Ако мълчим, ще кажат, че ни е страх, ако коментираме, ще решат, че се оправдаваме. Затова най-добре е с работата си да покажем, че цензура няма, казва водещата на сутрешния блок в обществената телевизия
Ние знаем, че към нас хората винаги са имали и ще имат завишени
очаквания
Гледаемостта на сутрешния блок през този сезон се е покачила доста
- Доста напрегнато е тези дни около БНТ - митинги, отворени писма за оставка на генералния директор Емил Кошлуков и за мониторинг на плурализма в медията. В тази ситуация какво се случва в телевизията, г-жо Христова?
- Позволи ми едно уточнение в началото на разговора ни. Давам това интервю от първо лице, единствено число. И второ - няма да се обяснявам и оправдавам, няма за какво. Ще споделя какво мисля аз. Нищо необичайно не се случва в телевизията. Работи се така, както се е работило винаги- спокойно, следвайки само и единствено професионалните стандарти. Ние знаем, че към нас хората винаги са имали и ще имат завишени очаквания. И така трябва да бъде към журналисти в обществена медия. Вече от година и аз съм само зрител на новините “По света и у нас” и като такъв мога да кажа, че те са такива, каквито винаги са били, и се правят по начина, по който са се правили през всичките тези години - професионално. Мога да го твърдя и за сутрешния блок като негов водещ. Напрежението е отвън, а от нас зависи да не влезе и “вътре” и да повлияе на работата ни.
- Как реагирахте, стреснахте ли се, когато преди дни Христо Иванов поиска пред вас в студиото на сутрешния блок оставката на Емил Кошлуков?
- Да се стресна от какво? Не е нещо, което не съм очаквала. Как реагирах, се видя в ефир. Нямам какво повече да добавя от това, което му отговорих. Всеки има право да иска, каквото смята за правилно, да подава сигнали, да се прави мониторинг. Христо Иванов е в правото си. И той, и всички. БНТ е на всички. Пак казвам - нека има изисквания за качество! Аз не се притеснявам от това. Напротив. Но наистина искам да се прави разлика между журналистиката и някакви други цели - политически, управленски.
Долу ръцете от БНТ, когато става дума за журналистика! Категорично! На терен са журналистите на БНТ, не някой директор. Много е лесен разговорът за натиск по принцип, за цензурата по принцип, нали? И всеки има мнение. Но когато кажеш - мен не ме каните - това натиск ли е върху редакторския екип, който преценява кой да бъде поканен и кой - не? Или засичането кой колко говори по секунди, а не по смисъл - това натиск ли е върху репортера, който решава смислово как да изглежда репортажът или прякото му включване? Или - натиск ли е да се включваш в новините под звуците на освирквания и обиди? Натиск ли е да питаш защо новините са започнали с това, а не с онова, при положение че продуцентският екип така е решил? Питам само. И когато кажеш на финала на един разговор “Аз искам оставката на генералния директор”, какво се очаква да направи водещата? Мога да защитавам собствената си работа, нека да говорим за нея. Сега това казвам и на теб - готова съм да обсъждаме сутрешния блок, откакто аз съм негов водещ, готова съм да говоря за журналистиката като цяло и в обществената медия в частност, всичко друго се вижда на екрана. Много е лесно някой да говори за БНТ, когато нещо се случва в държавата, обикновено, когато има някаква политическа криза. Тогава всички се сещат за БНТ. Как пък никой не се сети за нея в някакви по-спокойни времена - как се прави телевизия с този бюджет, малко ли е, много ли е, как хората в нея работят с тези заплати - ниски ли са, високи ли са. Разговорът за обществената телевизия е много по-голям от процесите и протестите.
Аз също съм данъкоплатец. Любимата ми реплика е “Аз ви плащам заплатите”. От тази гледна точка аз също си плащам заплатата. Нека да отворим този разговор за обществената телевизия и да го водим спокойно - и в спокойни, и неспокойни времена - каква журналистика в БНТ искаме? Кое се пуска - интересното на обществото или което е в интерес на обществото, както знаят всички, минали през школата на Факултета по журналистика. Ние ги забравяме тези неща. И е много лесно сега да блокираш входове и да искаш или да не искаш промяна в Закона за радиото и телевизията например. Но прочел ли си този закон, знаеш ли как действа той и откога, кое му е лошото, какво искаме да се промени? Голямата картина липсва.
- Как се работи в сутрешния блок на БНТ, как подготвяте предаванията?
- Сутрешният блок е предаването, което “отваря” деня. Аз винаги съм си го представяла като мястото, на което се раждат темите и новините, които след това през деня ще срещат коментари, ще се развиват. Това, от една страна, от друга, това е теренът на първите анализи на важното от предишния ден. Та, затова отговорът трудно се прави това предаване не е клише. Как се работи, работи се по 25 часа в денонощието - да, добавихме си един час за сън.
- Има ли редакционен натиск или цензура в БНТ? Наскоро журналисти, освободени от Емил Кошлуков, обявиха в отворено писмо, че телевизията не е обективна.
- От 14 години съм в телевизията. Имам поглед върху антимонополните протести в началото на 2013 г. и върху протестите срещу Пеевски, защото бях едно от основните действащи лица като репортер на място. Тогава пред телевизията идваха и аплодираха. Затова мога да направя сравнение със сегашните, които са малко по-различни, тъй като идват и протестират срещу един определен човек в телевизията - генералният директор. Емил Кошлуков е генерален директор на тази телевизия от около година. Аз не съм му адвокат и няма и да бъда. Но по принцип мисля, че всеки трябва да бъде оценяван по работата си. Откакто съм в БНТ, в телевизията се смениха няколко генерални директори. Колегите знаят, че не съм от хората, които си мълчат, ако има проблем. На всички съм казвала какво мисля, без да чакам да ме питат. И това няма да се промени.
Знам за колегите журналисти, които излязоха с отворено писмо, правят фейсбук група, подават сигнали в СЕМ. Аз самата много съм се чудила дали да не реагирам по някакъв начин. Това, което ме е спирало досега, е следното. В момента ние, работещите в БНТ, каквото и да кажем, ще бъде грешно интерпретирано. Ако мълчим, ще кажат: “Да, те мълчат, защото ги натискат, забраняват им да коментират, страх ги е да коментират”. Ако коментираш, веднага пък е другата крайност - “Оправдават се, какво да кажат, някой ги е натиснал да излязат и да кажат - при нас цензура няма.” В такава ситуация единственото решение за себе си виждам в това с работата си да покажем има ли цензура и автоцензура, или няма. Смятам, че с интервютата, които правя в сутрешния блок, доказвам, че цензура няма. Нека някой ми посочи интервю, в което съзнателно съм премълчала въпрос. Казвам съзнателно, защото знам, че не всичко знам. А и това е ефир, имаш 12, 15, 20 минути, в които реагираш. Казвам го честно - никога не съм си позволявала да изляза на екран неподготвена, подценила ситуация или събеседник. Никога! И сега, като водещ на сутрешния блок, и преди като репортер. Моята работа винаги се е виждала, буквално! И сега, всеки ден по 3 часа, се вижда на екрана и тя е достатъчен атестат за това, което се случва в предаването.
Ако отворим малко повече темата за БНТ, това може да се види и в новините, и в другите предавания. Гледайте, слушайте, правете си изводите! Това е най-обективната оценка. Вашата оценка, не нечия друга! Пак повтарям - гледайте! Защото и това чух - аз не гледам БНТ, но не ми харесва. Как така?
Не знам колко ще ми повярват, но аз наистина си подготвям предаването с чистата съвест, така че на другия ден да погледна хората в очите през камерата. Или вечерта да изляза по улиците и да нямам притеснения от това, че някой ще ме спре и ще ми каже нещо. Говоря за хората, а това, че ще има недоволни политици от едната и от другата страна, е още по-големият атестат за моята работа.
- Вярно ли е, че рейтингът на сутрешния блок се е срутил, както се твърди във вече споменатото отворено писмо?
- Не. Тук са числа. Няма нещо, което да тълкуваш. Има хора, които се занимават с обобщаването на рейтинга и могат да го покажат и изнесат като информация. Впрочем данните се получават във всички телевизии. Гледаемостта на сутрешния блок през този сезон се е покачила доста. Това може да се види по всички данни. Разбира се, има пикове и спадове като във всяко всекидневно предаване, но тенденцията е тази - нагоре.
- На какво се дължи тази тенденция, какво се промени в сутрешния блок?
- За мен това е оценката на зрителите. Аз се хвърлих в дълбокото. Години наред бях водеща на новини, преди това - репортер, но това са много различни роли от сегашната. Зад мен обаче има страхотен екип репортери, редактори и продуценти. Извън клишето това е един организъм. Вярвам безрезервно на всеки един човек от нашия екип. Излизали сме от всевъзможни ситуации. Толкова вече си четем мислите, че няма нещо, което да се случи в ефира, и ние да не можем да го отиграем. Има колегиалност, има приятелство и мисля, че тази енергия се предава през екрана. Същевременно конкуренцията, в която се намираме, защото в този часови пояс предаванията са много еднотипни, е много здравословна в момента и хората наистина могат да преценят от какво имат нужда. Това, че избират БНТ, ме прави много щастлива.
- Как приехте поканата да станете водеща на сутрешния блок?
- Трудно и веднага. Беше горе-долу по същото време миналата година и се подготвях да заминавам на море. В първия момент бях доста изненадана. Казах, че взех това решение трудно защото наистина смятам, че това е шега на съдбата. Аз изобщо не мога да ставам рано. Да си преобърнеш часовника и всекидневието... Още повече че имам син на 5 годинки и за мен е много важно как разпределям времето си спрямо него и спрямо всичките си други ангажименти. Почти веднага обаче казах “да” и благодарение на продуцентката си Албена Колчакова и Мариела Драголова (шеф на дирекция “Информация”), които много ме подкрепиха и казаха: “Хайде, давай, какво толкова, естествено, че ще се справиш”. Послушах ги и не съжалявам. Това е най-добрият ми професионален момент до сега, за който съм се готвила години наред.
CV
Христина Христова е родена в Стара Загора.
Завършва журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ “Св. Климент Охридски”. Магистратурата й е продуцентство в телевизията.
Работила е само и единствено в БНТ, където е от 14 години. Още като студентка в първи курс започва стаж към “Детски и младежки програми”, година по-късно вече е в дирекция “Информация”.
От една година е водеща на “Сутрешен блок” по БНТ1.
