Блокадите постигнаха
точно обратното на своите
цели - Борисов има навика да
подава оставки, но сега ГЕРБ
е по-единен от всякога и
вероятността за служебно
правителство намалява
с всеки изминал ден
Освен ако в началото на септември не се случи чудо, то протестът постига точно обратното на това, което искаше – а искаше служебно правителство и разпад на ГЕРБ.
Тъкмо обратното – сега ГЕРБ е по-единен от всякога, а вероятността за служебно правителство намалява с всеки изминал ден.
Поуката е, че протестът няма търговски нюх. За да се съгласят да дадат оставки, управляващите трябва да видят някаква изгода за себе си, нали така? Все пак от тях зависи, те са мнозинство.
Уви, Румен Радев изгори мостовете, по които управляващото мнозинство можеше да се оттегли с достойнство.
Да влезем за миг в обувките на герберите. Знаем, че Борисов има навика да подава оставка и да разпуска парламента преждевременно. Вероятно и сега би го сторил, но при един неутрален и благоприличен президент. Но като видяха Радев с вдигнат юмрук, герберите се стреснаха. Ами ако този новоизлюпен Че Гевара назначи Троцки за служебен премиер? И естествено Борисов и хората му сплотиха редиците, готови за съпротива до последна капка кръв.
Как трябваше да го изиграе Радев, ако мислеше с 2 хода напред? Достатъчно бе да се направи на умряла лисица. Ако бе призовавал към сдържаност и разум, единство и хармония, каквато роля впрочем му е определила конституцията, вероятно щеше да приспи бдителността на ГЕРБ. И те щяха да му подарят временната власт с въздишка на облекчение.
И
ма кой да поведе разярената тълпа. Ролята на президента е да бъде посредник. Вярно, прокуратурата грубо озлочести президентството и Радев трябваше да възрази, но това не бе повод да напада премиер и парламент. Хитроумният макиавелист би го използвал, за да вбие клин между прокуратурата и ГЕРБ. Вместо това Радев ги сближи.
Доколкото знам, генералите изучават примера на другите велики генерали преди тях. Радев би могъл да вземе урок от ходовете на генерал Дьо Гол през 1958 г.
В
този момент Франция е в разпад. Военните не се подчиняват на правителството, де факто тече пълзящ военен преврат. В колонията Алжир кипи националноосвободителна война, а “Черните крака”, т.е. френските заселници, са сърдити на метрополията, защото не потушава бунта на арабите достатъчно свирепо. Стига се до там, че “Черните крака” и част от войската правят десант в Южна Франция и тръгват на север. Президентът и премиерът са безпомощни, в парламента леви и десни са се хванали за гърлото…
В това време националният герой Дьо Гол е изгнаник в селския си дом и никой не очаква, че ще се върне в политиката. Разбира се, авторитетът му е огромен. Посещават го лидерите на всички скарани фракции, той ги посреща гостоприемно, но когато се стигне до конкретиката, започва да говори с неразбираеми притчи. Всички остават с впечатление, че им симпатизира, но никой не получава никакви обещания. Дори за най-близките си съратници той е енигма.
Ако бе дал и най-малкия признак, че подкрепя едните, другите веднага щяха да тръгнат срещу него. Но Дьо Гол е непроницаем.
Така постепенно и едните, и другите, и третите започват да смятат, че той е единственият обединител на Франция.
В един момент дори политическите му противници го призовават - ела да ни оправиш, че без теб сме за никъде!
Уви, в днешната обстановка Радев се прояви като младши лейтенант, а не като генерал Дьо Гол. Той поведе авангарда на атаката. Но кой знае, може би това са поискали от него.
А сега да видим какво постигна Христо Иванов. Трябва да признаем, че десантът на плажа под резиденцията на Доган бе добро начало.
Освен това аз напълно симпатизирам на неговата кауза, че прокуратурата трябва да е извън съдебната власт и в никакъв случай не трябва да се превръща в независима каста. Обаче точно това се случи!
700 прокурори дойдоха на митинга в Бояна и се заклеха във вярност към Гешев, сплотени от заплахите.
Прокуратурата застана твърдо като спартанците на Термопилите. Нещо повече, в момента съвсем сериозно се предлага нова конституция, в която главният прокурор ще има законодателна инициатива. Като се има предвид какво влияние има г-н Гешев над парламента и странното омекване на Борисов, това означава прокурорска република.
Така че каквото и да е имал за цел г-н Христо Иванов, работата върви наопаки. Остава да се моли Богу, че новата конституция е кьорфишек. Ами ако не е?
А сега да видим другите партии.
За ДПС не се безпокоя – те са абонирани за своя дял от мандатите и филиите. Но ако БСП има пръст в протестите, за какво трябваше? Според поне 5-6 социологически агенции рейтингът стремително пада. Вътре в нея се води гражданска война. На изборите през април ГЕРБ ще е сплотена, а БСП ще е изпокарана или може би дори разцепена.
След изявите на Христо Иванов “Демократична България” като че ли влиза в следващия парламент, но според мен възходящата тенденция вече тръгна надолу, затова пък изскочи въпросът за нейната идентичност – лява ли е тя, или дясна? За 7-8 месеца до изборите това вътрешно противоречие ще я свие до изходната точка.
Има една закономерност, че ако протестите не постигнат нищо в продължение на 40 дни, по-добре да се разотидат. От този момент нататък на народа му писва.
Да вземем например САЩ. След цяло лято протести и бунтове срещу Тръмп сега се оказа, че те вече работят в полза на Тръмп.
Преди 2 месеца те дадоха голямо предимство на Байдън. Сега обаче разликата с Тръмп взе да се свива. Ако на 29 юни тя е била 9,6 пункта в полза на Байдън, сега е 6,9. Ако разликата във “фронтовите щати”, в които се решават изборите, на 24 юли е била 6,3, сега е 2,9. *
В момента Тръмп стои много по-добре, отколкото преди 4 години срещу Хилари. Както е тръгнало, тъкмо протестите срещу Тръмп ще му дадат втори мандат. Ако нямаше никакви протести, щеше да гледа втория мандат през крив макарон.
Колкото и да са прогресивни, на американците взе да им писва от разбити магазини и стрелби по улиците.
Поради недоразвития характер на българското гражданско общество у нас протестите минават твърде културно. Но и на българите взе да им писва. Блокираните кръстовища вече работят в полза на ГЕРБ.
Добре, а защо протестите, които така добре тръгнаха, отиват към разочароваща есен? Ще спомена само какво прави Дьо Гол, след като взема властта през 1958 г.
Първата му работа е да отмени пропорционалните избори и въвежда мажоритарни в 2 тура. След това прави референдум за нова конституция.
Повтарям – референдум. В България това е мръсна дума.
Българският политически генералитет гледа точно в обратната посока. Липсва ни един Дьо Гол…
--------------------
*Данните за разликата Между Тръмп и Байдън са взети от RCP. Те обобщават резултатите от проучванията на десетина най-известни американски социологически агенции.
