Какви трендове се виждат след удара от затварянето заради пандемията
Две много ясни тенденции - проявление на кризата и няколко въпросителни, се виждат в данните на НСИ за оборотите в сферата на услугите през второто тримесечие на 2020 г.
- Туризмът, който върви по линия на туроператорите, и изобщо привличането на организиран туристически поток от чужбина очевидно са в пълен блокаж. Всякакви резервации, планирани за летния сезон и нататък, са с 55% спад.
- Драматичен спад особено през април има при въздушния транспорт, свързан е с практическото затваряне на авиацията и границите в голяма част от Европа. България все пак остана малко по-отворена - и в най-лошите месеци при нас спадът беше около 80%.
Очевидно бе и че в такава криза всички дейности, свързани с планиране на бъдещето, нови пазари, нови продукти, говорим най-вече за маркетинга и рекламата, пострадаха. Това бяха проекти, които най-лесно можеха да се отложат при практическата забрана за събития, затварянето на търговски центрове и оставането на хората у дома.
Видяха се обаче две други позитивни неща:
- Ръстът в куриерските и пощенските услуги е много пряко свързан с търговията по интернет. Виждаме, че при продажбите на дребно ярко се откроява огромният ръст на дистанционните продажби - 35%. Така че хората реагираха на кризата с повече покупки по интернет, при все че България е все още в ранна фаза на навлизане на интернет търговията.
- Информационните технологии, създаването на софтуер, всички центрове за поддръжка и дистанционни услуги не просто не спаднаха, а напротив - увеличиха дейността си. И тук има два фактора. Единият е, че това е част от един дългосрочен тренд, в който тези отрасли и дейности в българската икономика растат поради общата привлекателност на страната да предложи такива услуги на глобалните пазари.
Второ, точно в среда на физическо затваряне всъщност има увеличение на информационните услуги, зависещи от интернет, информационни технологии, е-търговия и т.н. Хората започнаха да ползват повече електронно банкиране и услуги - и не само в България, но и в цяла Европа. А това означава повече работа за тези, които ги поддържат, ако щете, дори за колцентрове, на които хората се обаждат, за да инсталират приложение или да ползват
услуги, които
дотогава не са
ползвали никога
В България видяхме този тренд при регистрацията в бюрата по труда, в услугите на НАП, появиха се и някои нови услуги в общините - все неща, които до този момент се случваха трудно и бавно.
Всичко това води до допълнително търсене на тези услуги - т.е.
хората, които
бяха в първата
линия
на внедряването и в обслужването на нови услуги, спечелиха от кризата.
Още не можем да преценим дали кризата има структурен ефект върху други услуги, дали дългосрочно ще се деглобализират икономиката и търговията. Не знаем също доколко кризата ще има вторичен ефект върху всички останали свързани професионални услуги - счетоводни, юридически, проектантски и т.н., Въпросът е дали клиентите ще започнат да преосмислят големи дългосрочни проекти или ще се опитат да оптимизират дейността си и в резултат на това да има свиване в търсенето на тези услуги.
По принцип не е изненада, че търговията по интернет в България расте в последните няколко години. А доколко българския IT бизнес и аутсорсинг обслужването ще спечелят, не е ясно. Наистина
в тази сфера
нямаме фалити
и изтегляния
на компании,
но дали този бизнес ще заеме много повече територия след пренареждането на картите, още не се вижда от данните. Но все пак да не забравяме, че в България бяха затворени не повече от два месеца молове, ресторанти и т.н. В този смисъл нямаме толкова тежък шок, който да е променил коренно потребителските навици.
В тези данни виждаме само директния ефект от затварянето от края на март до юни. Но изведнъж всяка отделна страна в Европа започна отново да налага ограничения. Не знаем какво ще стане есента и догодина. Ако това се превърне в дългосрочен процес, тогава цялата идея за международния туризъм, за командировки, за лоукост пътувания в уикендите някак пропада.
Големият въпрос е ще можем ли да се възползваме, ако светът се дигитализира и дистанцира, т.е. започне да живее повече във виртуалното.
Теоретично - би трябвало да можем, нали в последните години сме имали успешни IT компании, които предлагат дистанционни услуги и не говорим само за софтуер, а например за българи, които проектират сгради в чужбина, за компании, които извършват счетоводно, финансово и застрахователно обслужване на клиенти по цял свят и техния бекофис.
Ако стъпим на това и тези компании успеят с много бизнес, това би било вече структурна промяна. Структурна промяна е в следващите 3 г. този бизнес да се удвои, от 60 хиляди да започнат да работят 100 хиляди души и да правят три пъти повече пари - повече хора, с повече стойност, с повече приходи на зает.
Трябва да имаме повече
размах и амбиции
и да гледаме напред с мерките в икономиката. Голямата картина е, че България трябва да е място на бърз растеж и трансформация на икономиката с много инвестиции, и то в нови производства и услуги. Нашата цел да не е толкова да внимаваме да не вдигнем с 2% безработицата. Нашата голяма цел трябва да е как следващите 10 г. например да стигнем сегашното ниво на Словакия. И всъщност от тази гледна точка въпросът е мерките да са насочени към бъдещ растеж и все повече преструктуриране на икономиката. Това ще ни осигури доходи в следващите години.
Накратко: да мислим какви да са мерките, които ще подпомогнат успешни бизнесмодели и реална, а не субсидирана заетост. Това е предизвикателството.
Да намерим начин да насърчим хора, които ще създадат предприятия или центрове за услуги, които реално ще назначат хора, защото има търсене за техния бизнес. Да насърчаваме младите таланти и учени. Да продаваме услуги с висока добавена стойност.
Трябва да се ориентираме към производства, технологии и знание, а не толкова ръчен труд. Разбира се, те трябва да са чисти, искаме образовани хора, бизнеси, които създават нови продукти, с нови технологии и които създават нови ниши и които дават възможност да се расте.
И ако даваме по-добро съотношение цена - качество от други държави, защо инвестиции за информационни технологии например да не идват в София, Пловдив и Варна вместо в Прага или Краков?
