Същите спонсори и същото табу
Има ли нещо общо между протестите в САЩ и у нас? Според мен има. Вярно – разлики колкото щеш, но общото е много по-дълбоко и съществено.
Да започнем с разликите. Българският протест иска сега и веднага да уволни и парламент, и правителство, и главен прокурор. Американският има за цел победа на редовните избори през ноември, а смяната на властта ще стане чак през януари. Макар и да прилича на гражданска война, американският протест уважава и спазва демократичния цикъл.
В това сравнение
българската
демокрация
напомня лека
жена,
която все прави аборти. За 30 години сме сменили 13 правителства, средно по едно на всеки 2,3 години. През последните 11 години нито едно правителство или парламент не е изкарало успешна бременност. Дали не е по-разумно мандатът на парламента да се намали на 2 години?
Другата разлика е, че американският бунт има единна и ясна цел – да прогони Тръмп и да изчисти “системния расизъм” от обществото. Останалите му идеи са съзвучни и еднопосочни. Българският протест е “многовекторен”, т. е. клатещите властта имат коренно противоположни цели и намерения. В други времена те мразят своите събратя по протест много повече, отколкото мразят ГЕРБ.
И наистина, какво общо може да има между “Демократична България” и “Възраждане” на Костадин Костадинов? Веднага щом и ако ГЕРБ рухне, те пак ще се хванат за шиите.
А какво е общото? Първо - докато България е страната с най-висока степен на неравенството в Европа, САЩ е рекордьорът по неравенство сред развитите демокрации. Както е известно, високото неравенство води до революции. Затова елитите постоянно измислят завладяващи каузи, с които да отклонят гнева на масите и да спасят машината, която генерира неравенство.
В САЩ огромна и високоплатена армия от професори денонощно кове нови и нови идеологии на гнева и протеста. Уви, малко от тях вършат работа у нас. Да наложиш идеите на “интерсекционализма” в България е като да садиш домати в чакъл, разсадът веднага вехне.
Българският протест също има политически инженеринг. Той е по-семпъл, но все пак е успешен, тъй като хем изкарва народа на улицата, хем заобикаля недоволството от неравенството и отчуждението на властта. Е, не всеки е зарибен. Когато у нас протестът поиска от синдикатите да обявят национална стачка, те му показаха съседния на показалеца пръст. Егоисти!
В САЩ главните организатори на бунтовете са 2 мрежови организации - “Животът на черните има значение” (Black Lives Matter) и “Антифа”. Средствата им идват най-вече от Демократическата партия, “Отворено общество” и от фондацията “Форд”. Последната стои зад образованието и възпитанието на бившия президент Барак Обама, който уж дойде на власт с леви класови и расови послания, но в неговия мандат неравенството постигна рекордни величини.
Освен от Уолстрийт американският бунт получава подкрепа от Силициевата долина, Безос, Бил Гейтс, “Туитър”, “Фейсбук” и всички големи медии с много малки изключения. Трудно е да се повярва, че най-богатите хора в САЩ дават пари на леви революционери и дори анархисти. Но високите технологии в политиката искат да се развържат кесиите.
В България се забелязва, че прозападният сектор в протеста е свързан предимно с хора, свързани с “Отворено общество”, които се чудят как да спасят отломките на синята идея. От другия фланг на протестите също нямат търпение. Общият лозунг
“Да махнем
мутрите и
мафията от
властта”
представлява идеален ляво-десен интерфейс.
Този лозунг пасва на всеки бунт и във всяка държава в историята, тъй като е напълно изчистен от класова конкретика. Като махнем лошите, ще останем добрите. Дайте да дадем.
Според мен основният документ на тази идеология е манифестът “За републиката” на четирима видни професори - Огнян Минчев, Евгений Дайнов, Александър Кьосев и Антоний Тодоров. В миналото те бяха схващани като десни, но днес поне двама от тях май левеят и правилно правят, защото и Сорос е ляв, а и дясното позициониране на Сините им донесе само огорчения.
През 2015 г., когато публикува своя манифест, професорският квартет бе единен. Днес за протеста са двама от четиримата – Евгений Дайнов и Александър Кьосев. Другите двама са против непосредствените му изяви, макар и по принцип да симпатизират. Антоний Тодоров като че ли стои малко настрана, над нещата - за разлика от Дайнов, който е в епицентъра на бульона.
Вероятно причината за това разделение е, че докато Дайнов и Кьосев са много близки до “Отворено общество”, Минчев мина през ръководен пост в 2 германски фондации, а Тодоров пък е франкофон и френски специализант. Значи виждаме едно разделение между САЩ и Европа.
Тъй като днешните професори са докачливи, моля да не се обиждат. Просто споменавам обективни факти с уважителен тон. Останалото са си мои напълно благовъзпитани разсъждения по темата, няма нищо “ад хоминем”.
Както е известно, политиците на родния протест успяха да предизвикат малък дебат в една от подкомисиите на Европейския парламент.
Оказва се обаче, че 80 на сто от времето
чуждите
евродепутати
питат защо у нас
не се ратифицира
Истанбулската
конвенция
У нас сега тя е скрита в килера, тъй като веднага ще разтури бунта. Но как да им обясниш?
По принцип идеите, които поддържа и спонсорира “Отворено общество” в САЩ, се борят с всички форми на експлоатация освен с основната. Мъжете експлоатират жените, белите мъже – всички останали, бинарните сексуалисти – флуидните джендъри, и така нататък, и така нататък. Всичко, що не е класова експлоатация. Тя е табу.
Уви, у нас няма цветнокожи, нито пък дедите ни са имали роби. Женската кауза също не успя да набере гневна енергия. Вероятно затова в манифеста на четиримата професори основният експлоататор е мафията, мутрите. “Това не е нито лява, нито дясна платформа - пишат те в своя програмен документ. - Политическите различия ще имат разумен смисъл само когато възстановим Републиката”.
“Няма ляво, няма дясно” е гвоздеят в реч на Роналд Рейгън
през 1964 година, с която той се пребоядиса от демократ на републиканец, за да подкрепи ултрадесния кандидат за президент Бари Голдуотър. Но повече от четвърт век по-рано един известен германски социалдемократ заявява: “Ако някой ви каже, че няма ляво и дясно, значи е десен”.
Друг повод за размисъл е, че и четиримата професори вече 30 години са твърдо против прякото избиране на депутатите, известно като “мажоритарна” избирателна система. Интересното е, че в държавите, които спонсорират фондациите и специализациите на професорския квартет, депутатите се избират все “мажоритарно”. Във Франция, Великобритания и САЩ депутатите се избират в едномандатни райони с мнозинство, а в Германия избирателната система е смесена, 50 на 50.
Просто факт. Нека читателят сам размисли, стига да притежава този рядък талант.
