Трябва да има инфраструктура, брутални правила, и който не ги спазва, да плаща глоби, казва още експертът по управление на околната среда и ресурсите
В САЩ достъпът до цялата система от национални паркове е платен
Най-голямото въздействие горе не е от това, че много хора се разхождат, а от тези, които правят пикници по цял ден
Това, че повечето хора не могат да се качат пеша, не значи, че не трябва да могат да видят най-хубавите места
Туризмът изобщо не е спрял, даже повече ходят хората сред природата. Качеството на човешкия живот за мен лично се определя от това колко често имаш досег до природата
- Г-н Рашев, в последните седмици на дневен ред отново е проблемът с незаконно качващите се джипове до Седемте рилски езера. Как да се реши?
- Проблемът съществува, защото лифтът няма капацитет да качва всички туристи. Има две възможни решения. Едното е да се наложи забрана за качването на джипове, която реално да се изпълнява и да има някой, който да го следи. Другото е да се направи догоре един асфалтов път.
- Този асфалтов път няма ли да увреди повече природата?
- Да, всеки път уврежда до някаква степен природата. Но ако искаме да решим проблема с джиповете, е алтернатива, защото няма да ги има тези пътеки и отрови от джиповете. Сега, ако човек иска да се качи пеша, е ужасно, защото се вдига страшно много прах.
Но проблемът не е толкова в джиповете. Проблемът е, че ние имаме едно място - Седемте рилски езера, до което има достъп за много хора и съответно много хора се качват. То е изключително популярно, и то не от вчера. Там дъновисти, лагери и хора има от 60-70 години. Това място всяко лято се превръща в един огромен палатков лагер и въздействието на тези хора, които са горе на палатки, изобщо не е по-малко от тези, които се разхождат по пътеките. Това място реално е най-посещаването в Национален парк “Рила”, може би само връх Мусала му съперничи.
Ние трябва да сме изключително прагматични и да подходим към управлението на това място по същия начин, както хората на Запад - трябва да има инфраструктура, брутални правила и който не ги спазва, да плаща глоби. Трябва да има плащане за достъп, за да може да генерира толкова пари, че да се финансира целият парк. Ние в момента финансираме опазването на природата през държавния бюджет, а опазването на природата винаги губи, защото винаги трябват повече пари за пенсии и т.н. Опазването на природата може да започне да се финансира от самия потребител, защото всеки един, като отива там, иска да бъде запазено това място. А това струва много пари, трябва да се извършват много дейности, защото има много хора навсякъде вече. Така че Седемте рилски езера и още някои места, ако им се сложат входни такси, могат да финансират цялата природозащитна система във всичките национални паркове и да няма нужда директорите на парковете да се молят всяка година на министерството на околната среда да им отпусне малко повече бюджет, пък то да се моли на Министерския съвет.
- На кои други места трябва да се сложи входна такса?
- Чудните мостове например. Там имаше такса от 2 лв., на Крушунските водопади също имаше в някакъв момент. Тоест това не е нещо невъзможно.
- Колко голяма е таксата, която вие си представяте? 2 лв. на човек достатъчно ли е?
- Не, таксата трябва да е такава, че самата тя да има контролиращо въздействие върху броя хора. Размерът на таксата е технически въпрос, има много начини, по които той може да се реши. Въпросът е какво искаме - дали искаме социален ефект - да е по-евтино, дали искаме да има много хора, или да намалим броя им. Посещение в Плитвичките езера в Хърватия струва 40 евро за възрастен. Платеният достъп е нещо напълно нормално, в Щатите достъпът до цялата система от национални паркове е платен. Това е системата, която работи и на Запад.
- Значи подкрепяте мнението на много от планинарите, че достъпът до езерата трябва да бъде по-ограничен?
- Моето мнение е, че трябва да има такса, но тя трябва да има функцията да събира средства, а не толкова да ограничава.
Аз смятам, че всеки българин трябва да има възможност да се качи до тези езера, защото човек няма как да си обича родината, ако не я е видял.Това, че аз съм планинар и бегач и мога да избягам цяла Рила за един ден, не ми дава правото да ограничавам неможещите. Това, че повечето хора не могат да се качат пеша, не значи, че не трябва да могат да видят едно от най-хубавите места в България. Не смятам, че трябва да ограничим броя хора. Но трябва да спазват правила - така да са направени пътеките, че човек да не излиза изобщо от тях, да не говорим да влиза в езерата. Ако 3-ма души от дирекцията са разположени на ключови точки по маршрута, могат да контролират перфектно спазването на правилата.
- Екоминистерството започна проект за такава инфраструктура и изграждане на пътеки покрай езерата.
- Това отдавна трябваше да се случи. Естествено, трябва да е направено красиво, да не е излят бетон на фона на цялата планина. В Алпите това е огромен бизнес, има много фирми, които с това се занимават - изграждат инфраструктура, така че тя да се слива с околността.
- А трябва ли да засилим още икономическия ефект от туристите, да се направят повече къщи за гости или ресторанти?
- Горе на високото не бих направил къщи за гости. Двете хижи е ясно, че трябва да се оправят. Не мисля, че повече хора трябва да спят горе, а в Паничище, Сапарева баня - там трябва да се нощува.
Най-голямото въздействие горе не е от това, че много хора се разхождат, а от тези, които правят пикници по цял ден. Трябва да има къде да седнат на контролирано място - дали ще е заведение, дали ще е пространство с подходящи условия, с маса и кошчета. Това е проблем и на Витоша, там има огромен туристопоток.
- Какво влияние оказа ситуацията с коронавируса върху природата? Данните показаха, че въздухът стана по-чист в месеците на карантина.
- Получи се рязко потребление на енергия, но индустрията, транспортът в голям мащаб спря. Съответно големите замърсители на въздуха бяха много ограничени. Въздухът се пречиства буквално за часове, обаче неизползването на енергия означава, че нищо не произвеждаме и ако продължим малко по-дълго така, всички ще станем много бедни. Ако сме много бедни, ще дойде зимата и ще започнем да се топлим всички на дърва. И си представете какво ще стане с въздуха тогава, ще се унищожат и много гори. Историята има два ъгъла - ако качеството на въздуха временно се повиши, но в дългосрочен план продължим да затъваме икономически, качеството на въздуха ще намалее много тежко. Неслучайно въздухът е най-мръсен в най-бедните страни, защото те се топлят с най-евтиното гориво.
- А сега, след като излязохме отново, какво се случва? Увеличиха ли се рязко туристите?
- В момента вътрешният туризъм преживява невероятен бум, хората са по планини, морета, села, защото не ходят в чужбина. Тоест туризмът изобщо не е спрял, даже повече ходят хората сред природата, което не е лошо. Качеството на човешкия живот за мен лично се определя от това колко често имаш досег до природата.
- Това значи ли, че повече я замърсяваме?
- Не е по-мръсна природата. Включително и българинът вече има нетърпимост към замърсяването, хвърлянето на опаковки. Аз ходя по планини от 90-те години, това ми е част от живота. Ако сравним броя на хората в планините в момента с тогава, сега са много повече. В момента хората, особено от големите градове, са много по-чувствителни на тема замърсяване. Общественият натиск е много засилен. И това е част от развитието на нашето общество, България върви напред и това е един от индикаторите, които го показват.
- Как да допринесем повече за опазването на околната среда? Какви са зелените алтернативи за намаляване на CO2?
- България се различава от Западна Европа по едно много важно нещо - у нас страшно много хора се топлят на дърва, което е много замърсяващо, и на електричество, което изисква страшно много въглеродни емисии заради нашите лигнитни централи. В САЩ и Западна Европа много хора се топлят на газ и въздухът там е доста по-чист. Пътят на България към по-висока енергийна ефективност, намаляване на нивата на въглероден диоксид и прочистване на въздуха едновременно е минаването на газ. Процентът на домакинствата, които го ползват, трябва да стигне от 3 на 40. Всяка една калория първична енергия отопление на газ замества около 4 калории отопление на ток и огромни емисии на въглероден диоксид от лигнитни централи.
- В момента се водят преговори за Зелената сделка. Участва ли България достатъчно активно в тях и как може да се възползваме от нея?
- Климатичната политика на ЕС не е от вчера, Зелената сделка не пада от небето. Проблемът е, че българските правителства от много време насам не водят реални преговори и не отстояват национална позиция. Нашето правителство обещава нещо в Брюксел, знаейки, че лъже, и после отива в Стара Загора, обещава нещо там, знаейки, че лъже. България трябва да направи две неща - трябва и може да участва активно в преговорите. Защото, за да се случи тази сделка, трябва да се промени цялото европейско законодателство и за всеки един регламент ще се водят големи преговори в Брюксел. България трябва да си отстоява позициите, да изисква промените да не са толкова резки, защото за Западна Европа е лесно, те са ги направили вече, но ние сме много далече. И второто нещо е България да разбере, че тази сделка така или иначе ще се случи. Страната ни трябва да има много ясен план по какъв начин да се възползва максимално от парите, които ще се разпределят, а те ще са страшно много, за да могат фирмите да си направят нужните инвестиции. Напълно прагматична позиция е това.
- В какво трябва да се вложат тези средства?
- Газът е едното от нещата, но трябва да инвестираме в още много. Например Дунав – хидроенергийния потенциал на реката го използват всички страни по нея с изключение на България. Това е огромна река, да се направи една централа заедно с Румъния. Само потенциалът на Дунав може да затвори въглищен тец веднага и да намали много емисиите бързо.
- Според вас очаква ли ни нова водна криза и на какво се дължи тя - обезлесяването ли е основната причина, или лошото управление на водите?
- Водна криза в страна като България може да се случи заради управленска некадърност единствено. България не е страна, където се случват някакви невероятни суши и няма такова обезлесяване, че водна криза на национално ниво да се дължи на него. Това може да се случи на локално ниво, на някакъв язовир, в неговия водосбор, ако случайно толкова много се изсекат горите, че тотално да се промени водният баланс там. Но за масово обезлесяване на страната не може да се говори, сателитните снимки ясно показват, че България има все повече гора. Да, на някои места съм сигурен, че има незаконен добив и той трябва да спре. Но целият водосбор на Камчия да е толкова обезлесен, че да доведе до водна криза, не мисля, че е възможно.
Управлението на водите в България има много бъгове. Това, че решиха да създават национално ВиК дружество, е поредната глупост. Реално у нас относително добре се управляват водите само в София, защото тук е единственият концесионер, който разбира и инвестира значими суми.
CV
l Има бакалавърска и магистърска степен по “Управление на околната среда и ресурсите” от Бранденбургския технически университет в Котбус, Германия.
l Учил е също в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Университета за природни науки и науки за живота във Виена, Централния университет на Венецуела в Каракас
l От 2007 г. е управляващ партньор в консултантска компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния и социалния капитал
l Един от водещите експерти е по управление на околната среда и ресурсите в България.
