10-те години абсолютна давност какво са - “Пей сърце” или “Няма безплатен обяд”? Всъщност - и двете. “Пей сърце” - за този, който дължи пари и му е изтекла давността. “Няма безплатен обяд” - за банките, фирмите за бързи кредити, а също и за фирмите, доставящи ток, вода, парно, мобилни, интернет услуги и пр., които не са успели да си съберат парите поради изтеклата давност. Те трябва да си ги върнат отнякъде и това ще бъде от тези, които редовно си плащат сметките. Те ще трябва да плащат завишени такси за предоставяните услуги. Банките и фирмите за бързи кредити ще си компенсират загубите с по-високи лихви и такси към изправните кредитополучатели. Е, когато близки хора са дали парите, тогава губещи са близките. Естествено, неизправните длъжници ще загубят приятели, ако въобще им дреме за това.
Не е много вдъхновяващо, когато някой се опитва да открие топлата вода, вместо да види какво става по широкия свят или поне в Европа. А в Европа само в няколко държави има абсолютна давност и тя е 20 или 30 г., като само в Кипър давността е 10-годишна. В САЩ в повечето щати се практикува частният фалит и не се използва абсолютна давност при парични задължения.
Защо България трябва да се присъедини към единствената държава, въвела 10-годишна давност - Кипър? Малка държава с висок стандарт и доста бързо правораздаване?
10-годишна абсолютна давност има при събирането на данъчни задължения. Но данъчните и другите публични задължения могат да се обезпечават от самата администрация и подлежат на събиране, преди да е влязло в сила съдебното решение, постановено по жалба на длъжника. Неща, които при парични задължения на граждани не могат да станат.
Давността има за цел да въведе стабилност, като прекрати неустановеността на отношенията. Тя стимулира кредитора (този, на когото се дължат парите) да вземе мерки по-бързо да си събере задълженията. Но докато обикновената давност се прекъсва от завеждането на дела и мерки по изпълнението, абсолютната не зависи от такива действия на кредитора. Все пак абсолютната давност стимулира кредитора да заведе по-бързо дела за събирането на парите си. Но ако някой иска да бави едно дело в България, много трудно един кредитор ще успее да му се противопостави. Много от адвокатите се разбират с призовкарите кога да им връчат съобщенията и в частност призовките. А самите дела могат да се отложат по десетки причини.
Поради претовареност, особено в съдилищата на големите градове, отлаганията са след много месеци. Съдебното изпълнение също може да се забави много. Например публичните вземания имат приоритет пред задълженията по кредити и за извършени доставки и услуги. Ако длъжникът не си лраща публичните задължения към държавата, събраните суми ще отиват за тяхното покриване и въобще може да не се стигне до събиране на дължимите суми по кредити и други частни задължения.
Често имуществото на длъжника се прехвърля на близки или подставени лица и връщането му е въпрос на многогодишни дела с несигурен успех. Поради това при поставена цел не е прекомерно трудно да се прескочи 10 г. срок за настъпването на абсолютната давност. В наказателното право абсолютната давност за по-тежките престъпления е доста по-дълга от 10 години, но често могат да се видят дела, които са се точили повече от 20 г. и даже при много по-дълги давностни срокове давността изтича. Това се е случило например в едно дело за източване на държавния резерв, което ми попадна неотдавна.
Ако ще се въвежда абсолютна давност, преди това трябва да се въведе най-после електронното правосъдие и поне ефективно и масово да се въведат електронните съобщения, като това да е задължително за държавни структури, фирми и адвокати. В Административнопроцесуалния кодекс електронните съобщения бяха уредени още през 2018 г., но и досега необходимите практически действия по изпълнение на тези разпоредби не са направени на практика и въвеждането им се отлага от година на година. ГПК още не се е задействал по този въпрос. Онлайн заседанията са само една стъпка в тази посока. Отдавна е необходимо заповедните производства, които задръстват Софийския районен съд, да се разпределят за гледане във всички съдилища в страната или даже да се създаде държавна агенция, която да ги гледа, защото това си е почти съдебна администрация, при която няма съществени правни проблеми. За да има кратна абсолютна давност, трябва да има бързо правосъдие.
Изводът е, че при българската действителност 10 г. срок за абсолютна давност е кратък и следва да бъде увеличен на 12 или 15 г. Като този давностен срок ще е осезателно по-кратък от същия срок в голямата част от европейските държави, които са въвели абсолютна давност. Добре е да има регистър, където поне за 3 г. да стоят имената на всички, които не са си изплатили задълженията поради настъпването на абсолютната давност. Защото абсолютната давност замества последиците на обявяването на частен фалит. А при частния фалит винаги има регистър на лицата, които са във фалит.
Убеден съм, че все пак за България е по-добре да има абсолютна давност, вместо да се отива към процедура по частен фалит. Който е водил дела по несъстоятелност на фирми, знае колко тежки са те, какъв голям ресурс от хора и средства заемат, включително тежки и продължителни експертизи, и колко години продължава цялата процедура. Естествено, при частния фалит нещата ще са по-прости, но много от процесуалните действия на съда и експертизите ще са подобни. За една бедна държава като България е абсолютно необосновано да се водят такива тежки производства, които често ще са по-скъпи от самите задължения на обявения във фалит.
