Така за пръв път можеш да решиш какво ще се прави с част от твоите налози, казва старши икономистът на Института за пазарна икономика
- Господин Ганев, преди време ИПИ публикува изследване на местните данъци, от което излезе, че в годината на местните избори – 2019-а, никоя община не е посмяла да пипне нито един местен данък, за сметка на 2020 г., когато има над 90 увеличения из цялата страна. Често ли се случва тази зависимост?
- Да, много често се случва, почти винаги. Всички увеличения на местни данъци се случват в първите една-две години от мандатите на местните власти.
През 2015 г., когато пак имаше местни избори, нито една община не промени нищо, всички увеличения се случиха на следващата година.
Местните данъци имат тази специфика – винаги хората ги вадят от джоба си директно. Не е като с подоходните данъци или ДДС-то, или пък, акциза – пак ги плащаме, дори те са по-високи, но понеже държавата ги прибира автоматично с нашето потребление или с получаването на заплатата, те на никого не правят впечатление. Местният данък е чувствително нещо, защото човекът трябва да извади парите и да отиде на гишето да ги плати. Затова местните власти се въздържат от увеличения в годините, в които има избори.
През 2016 и 2017 г. преброихме по 60-70 примера на увеличение на местни данъци. Но сега, през 2020 г., имаме рекорден брой. Прогнозирахме го, пък и то съвпадаше с препоръките на бившия вече финансов министър и призивите на премиера, които много често обичат да казват, че местната власт трябва да повишава приходите си, като увеличава местните данъци.
- Кои са най-често и най-много увеличаваните данъци от общините?
- Най-често са имущественият, известен като “данък сгради”, и данъкът върху имуществените сделки, като последният в много общини вече е на максимума, който позволява законът.
Най-шарено е положението по отношение на данъка върху превозните средства. Там през 2019 г. се появи нов екологичен компонент, от който много общини така и не успяха да се възползват.
През 2019 г. се събра на практика по-малко данък от налога върху МПС и през 2020 г. общините увеличиха екологичния компонент, за да си докарат поне същите приходи.
- Защо според вас реагираха впоследствие?
- Екологичният компонент е коефициент, с който останалите показатели се умножават, така че в крайна сметка по-мощните и замърсяващи коли – предимно дизелови, плащат по-висок данък, отколкото преди.
Но на практика повечето общини изгубиха, тъй като почти никоя не пипна този коефициент през първата година, тъй като те и нямаха много време за реакция.
Коефициентът е така направен, че може да бъде под единица, но може и да бъде над единица. И през първата година от въвеждането му повечето общини в страната, включително и столичната, облагаха с еднакви стойности замърсяващите и незамърсяващите автомобили и накрая се оказа, че събират по-малко.
- Чувал съм идеи за драстично вдигане на данък сгради, тъй като той сега е почти символичен. Общините не събира от него достатъчно, така че да се ангажира с инфраструктурата около жилищата.
- Това е вярно само по принцип. Ако направим просто сравнение с Европа, в други държави се събира безспорно повече от този данък дори само като процент спрямо другите налози.
Но в богатите държави много повече се облагат капиталът и притежанието. Ние не сме все още в този клуб и нашата данъчна система е ориентирана към това да събира повече пари там, където има потребление и доходи.
Ако приложим директно този западен модел, ще излезе, че много пенсионери, получаващи минимална пенсия, ще трябва да плащат огромни разходи за единственото си жилище. У нас твърде много хора притежават собствено жилище, а тези пенсионери често нямат друг доход и не могат да покриват този висок данък.
Другият важен елемент, който важи предимно за столицата, е районирането. Сегашното райониране, от което също зависи данък сгради, е отпреди 20 години и в него условията на живот в отделните квартали не са оценени правилно. Той има нужда от дълбока промяна, но това е политически въпрос и сякаш няма воля да се прерайонира столицата, така че там, където има голям интерес за живеене, да плащат по-високи данъци.
- Защо да няма воля? Нали сме в първата година от мандата на местната власт?
- Защото темата е специфична и тя противопоставя едни райони на други. Дори в чисто политически аспект това да не е така, в момента, в който това се изнесе на политическата сцена, а оттам получи и широко медийно отразяване, проблемът бързо се изостря. Много по-остри стават сблъсъците, отколкото за синята и зелената зона за паркиране. Не забравяйте, че имаме зам.-кмет по финансите в София, който си подаде оставката точно заради такъв опит за прерайониране. Затова смятам, че има нежелание да се подхване отново темата.
- Коронакризата лиши общините от доста съществени приходи. Почти навсякъде се наложи да освобождават търговците от наеми за сергии и търговски площи. Не смятате ли, че има опасност от нова вълна на вдигане на местните данъци?
- В местните бюджети има един много силен елемент на текущо събиране и харчене на пари. Но пък предстоят избори, все едно дали сега, или догодина. Самите общини имат аргументи да вдигат данъци, тъй като те изнесоха голяма част от тежестите на сегашната криза заради много социални мерки, свързани с пандемията. Но имайте предвид, че предстои ревизия на републиканския бюджет и се очаква тези дупки в местните финанси да се покрият от държавата. Така че общините нямат интерес да вдигат данъците догодина. Друг е въпросът дали и през 2021 г. няма да има карантинни мерки, които да докарат до същите проблеми.
Потенциално има вероятност от вдигане на местни данъци, но парламентарните избори мисля, че ще охладят тези мераци.
- Не е ли точно сега моментът ако не да се проведе, то поне да се започне финансова децентрализация?
- Винаги е моментът за финансова децентрализация, тъй като и в добри времена, и в криза настоящата фискална структура носи проблеми.
В добри времена всички виждат, че в хазната се събират повече данъци, и започват очаквания за повече инвестиции в местна инфраструктура и публични услуги. Но общините нямат този финансов ресурс, какъвто се предполага, че трябва да имат в такава ситуация. Те инвестират на база на дългосрочно планиране и на европейски проекти. Инвестиции ще има, ако съответната община е защитила проекта си. Тези европейски пари ще дойдат, независимо дали местната икономика се развива добре или не.
В лошите години, за съжаление, тежестта пада върху социалните услуги и тогава липсата на собствен финансов ресурс в общините създава определено проблем.
Затова общините трябва да имат достъп до част от постъпленията от национални данъци, преди всичко от подоходния данък, и да не се налага да вдигат местните данъци.
- Последното развитие – коронакризата, политическата криза, променят ли с нещо начина, по който според вас трябва да протече финансовата децентрализация?
- По отношение на най-базовото предложение – не. То гласи, че трябва да има споделяне на десетте процента данък върху доходите с общините, по-точно 2% от тях, с общината, в която е генериран този доход. Това ще става по ЕГН-то на получателя на заплатата и това директно обвързва местния бюджет с местната икономика и с броя на работните места. Това изсветлява икономиката, дава много директен стимул на общината да работи за инвестиции, за по-високи заплати.
Допълнителният елемент засяга изравнителната субсидия, до която достъп сега имат почти всички. При финансовата децентрализация изравнителната субсидия ще може да се насочва целево за най-бедните и изостанали региони, там, където наистина има такава нужда от неяй.
В Европа на много места се споделя подоходният данък с местните общини в една или друга степен. Част от този споделен данък също се използва за изравняване, има случаи от събраното по този начин само 70% да се използва от съответната община, а останалите 30% да се насочват към по-бедните райони.
- В България обаче има много сателитни населени места, от които хората пътуват всеки ден на работа в близкия голям град. Например Девня по отношение на Варна, Перник по отношение на София. С какво Девня и Перник заслужават да получават 2% от данъка върху дохода, получен от хора, за чиято заплата тези общини нямат никакъв принос?
- Този дебат наистина съществува. Има два подхода – генерираните по този начин приходи да остават в общината, в която е работното място, а другият е по ЕГН-то на човека. От гледна точка на администрирането на данъка мисля, че по-лесно е по ЕГН-то.
- Извинете, вие работите в София, а от столицата ли сте?
- Не, от Хасково съм, но живея от дълги години в София. Истината е обаче, че съвсем наскоро промених настоящия си адрес и той е вече в столицата.
- Ето виждате ли – постоянният ви адрес обаче е в Хасково и по тази схема парите ще отиват там, въпреки че вие живеете в София. Вие имате нужда от улично осветление там, където живеете, а детето ви – от детска градина на същото място, а не в Хасково, нали?
- Промяната на настоящ или постоянен адрес не носи някакви съществени промени за човека, затова у нас хората не го правят с години. Въвеждането на финансова децентрализация ще промени това, тъй като така се дава възможност за избор. Аз мога да реша, че искам тези 2 процента от моя данък да отидат в Хасково по различни причини – това е родният ми град, имам роднини там, имам намерение да се върна отново и т.н. В такъв случай няма да променям постоянния си адрес. Ако реша обратното – че имам нужда от по-добра местна инфраструктура и публични услуги там, където живея, а не в родното ми място, ще си променя постоянния адрес. За първи път като данъкоплатец ще имам възможност да реша какво да се прави с част от парите от моите данъци.
- Отскоро има нов финансов министър, който вече трябва да подготвя бюджета за 2021 г. Това пречка ли е за финансова децентрализация още идната година, или по-скоро не?
- Въвеждането на финансова децентрализация изисква минимум няколко месеца подготовка, за да е възможно да започне от идващата година. Технологично тя трябва да се подготви именно по това време на годината, за да може да се внесе заедно с новия бюджет в парламента. Такъв тип реформи отнемат от ресурса на властта и на пръв поглед, когато има политическа криза, сякаш не е моментът за тях. Но от друга страна, досегашният финансов министър беше против такава промяна, така че може би сега е моментът.
CV
* Роден е в Хасково
* Завършва специалността макроикономика в УНСС
* Започва работа в Института за пазарна икономика като стажант през 2007 г.
* Председател е на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация в периода 2016-2017 г.
* Автор е на множество публикации на тема икономическо развитие, данъци, макроикономика и др.
