Увеличават се младите, близо 70% от леглата в COVID отделенията са заети от пациенти в активна възраст, казва в интервю за в. "24 часа" директорът на "Пирогов"
- Проф. Балтов, коронавирусът обърка намеренията “Пирогов” да се върне към мисията си на национална болница за спешна медицина, свободна от пациенти с COVID – докога ще имате инфекциозни пациенти?
- Колкото е нужно, надеждата за “зелена” болница за момента изглежда мираж. Постоянно ни докарват пациенти в средно тежко и много тежко състояние с COVID инфекция. Отделно откриваме случаи сред приеманите по спешност пациенти, които не сме връщали и по време на по-строгите мерки, няма да го направим и занапред.
- Колко COVID пациенти лекувате сега?
- В момента са 42-ма, от тях 35 са на кислородна терапия. Трима са интубирани в интензивната клиника - тя разполага с легла за деца и възрастни, които се нуждаят от реанимация и постоянни грижи.
- COVID наистина ли се “подмладява”, каква част от пациентите ви са млади?
- Само 6-има от болните в клиниките са над 65 г. Около 70% са млади хора в активна възраст.
- Има ли все още сред болните и медици от “Пирогов”?
- Смело е да се хвалим, защото вирусът вече на много места се разпространява дифузно, но изключително много са намалели положителните на вируса в екипа на болницата. Изградихме своеобразна защитна стена. От една страна, тестваме с PCR всички постъпващи пациенти. От друга - проверяваме по същия начин и колегите, които се връщат от отпуска. Това дава възможност позитивните веднага да бъдат изолирани и да се прекъсне веригата на разпространение.
Механизмът работи, вътре в болницата е сведена до минимум възможността за предаване. Всички колеги, при които установяваме носителство, са след отпуска, срещнали са вируса извън болницата.
В този смисъл “Пирогов” е “чиста”, “зелена” болница с изключение на самостоятелната сграда по токсикология, където още в началото обособихме зона за лечение на пациентите с коронавирусна инфекция, включително с реанимация. Така се избягва кръстосване на потоците на болни с коронавирусна инфекция и останалите пациенти.
- Как поддържате издръжливостта на екипите, които 4 месеца са в зоната с тежките пациенти?
- Най-хубавото за мен е, че 60-те медицински лица от “Пирогов”, които се разболяха в различни моменти, вече са напълно възстановени и отново са на работа. Но екипите особено в зоната натрупаха много умора – и психическа, и физическа.
Едва ли може някой отвън да си представи какво е да си 12 часа непрекъснато в скафандрите. Топлото време още повече влошава положението, независимо че сме снабдили най-добрите предпазни средства.
Скафандрите и шлемовете, с които работят колегите, са със собствен въздуховод и позволяват проветряване вътре в защитните екипи.
- Синоптиците прогнозират горещо и дълго лято и няма изгледи пандемията да приключи, снабдени ли сте с резервни скафандри, високозащитни маски?
- Запасили сме се за 3 месеца напред с екипировка и консумативи.
Отново изказвам благодарност на всички, които направиха дарение – и на благодетелите, които предоставиха големи суми, и на гражданите, които заделиха от заплатите и пенсиите си по 5-10 лв., които очевидно не са им били излишни. С тяхната помощ стана възможно да посрещнем предизвикателството и да лекуваме пациентите без компромиси.
Общите ни усилия като народ дават възможност на “Пирогов” да е една от най-добре подготвените за лечението на коронавирусната болест, въпреки че не сме инфекциозна болница. Вирусът непрекъснато поднася изненади и никак не се съобразява с нашите желания и очаквания да си отиде. Все по-ясно е, че ние трябва да се съобразяваме с него, той не става по-сговорчив. Лошото е, че една немалка част от хората се държат така, като че ли го няма: не спазват никакви ограничения, не показват никаква дисциплина и никаква отговорност към околните. Това ни попречи да се възползваме като народ от преднината, която имахме пред вируса докъм края на май.
- Как се промени стратегията ви в сравнение с първия месец, в който всички си мислехме, че ще може да ограничим вноса на инфекцията и да ѝ попречим да се разпространява?
- Много неща все още не знаем, но и много научихме. Хубавото в лошото е, че вече имаме изградени алгоритми на поведение и терапия. Разбра се също, че ваксина едва ли ще се появи по-рано от догодина въпреки безпрецедентното ускоряване на процеса. Дотогава трябва да използваме всички механизми за ограничаване на случаите чрез отговорност, дисциплина, дезинфекция, дистанция. Извън всякакъв политически подтекст, само от позицията на лекар, искам да обърна внимание, че скупчването на хора без маски и викането увеличават риска от заразяване.
- Какво друго научихте за вируса?
- Преодоля се колебанието какви са пътищата на заразяване и с какви средства трябва да се пазим. В началото наистина се смяташе, че боледуват предимно стари хора, а сега в две трети от леглата в COVID клиниките лежи човек между 30 и 50 г.
Друга разлика в сравнение с март - април е, че си изработихме терапевтични подходи за подобряване на състоянието на болните, макар да няма специфично лекарство или метод, който директно да се справи с вируса. Научихме, че колкото по-рано хванем влошаването на състоянието и започнем терапия, толкова по-добра е прогнозата. Всъщност не се променя вирусът, не става по-лек, а с опита ни се подобрява медицинският отговор на инфекцията. Преминахме от момента на пълната неизвестност през фазата на опознаване и трупане на опит до рационалното лечение. От първия случай през март до момента в “Пирогов” сме лекували 350 човека. Научихме също, че заболяването съвсем не е само белодробен проблем, а нанася поражения в микроциркулацията във всички органи.
Смъртността също е вече известна – у нас е средно между 3,4 и 3,8 процента. Впрочем и в САЩ е толкова. Отделно при доста от оздравелите остават увреждания. Наблюдаваме го всеки ден, тъй като не смятаме лечението за приключило в момента на изписването. Задължително е да се убедим дали и доколко са се възстановили. Проследяваме пациентите с поне два прегледа – на 15-ия и на 30-ия ден, а когато се налага, и по-често или по-продължително.
- Какво проверявате?
- Зависи кои органи и системи са засегнати. Най-често правим на оздравелите пациенти тестове за антитела и проследяваме прецизно състоянието на белите дробове с компютърно-томографско изследване.
- При колко хора остават трайни последици?
- Нашият опит показва, че около 2 процента от тежко протеклите случаи остават с влошено здраве.
При фиброза на белите дробове например безвъзвратно се губи част от дихателния капацитет, затруднява се дишането, малки усилия стават непосилни заради недостиг на кислород до тъканите. Тези хора вече не могат да живеят, както са живели преди коронавирусната инфекция.
- Преминахме психологическата граница от 10 хиляди доказано заразени, как очаквате да се развие епидемията?
- До края на септември вероятно сегашното число ще се е удвоило. И това е само очевидната страна. Невидим за широката общественост проблем в момента е, че активните случаи са повече от излекуваните. Всеки от тези активни случаи може от леко протичащ да се влоши до тежко състояние. Това натоварва допълнително здравната система. Проблем е и като цяло бавното изчистване на вируса, без да може да се направят прогнози за индивидуалния престой на пациентите в болница. Това също изтощава лечебните заведения. С увеличаване на случаите натискът ще става все по-труден за удържане. Отричането на съществуването на вируса не го изпарява – тук е и все повече хора се убеждават от личен опит. Както и в това, че не е едно грипче, с което едва ли не е хубаво да се заразим, че да минем по реда си, и после да си живеем живота. Около 15% боледуват сериозно и никой не знае от коя страна ще се окаже. Няма гаранция за леко протичане и за избягване на усложнения и трайни последици за здравето. Нито че след инфекцията сме застраховани от повтаряне. Около имунитета има все още много въпроси и малко отговори.
През късната есен със застудяването, когато не само този вирус ще се чувства още по-комфортно, а и грипните, положението може да стане драматично.
- Южното полукълбо е ориентир за прогнозите за тежестта на грипния сезон у нас, по аналогия може ли да се направи прогноза и за COVID?
- Много е зле положението там – Перу например се изстреля до 6-о място. Ние стигнахме до 3-о в Европа и не се знае дали с идването на зимата няма да се придвижим още по-напред. Заразените растат с 200-300 на ден, а много хора станаха “безстрашни” и не спазват елементарните мерки за лична защита. Няма основание за такъв авантюризъм – липсва специфично лекарство, ваксината е далече на хоризонта.
Но най-странното е, че много хора се изненадват от растящия брой заразени и се чудят защо много страни ни поставят в ограничителен списък за пътуване, искат ни PCR диагностика при минаване на тяхна територия.
Влязохме в червената зона – символ на държава с висок риск за влизане и излизане.
- Стават ли неприятни изненади в групата на стегналите куфарите?
- О, да. От подготвилите се за почивка в Гърция - очевидно хора, убедени в доброто си здраве, само за седмица 15-20 се оказаха безсимптомни или пресимптомни заразени. Трябва да отложат пътуването, тъй като южната ни съседка не пуска на своя територия българи с положителен тест.
- Вашата нова лаборатория какви тестове извършва за SARS-CoV-2?
- Оборудването ни е на изключително ниво, закупихме модерни машини с големи възможности.
Правим PCR тестове, които с голяма чувствителност и специфичност установяват действаща инфекция.
Освен това в периода 10-14 дни след съмнение за рисков контакт или установена инфекция можем да направим тест за антитела, които показват имало ли е среща с вируса и до какъв имунен отговор е довела. Нашият тест за тотални антитела има прецизност от 98,5%. По метода на хемилуминесценцията изследва проба от венозна кръв и установява дали и какви антитела има, както и техния титър - количеството. Резултатът излиза за 1 час, а машината ни е с капацитет 190 изследвания.
Извършваме и изследване по метода ELISA, който е по-сложен, но дава възможност за количествено измерване на антителата. Не е рутинен тест, но обслужва по-специфични дейности като например подбиране на донори на възстановителна плазма, която да се ползва за лечение на тежки пациенти.