Българската риба е ни риба, ни рак.
Когато няма риба, и българската риба е риба.
От векове българската риба се лови на чужди въдици. И се пържи в собствената си мазнина.
Тя трябваше да се прави не само на риба чук, но и на риба сърп.
Без да бъде златна, тя изпълняваше всички желания на дядото. И на дъщеря му.
Българската риба се обединява единствено в консервна кутия.
Гръбнакът на българската риба е политически.
Как тези умни мисли на гениалния Станислав Стратиев се свързват с актуалната политическо-протестърска обстановка, гледайте във видеозавещанието на седмица:
