Но опитите на ресторантите да го правят продължават с иначе правилна помощ от държавата (нисък ДДС) и от всички нас (по-високи цени)
Няма по-добра антиреклама за някоя лоша идея от това да я провериш на практика и всички да видят, че тя не дава очакваните резултати.
Ето, от години насам у нас току се надигат искания някакъв продукт да се облага с по-нисък ДДС, за да се облекчат потребителите му. Желанията варират от лекарствата през храните от първа необходимост, та до някои луксозни стоки.
Противниците на идеята изтъкват, че изключенията от единната ставка са като кутията на Пандора – ако се направи за едно нещо, всички останали производители ще го поискат. Проблемите изскачат един след друг и в крайна сметка държавата никога няма да може да събере данъците. А ползата - поевтиняване на продукта за крайния потребител е доста несигурна. Тази година обаче
бе решено
кутията на
Пандора все пак
да се отвори
Въпреки несъгласието на тогавашния финансов министър Владислав Горанов и на шефката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова през март и април ресторантьорите убедиха премиера Борисов, че единствено те заслужават 9% ДДС върху храната заради напълно затворените през извънредното положение заведения и настъпилата криза в бранша.
Месец и половина по-късно Обединените патриоти успяха да прокарат през парламента 9% и за виното и бирата в заведенията, което влезе в сила от 1 август. И за да не изглежда, че се подпомага бранш, който няма добър имидж и масово е в сивия сектор, добавиха някои бебешки храни, книгите и видове автобусни екскурзии.
Единственото досегашно изключение от единната 20-процентна ставка ДДС за туристическия бранш бе преди 15 години – тогава туристическите пакети, които съдържат транспорт, нощувка и храна, минаха на 9% ДДС.
От данните на статистиката за юли обаче се видя, че цените в ресторантите и хотелите са се вдигнали с 2% в сравнение с предния месец. А пакетните туристически услуги са поскъпнали с 16,1% за същия месец.
За хотелското настаняване и туристическите пакети може все пак да се намери някакво обяснение.
Втората половина на юли за нашето Черноморие е т.нар. висок сезон, в който цените традиционно са по-високи от май, юни и септември. Дали в сегашната криза това е много удачно, е друг въпрос.
Но за видимото и с просто око поскъпване в заведенията за хранене
няма приемливо
обяснение
Още повече че хранителните продукти са поевтинели през юли с 1,4%, да не говорим, че изобщо не са поскъпвали от пандемията насам.
Намалелите обороти също не са оправдание. Лош, добър туристическият сезон си върви и много българи откликнаха на призивите да спасят родния туризъм, пък и нямаше как да отидат в съседна Гърция. Особено по Южното Черноморие трудно някой би могъл да се оплаче от липса на клиенти.
Председателят на Асоциацията на заведенията в България Ричард Алибегов каза преди дни пред “24 часа”, че като чул за поскъпването, веднага пратил писмо до НСИ да ги пита какви са тези данни – той обиколил софийските заведения и там нямало поскъпване. Но дори причината да е разгарът на туристическия сезон, надуването на цените е последното нещо, до което трябва да прибягва който и да е бранш. Независимо дали има криза, или не.
Заетите в туризма у нас, най-вече в летния, обичат много да се оплакват от две неща. Едното е твърде късото крайбрежие – само 354 км, от които едва 200 км са плажове. А другото – твърде краткият летен сезон. На север още в средата на юли морските течения се обръщат и времето вече не става за плаж. Но и на юг силният сезон е от средата на юли до края на август.
Лошото е, че срещу тези два неблагоприятни фактора се действа крайно късогледо.
Късото
крайбрежие се
презастроява
с хотели, където може и където не може. 55 млн. лв. ще хвърли до края на годината държавата, за да субсидира чартърните полети, с чиято помощ да се понапълнят тези хотели.
А собствениците на което и да е капанче, дискотека или по-луксозен ресторант, гледат да избият инвестицията в него, ако може, за времето от средата на юли до края на август, т.е. само за 45 дни.
Това е все едно да искаш билетчето ти от лотарията да печели и от двете страни. И все едно няма утре.
