Можем със средства от общините, държавата и болницата да осигурим по-висок доход на младите лекари в по-малките градове, а местната власт да им дава жилища, които след 20 г. да придобиват, казва в интервю за "24 часа" новият здравен министър проф. д-р Костадин Ангелов.
И още акценти:
Ще направя обществен съвет, който ще следи всяка стъпка от реализацията на проекта за Национална детска болница - ще се ръководя от принципите на прозрачност и консенсус в условията на дефицит на време
На фона на затягането на ограниченията за COVID-19 в Европа мерките у нас са навременни и достатъчни, от нас се иска само да ги спазваме
Ако в здравеопазването започнем промени днес с общи усилия, с точно разписани цели и с политически консенсус, резултатът ще се усети след 18-20 години
В Пазарджик и Добрич видях 2 болници с различно излъчване. В първата си спокоен и сигурен, в другата не усетих чувството за мисия
- Професор Ангелов, видяното и чутото в изминалите 20-ина дни редактира ли списъка с приоритети, с който влязохте в министерството?
- Като основни приоритети посочих човешките ресурси, ограничаване разпространението на COVID-19 в страната и реализацията на Националната здравна информационна система. Говорейки с хората обаче, виждам, че има и много проблеми, чието решаване изисква минимални усилия, необходима е по-скоро воля за решаването им – желание не просто да отчиташ дейност, а да решаваш проблемите.
Такъв пример е приемането на национална стратегия за психично здраве, която ще даде възможност например излекуваните хора след напускането на психиатричните болници или центрове за психично здраве да получат подкрепа за адекватна социализация, за живот в обществото. Друг подобен пример е доброволното кръводаряване. По време на пандемията се забелязва спад, но сега могат да се направят стъпки за организиране на изнесени екипи например, за да бъдат мотивирани хората да даряват не само в резултат на една или друга кампания. Така ще постигнем впечатляващ резултат – спасяване на човешки живот. Това може да бъде усетено съвсем реално в ситуации, в които човек лично или негов близък губи много кръв или е от рядка група, а има нужда от кръвопреливане.
По отношение на големия инвестиционен проект за модернизация на спешната помощ амбицията на нашия екип е в края на септември да започне строителството в Северозападния регион – Видин, Монтана и т.н. В 19 от 39-те обекта, набелязани за ремонт, се планира ново строителство. В останалите 5 района на планиране, както и за строителството в столицата и София – област все още текат сроковете за избор на изпълнител. След тези процедури ще стартираме строителството във всички спешни центрове и спешни отделения в страната. Този най-мащабен проект в здравеопазването предвижда модернизация за 27-те центъра за спешна медицинска помощ заедно с техните 170 филиала и 6 изнесени екипа. Проектът по Оперативна програма “Региони в растеж” 2014-2020 е с бюджет над 163 млн. лева, по него осигуряваме и 400 линейки, 358 вече са доставени. Предстои обявяването на поръчка за оставащите 42, които ще бъдат високопроходими – за труднодостъпните места в страната. На последното заседание на Министерския съвет за целта беше прието дофинансиране с 2,532 млн. лв. Благодарен съм на правителството и министър-председателя, че подкрепиха окомплектоването на центровете и с високопроходими линейки. Така модернизацията на спешната помощ ще бъде пълна.
- За ситуацията с коронавируса има ли откъде да се заредим с оптимизъм?
- Контролът над коронавируса има няколко аспекта.
Първият опира до личното самосъзнание на всеки гражданин, че от него зависи справянето с проблема. Човек е отговорен както за себе си, така и за своите близки. Но ако приемем, че решава сам дали да се изложи на риск, няма право да застрашава хората около него. На фона на затягането на ограниченията в Европа и съседни страни, мерките у нас са навременни и достатъчни, от нас се иска само да ги спазваме. Не мисля, че носенето на маски в затворени пространства би утежнило живота на хората.
Вторият аспект е подготовката на страната за справяне с предизвикателството – от една страна, е осигуреността на национално ниво с апаратура, лични предпазни средства, болнични легла, за което проблем няма, от друга - готовността на всяко медицинско заведение да се справи с проблема – наличие на подготвени лекари, сестри, санитари, които да издържат на натоварването. За мен големият проблем е с хората. Голяма част от тях са много изморени, някои са и в напреднала възраст, благодаря на всички. Благодаря и на младите лекари и сестри, които безрезервно се включват, за да се компенсира недостигът на хора в COVID структурите. Последния такъв пример видях в Пазарджик – хората ще имат непрекъсната спешна помощ във филиала в града благодарение на младите лекари, които ще дойдат от различни филиали, за да заменят болните и карантинираните специалисти. Не само по тази причина смятам, че за младите трябва да имаме специална политика за задържането им в страната и мотивирането им да работят и в местни болници.
- Каква е идеята ви?
- Изготвяме справка за нуждите от млади лекари и сестри във всички лечебни заведения в страната. Ще поканя Националното сдружение на общините да обсъдим събраната информация. Смятам, че можем да осигурим стимули за младите хора с образование в медицинската област чрез по-висок доход за работа в непривлекателни райони, плюс възможности да специализират на място в болниците и посещение на курсове в университетските центрове. Идеята е част от възнаграждението да се дава от общината, втора от държавата и трета – от лечебното заведение. Друг мотив за младите хора, които отиват в райони с недостиг на медицински кадри, може да бъде осигуряването на общинско жилище с условието то да стане собствено след 20 г. Такава политика за задържане на млади лекари работи с перспектива 20 г. напред. Във връзка със специализациите по модела, за който говоря, може да се наложи да коригираме съществуващата наредба. Много притеснително е, когато влезете в болница в малък град и видите, че почти всички лекари са пенсионери. Пакетът от мерки ще гарантира приемственост между поколенията. Когато искаме да поощрим оставането на млади лекари в местните малки болници, освен добри заплати трябва да им създадем условия за това – да са осигурени с жилище, да разчитат на детска градина и училище за децата си, да не са лишени от социален живот и възможности за смислено прекарване на свободното време.
- На детската болница – също много наболял проблем, ще ѝ дойде ли редът?
- Знам, че търпението е изчерпано. Като баща на малко дете и като лекар имам ясна гражданска позиция, че трябва да има такава болница. Принципът ми на работа винаги е бил: прозрачност във всичко. Инициирах среща с фирмата, спечелила поръчката, с искане да представи концепция как си представя детската болница. След това смятам да направя среща с лекарите, които да кажат каква е визията им в професионален план. Много важно е да се стигне до консенсус, колкото и време да ни трябва. Трябва да гарантираме, че това, към което сме се запътили, е това, за което мечтаем, а не е онова, което трябва да изпълним по административно задължение.
Ще направя обществен съвет и той ще следи всяка стъпка от реализацията на големия проект. Виждал съм няколко детски болници в света. Знам колко силна е нуждата от такъв тип лечебно заведение в България и имам ясна представа от какво голямо значение е дейността да е събрана на едно място и отделните структури да действат координирано. Важно е и хората, които работят в такава болница, да имат усещане за мисия.
За детската болница ще се ръководя от принципите на прозрачност и консенсус в условията на дефицит на време. Никога не съм си позволявал да “тупкам топката”, за да печеля време, идеята ми е бързо да обединим позициите си. Сигурен съм, че когато има желание, ще стигнем до добро решение за българските деца.
- Националната здравна информационна система, всъщност липсата ѝ, има също дълго отлаган старт – ще го форсирате ли?
- Чакам да бъде направена презентация пред ръководния екип на министерството на какъв етап е работата по всеки елемент в системата. Когато е ясно в каква посока вървим като краен продукт, ще направя и сериозен обществен дебат. Първо, проектът ще бъде разгледан на колегиум на МЗ, после ще се обсъди с БЛС и всички останали организации в сектора на здравеопазването. Крайния резултат ще покажем на обществото.
- Животът ви наложи летящ старт - отровената Марица, огнища на заразата, болници в криза като в Добрич, нужно ли министърът да участва лично в решаването на такива проблеми?
- Не смятам, че винаги е необходимо. Но за мен като човек и като лекар най-естественото е да отида на място. Започнах кариерата си в Спешна помощ и може би това ми е оставило отпечатък – когато някой вика за помощ, да се отзова веднага и да направя всичко, което мога. Извън това съм убеден, че когато видиш с очите си ситуацията, поговориш хората, потопиш се в проблема и почувстваш нещата, взимаш по-верните решения. Натрупаната информация ти дава възможност за информирано решение. “На хартия” получаваш пречупена през нечия гледна точка информация, а аз винаги съм искал да се осведомявам от първа ръка.
- Лекарите в страната коментират като добър знак вашето внимание към здравеопазването и извън София, какво видяхте?
- Много различни лица на здравеопазването. То функционира благодарение на хората, определящото не е апаратурата, а хората, тяхната ангажираност и създадената организация на работа. Системата функционира благодарение на емоцията на хората – те възприемат всяка ситуация много лично, отговорно и решително. Тези неща ги усещам още като вляза в една болница. В Добрич и в Пазарджик видях две болници с различно излъчване. Чувства се веднага дали има организационен ред и емоционален уют, в които се чувстваш спокоен и сигурен - така беше в Пазарджик. В Добрич не усетих чувството за мисия. Всеки говореше за себе си, налагаше се чувството за спасяване поединично. Вероятно някъде във времето се е скъсала връзката между хората, които работят на първа линия, и ръководството. И не бих казал, че е виновна едната страна. Процесът винаги е двустранен – като в личните отношения. Надявам се в Добрич нещата да потръгнат след смяната на директора. Очевидно имаме голям проблем в общуването – между лекари и пациенти, между лекари и ръководство. Животът е много различен на различните места. Не навсякъде има усещането за отбор, за цел.
- Какво надделя в решението ви да приемете мандат с близък хоризонт?
- Винаги съм възприемал работата като работа и никога не съм пресмятал хоризонта. Здравеопазването няма срок, мандат или цвят, то принадлежи на всички. Целият си съзнателен живот съм му посветил и ще продължа да работя в тази сфера, докато мога. Никакъв лимит не може да ми пречи в мисленето и решенията. Във всеки момент мога да се върна в болницата и да работя като лекар. В медицината живеем с убеждението, че когато спасиш живот, все едно спасяваш цялото човечество.
- В този план - какво включва вашата програма максимум?
- Голямата цел е да подобрим здравето на нацията, демографските показатели. Нашата система е много консервативна, трудно приема промени. Ако днес започнем с общи усилия, с точно разписани цели и с политически консенсус за тяхното устойчиво следване, резултатът ще се усети след 18-20 г.
Като средносрочна цел е важно да създадем условия да задържим и мотивираме младите лекари и медицински сестри.
В краткосрочен период целта ми е гарантиране сигурността и бъдещето на системата на здравеопазването. Както по отношение на човешкия фактор, така и за нейната модернизация като непрекъснат процес.
- Погледът на системата “от върха” променя ли виждането ви за основните проблеми?
- Категорично не. Променя се единствено обемът на информационните потоци, които следиш, и трябва да вземаш много бързи решения. Но и това не бих казал, че ми е ново – свикнал съм да вземам бързо решения.
- Това хирургическата матрица ли е - пренасяте опита на хирурга в управлението?
- Трябва да се вземат решения, отлагането им не води до нищо добро. Невинаги решенията се харесват на всички, но когато вземаш информирано решение, не трябва да те спират конюнктурни съображения. За мен водещо е да има консенсус и прозрачност.
- Имате ли чувството, че след 25 юли, когато поехте министерството, са се умножили приятелите ви? За какво ви търсят колеги, състуденти?
- Имам достатъчно верни приятели. И до момента те знаеха, че сме приятели извън болницата, до бариерата на входа – вътре приятелството никога не се е отразявало на работата и служебните отношения.
А ако вляза в шеговития тон – да, много хора напомниха за себе си, за приятелствата, дори че имаме роднински връзки. Но от тези разговори оставам с усещането, че се радват за мен.
За мен постът е предизвикателство в извънредно труден момент, с което мисля, че ще се справя.
CV
l Завършва Медицинския университет - София, през 2004 г.
Има специалност по хирургия, магистър по обществено здраве и здравен мениджмънт и магистър по финанси
l От 2004 до 2006 г. е лекар в Спешно отделение – Шокова зала към ЦСМП – София област, на територията на УМБАЛ “Св. Анна”. След 2006 г. е хирург в Клиниката по хирургия, УМБАЛ “Александровска” – София. В периода 2008-2011 г. е главен административен лекар на Клиниката по хирургия в болницата, а от 2006 г. до 2011 г. е завеждащ учебната дейност на Катедрата по хирургия към МУ– София. От 2013 г. е директор на Александровска болница до 25 юли, откогато е министър на здравеопазването
l Съавтор на 2 учебника по хирургия
Има редица публикации в български и международни списания, реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация
l Член на лигата “Лекарите, на които вярваме” на в. “24 часа”
