Това не е никаква революция, а игра на кукли
Представете си, че се прибирате вдъхновен от кръчмата и удряте голфа в тополата пред блока. На другия ден автотенекеджията оглежда смачканата предница и ви успокоява: “Никакъв проблем! Още утре ще я пребоядисам!”
Ама чакайте малко, възразявате вие, не трябва ли първо да се изправи ламарината и тогава боядисването? “Изчукването крие рискове - казва тенекеджията - затова Европа вече се отказва от него. Новите бои съдържат нанокоагуланти, които възстановяват оригиналната форма на калниците и капака до седмица, след като платите за боядисването!”
Ще повярвате ли? Не? А вярвате ли, че машинното гласуване ще направи изборите честни и ще пребори корупцията, ще прогони мутрите и ще смени системата с по-добра? Да?
Да, защото десетки хиляди протестъри вярват в илюзии. Нали на табелите на “отровното трио” така и беше написано: Машинно гласуване, дистанционен вот и Велико народно събрание.
Вярно, ГЕРБ се сети също да предложи ВНС. И веднага на протестърите им светна, че то е кьорфишек. Вчера бе чудо, днес е въздух под налягане? Интересно животно е тълпата.
Ами ако и другите две чудеса също са кьорфишеци? Ако и те са от породата на горната лакърдия, че една боя може да изправи смачканата предница?
Да не помислите, че съм срещу протестите – напротив! Аз протестирам, че протестът е толкова мижав и твърдо отказва да промени нещо системно. Хиляди пъти съм предлагал точно какво. Протестирам затова, че протестните лидери постоянно будалкат тълпите с кухи искания, които имат за цел да не постигнат нищо, освен мизерното “стани да седна”.
Това е банално социално инженерство, изпускане на парата от котела, след което протестиращите остават с пръст в устата. Както винаги.
Разбира се, други автори са на друго мнение. В един сайт попаднах на статия на Валентин Хаджийски, бивш български дипломат и сега жител на Ню Йорк. Според него ние сме свидетели на истинска революция:
“Революцията от 2020 е кулминация и край на 31-годишния ни “преход”, в който най-после народът, препатил и капитализма по нашенски, и още незабравил социализма по нашенски и обогатен с опита и духа на младите, станали европейци и пожелали достоен живот у дома си, стана “себе си”.
На мен лично много ми харесва този бунтовен дух. Но къде вижда революция? Къде вижда Робеспиер, Бенджамин Франклин, Ленин? Къде видя искане за реална смяна на системата? За повече власт на народа? За някакъв друг, по-социален и хуманен капитализъм?
Не само че няма нищо подобно, но и лидерите на протеста заобикалят революционната конкретика като пехотна мина. Аз не забелязвам нищо повече от дежурното “стани да седна”, украсено с баналното “дайте да дадем”.
Иначе като цяло съчинението на г-н Хаджийски ми допада със своя революционен патос, вероятно е силно повлиян от събитията в САЩ. Между събитията в София и Ню Йорк обаче има една много фундаментална разлика.
У
нас има протест плюс кухи шашми, евтин илюзионизъм. В САЩ има протест с теоретична дълбочина. Организации като “Антифа” и “Животът на черните има значение” имат своите дълбоки философски корени. Например расовите бунтове, в които участват и бели наравно с черните, са стъпили на учението на неомарксиста Ноел Игнатиев за “белотата” (whiteness) като въплъщение на потисничеството. Подобно вдъхновение е и теорията за “бялата чупливост” на Робин Дианжело. Дори грабежите по магазините имат теоретично основание в епохалния труд на Вики Остервайл “В защита на разграбването” (In Defense of Looting). Чупят, грабят, но поне го правят класово осъзнато, с научен подход и творят история. Докато у нас, ако някой се сети да счупи витрина, ще го направи от чисто кокошкарство.
А какво да кажем за исканията да се отрежат бюджетите на полицията? Те пък пряко черпят от идеите на Мишел Фуко.
Революция - това е органично единство на теория и практика. Затова и Френската, и Американската, и Октомврийската революция имат своите гиганти на мисълта. У нас какво имаме? “Отровно трио”. Говорещи глави, които са си забравили челюстите в чашата на нощното шкафче. Днешните американски революционни будители са стъпили на раменете на дълга лява традиция, която минава през мислители като Джудит Бътлър, Анжела Дейвис, Макс Хоркхаймер, Мишел Фуко, Антонио Грамши, Роза Люксембург, Владимир Ленин и така нататък – та чак до прадядото Карл Маркс, който вероятно би се обърнал в гроба, ако знаеше какво се твори от негово име. Но това са подробности, важното е, че актуалните теории на бунта са деривати от деривати от деривати от трудовете на Маркс, първия философ, който смята, че светът трябва да бъде променен и посочва как.
Нищо подобно не се наблюдава в България. Тук липсва каквато и да било революционна теория, а престарелите последователи на Маркс дори на младини са били далеч от революционната практика. БСП като партия на радикалните десни реформи вече не може да си припомни какво точно се е случило някога на Бузлуджа.
Затова на площадите няма съюз на теорията с практиката, а съюз на практиката с евтина шашмалогия, която може да се оприличи с туземния “карго култ”. Думата “карго” (cargo) означава товар, пратка с кораб или самолет. Когато по време на Втората световна война американците изграждат временно летище на някой захвърлен в океана остров, туземците смятат, че това са божества, които им носят свръхестествени дарове – консерви, шоколад, цигари, уиски. После Япония капитулира, американците напускат островите, но туземците започват да почитат бога Том Нейви и да го призовават с магически ритуали. Например те разчистват просеки в джунглата за писти и вечер палят огньове за кацащи самолети, строят имитации на контролни кули, някои даже издялкват дървени имитации на радиослушалки и се разхождат с тях край брега, та дано Том Нейви ги мерне иззад облаците.
Е, машинното гласуване е като тези дървени радиослушалки. Тъй като не схваща технологията, туземецът я пресъздава като магия. Същото е и с карго култа за дистанционния вот.
А какво да кажем за писмото до Бойко, с което Христо Иванов го прикани да отвори “Досиетата на прехода”?
Звучи велико за туземния ум. Но нормалният човек се запитва – чакайте малко, какви са тези досиета, в кой архив се пазят? И как да ги отворим? И нали преди години президентът Георги Първанов също пожела да се отворят същите тези досиета?
Ако бях Бойко Борисов, още в понеделник бих издал заповед по гарнизона: “Веднага да се отворят досиетата на прехода!”. На другия ден Гешев ще рапортува: “Заповедта е изпълнена! Отворихме досиетата на Прокопиев, Божков, Банови, Абаджиеви, братя Бобокови и караме наред!”.
Ама не, други досиета имаме предвид, ще възрази Хр. Иванов. Какви други? Дайте номера на папката, отваряме я веднага!
Следва онова мълчание, което изобщо не е злато. Тъпо. Поне да бе поискал мажоритарен вот, нали това реши референдумът през 2016 година.
Много ми е любопитно защо и Мая Манолова изостави темата за мажоритарния вот? Нали през 2016-а тя дори внесе проектозакон и с него спечели любовта на народа, рейтингът ѝ тогава скочи двуцифрено?
Защо, питам аз, и Мая бяга от истината? Много просто – защото това е нещо истинско. Истинските избори не са карго култ. Току-виж тълпите навън са се заразили с тази идея, а после и с топ не можеш да им я изкараш от главите.
Затова елитът постоянно измисля революционни шашмалогии, готов е дори конституцията да подпали, за да си сгрее ръцете, но единствената истинска избирателна система е табу. Всякакви истински промени са недопустими.
