1. Каква е целта на рокадите в кабинета на ГЕРБ?
2. Ще изкара ли пълния си мандат ремонтираното правителство?
3. Каква ще е съдбата на протеста?
Тези въпроси зададохме на политолога Димитър Ганев веднага след като коалиционният съвет обяви кои министри си отиват и кои заемат техните постове. Ето отговорите:
1. Протестите пакетираха управляващата партия ГЕРБ с Движението за права и свободи. С кадровите промени Борисов показва стъпки в посока на
дистанция и
разграничение от ДПС
Това, на първо място.
Миналата седмица Борисов направи най-сериозния си ход в посока на тази дистанция - оставката на финансовия министър Владислав Горанов, на вътрешните работи Младен Маринов и на икономиката Емил Караниколов. За някои от тях от години, а за други - от месеци, има слухове, че са в по-близки контакти с ДПС. Неслучайно бе избран форматът, на който е решено за тези оставки – областните координатори на партията настояваха. Или по друг начин казано, трябва да се запази партията, дори и с цената на това да се жертват ключови фигури в управлението.
Искането на Христо Иванов на оставката на министъра на вътрешните работи Младен Маринов заради полицейско насилие по време на протестите вероятно също е било мотив на Борисов за неговото отстраняване.
Това са знаци на дистанция от ДПС и опит за отграничаване от него, защото Борисов добре знае, че това е
имиджова
щета за ГЕРБ
Но не се спря дотук. Инициативата с прехвърлянето на студения резерв на страната от ТЕЦ “Варна”, чийто собственик е г-н Ахмед Доган, в ТЕЦ “Марица - изток 2”, е също стъпка в тази посока.
Второ, всеки ремонт на кабинет, особено ако е толкова мащабен като този - сменени са 5-има министри, двама от които са на ключови ресори, цели спечелването на нов кредит на доверие и туширане на социалното напрежение.
2. С такъв сериозен ремонт на кабинета Борисов всъщност казва: кабинетът на ГЕРБ остава в този вид, в този кадрови състав и с хоризонт редовни парламентарни избори през март 2021 г. Което не означава, че предсрочен вот е изключен. За този вариант обаче трябва да се създаде нова политическа ситуация - ескалация на протестите например или някакъв голям гаф в управлението.
3. Протестът сам по себе си претърпя съществена промяна за тези 14 дни. В началото някои го окачествиха като Отечествен фронт - всички изразяват гнева си, без значение на партиен цвят. Тогава в редиците на протеста можеше да бъдат забелязани Корнелия Нинова, Мая Манолова. Президентът Радев също слизаше при протестиращите, държеше речи и беше посрещан радушно от всички.
Промяната дойде още на 3-4-ия ден, когато изпъкнаха някои съвсем ясни позиции - това не е протест в подкрепа на Румен Радев, нито на БСП и Корнелия Нинова. Имаше дори плакати и скандирания срещу Манолова и Нинова. През цялото време групата на либералната демократичната общност беше най-голяма и най-жизнена, като се стремеше да отграничи протеста от партиен цвят и да го остави чист. Посланията звучаха най-общо така: ние не искаме ГЕРБ, но не искаме и БСП, искаме друга България. Това обаче
капсулира
протеста, което е
и риск за него
Другият риск е протестът да не се превърне в артпърформанс, както през 2013 г.
Третият риск е, че влизаме в отпускарски месец и това може да намали протестната активност в триъгълника на властта.
Смятам, че до края на този кабинет ще има протести, въпросът е дали те ще се превърнат във фонови. Дали няма да се превърнат в ежедневно събитие, което си тече от седем до десет всяка вечер, но това да не променя нищо.
