Ако клиент има просрочени задължения, е по-добре да се договори с дружеството как да бъдат платени, казва юристът
Ангел Михайлов е юрист, кариерата му преминава през Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН и "Топлофикация Враца". В момента работи отново във фирма от енергийния сектор.
- Г-н Михайлов, наскоро от Асоциацията на топлофикационните дружества в България (АТДБ) припомниха, че от 15 юли отпадна забраната за налагане на запори и начисляване на лихви за забава. Каква е причината?
- Причината е в изтичането на срока, който бе определен със Закона за мерките и действията по време на извънредно положение (ЗМДВИП. С едно от последните изменения на Закона за здравето се даде възможност по предложение на министъра на здравеопазването Министерският съвет да обявява извънредна епидемична обстановка. Конкретните мерки се определят със заповед на министъра на здравеопазването и те са насочени към опазване живота и здравето на хората. Министърът не може да изключи със заповед приложението на закон или текст от закона. Ограничаването на норма от общ закон може да се случи с приемане на норма в специален закон, какъвто беше ЗМДВИП.
- Адекватни ли бяха въведените със закона тези мерки?
- Въпрос на гледна точка. По отношение на хората с просрочени заеми към банки, кредитни институции, с неплатени сметки за парно тези мерки бяха не просто добри. Те бяха спасение, глътка спокойствие и сигурност на фона на стреса и страха, обзел не само България, но и целия свят заради COVID-19.
Извън ограниченията останаха вземанията за издръжка, трудови възнаграждения и обезщетения за непозволено увреждане, което остави в известен работен режим системата за принудително събиране на вземания. Трябва да се отбележи фактът, че в случая бе проявена гъвкавост от законодателя, който защити правата на една доста чувствителна група от граждани, каквито са хората, нуждаещи се от издръжка, най-често непълнолетните и малолетните деца, хората, спрямо които работодателите са били некоректни, и онези, претърпели морални и неморални вреди от някакъв деликт.
По отношение на икономиката е редно да се обърне внимание на данните, изнасяни от Камарата на частните съдебни изпълнители в последните години за събраните и възстановените на взискателите суми. В рамките на една календарна година частните съдебни изпълнители възстановяват на изправните страни по граждански правоотношения около 1 милиард лева. Това са суми, които без налагане на запори и останалите способи за принудително събиране няма как да се върнат в търговския и гражданскоправния оборот.
Освен сумите, събрани чрез способи за принудително събиране на вземания, трябва да се има предвид, че под страха да не се стигне до образуване на изпълнително дело често длъжникът по признато със съдебен акт задължение го изплаща доброволно, или се споразумява със своя кредитор за разсрочване на задълженията. По този начин се възстановяват още няколко стотин милиона лева.
Мерките продължиха само няколко месеца, но ще ми е интересно да видя, какви стойности ще посочат тази година от камарата. Със сигурност това драстично ограничаване на принудителното изпълнение ще окаже влияние върху икономиката, защото рестартирането на тази огромна система изисква време и енергия, за да възстанови отново нормалния темп на работа.
Не трябва да се пропуска и фактът, че при образуване на изпълнително дело държавата е винаги присъединен по право взискател и съдебните изпълнители изпълняват публична дейност като събират вземанията на държавата, с които в повечето случаи се попълва бюджетът.
- Какво ще се случи сега след отпадане на мерките?
- За пример ще отбележа, че на 9 юли 2020 г. Управителният съвет на Българската народна банка прие решение въз основа на насоки от Европейския банков орган относно законодателните и частните мораториуми върху плащанията по кредити, прилагани с оглед на кризата, предизвикана от COVID-19. Една от мерките по това решение е „удължаване на крайния срок за отсрочване на задължения на клиентите на банките – до 31 март 2021 г.“
Към момента не ми е известно КЕВР например да е излязъл с някаква официална позиция, както и Министерството на енергетиката. Не ми е известно да има обявени насоки или препоръки за развитие на отношенията между топлофикационни или електроразпределителни дружества и клиентите със просрочени задължения.
- Вие какво ще посъветвате клиентите на тези дружества, които имат просрочени задължения?
- Моят съвет е да се свържат с представителите на дружествата, към които имат непогасени задължения, и да се споразумеят в рамките на предвидените в законодателството способи за разсрочване и доброволно погасяване на задълженията. В противен случай по всяка вероятност дружествата ще стартират процедури, с които ще сезират съда за издаване на изпълнителни листове, след което ще последва образуване на изпълнителни дела и налагане на запори.
Това е естественото развитие на нарушените между страните правоотношения, които ако не се възстановят се накърняват интересите не само на топлофикационните дружества, но и на техните коректни клиенти, които редовно заплащат сметките си и изискват, и очакват качествена услуга за доставка на топла вода за отопление и БГВ.
- По какъв начин клиентите, които не заплащат редовно или въобще отказват да заплатят задълженията си, накърняват интересите на топлофикациите и техните коректни клиенти?
- Всяка година дружествата реализират планови ремонти на топлопреносната мрежа и горивната система за производство на топлина и електрическа енергия. Когато клиентите не заплащат в срок или въобще не заплащат своите задължения, се застрашава планираният прогнозен бюджет за ремонти. Въпросните ремонти често се извършват от служители на самите дружества, но частите и материалите се купуват.
Липсата на достатъчно средства поставя под риск завършването в срок на ремонтите или въобще реализацията им, което може да повиши аварийността на съоръженията или да влоши качеството на услугата в най-студените месеци, когато хората разчитат на топлофикациите за топлина в дома.
