземат мерки.
До 1988 г. той не е приложен нито по повод Челопеч, нито спрямо което и да е друго подобно предприятие. Правителствата на Атанасов и Луканов след февруари 1988 г. издават три заповеди за спиране на мината, но не ги прилагат. Луканов прехвърля отговорността на Министерския съвет, и той на 10 август 1990 г. взе решение това да се случи. На 11 август аз бях избран да приложа решението като председател на съответната комисия. След опити да се намерят инвеститори решението бе окончателно изпълнено от правителството, ако не се лъжа в края 1992 г.
- Защо наскоро прокуратурата обвини бивши и действащи министри, че са позлатили концесионера?
- От години преди избори темата за тази концесия се разработва от прокуратурата. Това, което публикувахте като съобщение от нея преди седмица, показва, че тя не е чела нищо за предисторията. А сега просто прави донос за бивши министри.
- Но тази “дъвка” нямаше да я има, ако добивахме златото си сами.
- Не разбирам какво означава “ние” във въпроса ви. От 1841 г. и Ами Буе (експерт-геолог на Високата порта) се знае къде вероятно може да се добива злато на територията на днешна България. Отнема много време хората да се научат как това се прави по съвременен промишлен начин. Първата концесия е от началото на миналия век – промиване на речни води край Чирпан. По минен начин злато в съвременна България започва да се добива за първи път в Трън, през 1937 г., от българо-британско дружество, което е 100% американска собственост. След национализацията дружеството фалира. Подобна е историята с Челопеч. Мината е открита през 1957 г. и така се случва, че до 1981 г. продукцията ѝ изплаща дълг към СССР, а след това към други кредитори. Именно този факт пречеше на затварянето ѝ поради замърсяванията с арсен.
- Правили ли сте сравнение как варират средно концесионните такси, които се заплащат за метални полезни изкопаеми в България? У нас има концесионен регистър, който е достъпен за всички.
- В момента златото тук се облага с малко над 9% от печалбата преди данъци, 3-4% от нетните приходи от продажба и 1,5% от стойността на метала. Същото е и при среброто и медта. Спрямо Европа и близките конкуренти, с които може да се направи сравнение – облагането е много различно, положението е следното: то е по-близо до по-скъпите налози на Португалия и Германия при по-високо възнаграждение според съдържанието на метала, като тук България (с 1,5%) е като Швеция, където е 2%. В Гърция, Сърбия, Турция, Румъния и Хърватия ефективното облагане е по-ниско като проценти от нетните продажби. В тези страни облагането според съдържанието на метала варира от 1 до 5%. Както в ЕС, концесионните възнаграждения и данъците се подчиняват на Директивата за прозрачността (109/2004). България не би станала член на ЕС без съблюдаването на тази директива. Защото е третата страна по залежи на злато и мед в съюза. Механизмът на определяне на възнаграждението в ЕС зависи от пазара на съответния метал и за България и Полша например субективните виждания на правителството, политиците и публиката не играят никаква роля.
- Какви са концесионните такси в Европа, САЩ, Африка? Къде се намира България като заплащане на такива такси?
- Такова изследване бе направено от Световната банка през 2006 г. От тогава до сега България е в златната среда. Това излиза и от по-нови прегледи на PWC (2017), Deloitte (2018) и други. Сравнение със САЩ е трудно да се прави. Там законът по този повод е от 1872 г. Ако сте собственик на земята, вие имате право и на всичко, което се намира под повърхността ѝ. В България и другаде това не е така - аз затова и не подписах чл. 18 от конституцията, който лишава от права собствениците на земя. За земите щатска и федерална собственост има силно усмотрение на щатските власти, а федералните земи са предимно в западните щати. Там, в Канада и Австралия (за държавните земи и недра), правилата са приблизително същите. В Южна Африка възнаграждението според съдържанието на метал е средно два пъти по-високо. Но най-често половината и повече от него се насочва за финансиране на социални програми на правителствата.
Този подход отблъсква инвеститори и през последните 10 г. тази практика постепенно отпада. В Русия несигурността на инвеститорите е по същата причина - от несигурността на правата на собственост, особено след държавното завземане на “Юкос” през 2004 г.
Един доклад от март т.г. на Комисията на ЕС за конкурентността на минната промишленост оценява високо правната рамка на България, която по същество е от времето на правителството на Иван Костов (1999 г.). България е на равнището на най-добрите само в регламента сигурност на правилата на играта. Относително добре са оценени “правата да копаеш”, сигурността на срока им, но не и неговата продължителност – което сега е на път да бъде поправено. Зле оценена е общата стопанска предвидимост.
Демаршите на прокурорите не спомагат за подобряването на нещата. По този показател България и в минното дело, и изобщо започва да прилича на Русия. Както казва един мой познат, тамошен милиардер: “У нас собствеността е временно понятие”.
- Критиците сочат милиарди долари загуба от договора с “Дънди”. Държавата е управлявала рудник “Челопеч” над 45 г. - колко е спечелила и къде са спечелените милиарди?
- Как се смятат тези милиарди, е крайно непонятно. Например около половината от цената са разходи по извличането на метала. Това е една от причините за статута на златото в историята изобщо, в историята на парите и паричната политика в частност. Загубите, доколкото ги има, са в държавната политика. През 2010 г., след около 4 г. съдебно разбирателство ВАС реши, че концесионерът не може да построи фабрика за рафиниране на златото тук. Компанията междувременно купи завод в Намибия, за да произвежда крайния продукт там. Това решение е напълно необяснимо - технологията бе глобално призната за най-чистата в света през 2006 г. Към 2010 г. практически всички рискове за околната среда бяха поставени под контрол. Посещението в мината е научна фантастика в действителност.
- Защо преработваме златото навън, това не ни ли носи загуби?
- Обстоятелството, че златото се рафинира извън България, означава загуба на добавена стойност. Вероятно приходите от Челопеч за държавния бюджет биха били двойно по-високи, ако не беше това решение на ВАС. Трудно е да се пресметнат без нарочно изследване. Но пък са ясни загубите от отлагането на концесията в Крумовград - 1,65 млрд. лв. за 5 години. Но обстоятелството, че златото се произвежда като краен продукт другаде, прави много трудно и сравнението на концесионните възнаграждения, за което ме питахте.
- Изнася ли “Дънди” освен мед, злато и сребро и десетки ценни метали, които се добиват, без да се плаща такса за тях?
- Какво е “неконтролиран добив” - не става дума за копаене на домати в градината. Ако има такова нещо, то би следвало да е грешка на контролни органи. Причината в Намибия да се изнася концентрат е в решението на българския административен съд. Металите не могат да бъдат отделени тук. Когато заводът е в Намибия, всеки в София може да твърди каквото си иска за съдържанието на метал. Но още преди да се появи този концесионер, е прието, че възнаграждението се определя от цената на металите мед, злато и сребро.
- Като икономист обяснете колко е печалбата на “Дънди”? Тиражират се пак милиарди долари, а фирмата е публична. Може би информацията е трудна за разбиране за повечето хора.
- Това няма как да е вярно. Печалбата преди плащане на данъци, лихви, дивиденти и прочее за първите 6 месеца на тази година са около 90 млн. щатски долара. “Дънди” се отчитат на три месеца. От 2011 г. насам - трябва да се видят данъците - корпоративни, местни, за пенсии и здраве, платени тук у нас, без концесионното възнаграждение са около 50 млн. лв. След това се плащат данъци и всичко споменато. Тук е мястото да кажа, че предизвиканите от концесионера бизнеси и потребление плащат средно по около 30 млн. лв. на година в местния и централния бюджет.
- Защо “Дънди” изнасят концентрата от Челопеч? Въпреки че е арсен, не може ли да се преработва в България?
- През 1990 г. видях, бяхме заедно с д-р Иван Черноземски - тогава министър, той ме научи да разпознавам белезите, как изглеждат в Челопеч и селата хора, отровени с “малки” дози арсен. Картината е страшна. Никой не иска да инвестира, ако ще плаща обезщетения за здраве и смърт. От това България не се интересува преди 1989 г. След 1992 г. инвеститорите се боят на първо място от това. Не са ясни и правата на собственост до 1997-1999 г. До 1990 г., след това добивът и преработването в съседния завод - сега “Аурубис”, са спрени, правителството се интересува от плащане на заеми, страната е задлъжняла, паричната и всяка друга политика са трудно предвидими. Но износът на производството на крайния продукт метали е следствие от политическо и гражданско влияние върху ВАС.
- Има ли други примери на такъв износ?
- Да, има такива примери. Друго предприятие, което трябваше да затворя - също сред най-мръсните в света, но не поради арсен, бе КЦМ Пловдив. Това не го направихме – оказа се, че те могат да се очистят, ако държавата не изземва целия доход. Към 1995 г. те можеха вече да заделят средства и за пречистване, и за опазване на околната среда, и за нови технологии. Сега те продават на международния пазар цялата метална част на таблицата на Менделеев.
- Какъв е приносът на приходите от ренти за икономиката, знае ли се?
- По данни на Световната банка и ЕС за приходите от ренти върху всички ресурси най-малко са приходите за икономиката като дял от БВП през 1987 г. - 0,56%, 1997 г. - 1,7%, 2011 г. - 2,9%, и през 2017 г. - 3,9%, или над 4 млрд. лв. Няма никакъв намек в чиято и да е статистика, че сега приходите по това перо са по-малко от преди 1997 г. или 1987 г. Но има промени в конюнктурата и например около половината от цената на златото са разходи по извличането на метала. Конкретно за “Дънди” - те изпълняват договора на предишния концесионер и към 2006 г. удвояват добива, правят постъпки за строителство на обогатителна фабрика. Според обяснения механизъм на формирането на концесионното плащане няма как загубите да се увеличават.
