Контролът от Европейската централна банка минимизира риска от непрозрачни практики
България стана част от Валутно-курсовия механизъм II (ERM II) и Банковия съюз чрез механизма на тясно сътрудничество. Това е фундаментална стъпка в процеса по присъединяване на България към еврозоната. Процес, който ще отнеме време и много усилия от наша страна.
Нужна ли ни
е повече Европа?
Престоят ни в ERM II ще е наситен от много работа в областта на икономическите реформи и подобряването на работата на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Опитът, насоките и контролът от Европа ни дават много повече гаранции за прозрачност и ефективност.
Ясната политическа и обществена позиция за влизането на страната в еврозоната означава още по-солидно затвърждаване на евро-атлантическата ни принадлежност.
Подобни действия са много важни за стабилността на България, защото геополитическата динамика се засилва. Тя най-вероятно ще е подплатена с желание за икономическо и политическо въздействие върху България от страни, извън пределите на ЕС.
Пътят на България към еврозоната е безалтернативен и трябва да се случи възможно най-скоро. Ползите от по-дълбоката европейска интеграция се възприемат и подкрепят от голяма част от българските граждани. Европа живее в мир, сигурност и възможност за свободно движение на хора, стоки и капитали.
Постижения, от които всички ние трябва да се гордеем и ценим.
Какви са ползите
от приемането
на еврото?
Еврото е втората най-солидна валута в света. Тя се използва от 340 милиона европейски граждани в пределите на 19-те страни- членки на еврозоната, и от 175 милиона души извън границите на тези страни. Еврото съставлява 20% от международните валутни резерви. Само американският долар е с по-голям дял от над 60%, като нито една друга валута не надвишава 5%.
От въвеждането на еврото през 1999 до 2018 г. средните доходи в страните от еврозоната се повишават с 62%. Търговията в рамките на Единния пазар на ЕС отчита съществен ръст. През 1992 г. търговията има дял от 13% от БВП, докато към средата на 2019 г. той вече е 20%.
Единната валута премахва валутния риск при вътрешноевропейски трансакции. За България ще се намали и валутният риск към страни извън еврозоната, защото доверието в еврото е многократно по-високо от това в лева.
От бизнес гледна точка се намаляват разходите за валутни трансфери и тези при обмяната на евро в други валути. Приемането на еврото неминуемо ще повлияе положително и в експортния потенциал на България.
Влизането на България в еврозоната носи потенциал от повишаване на кредитните рейтинги на страната. Това е важна предпоставка за привличането на повече чуждестранни инвестиции и понижаване на цената на кредита.
Туризмът също ще получи сериозен стимул за развитие. В 11-те страни членки, които през 1999 г. дадоха начало на паричния съюз, секторът отчита повишение от 44,5% към средата на 2019 г.
Еврозоната гарантира и по-качествен надзор над банковата система у нас. Контролът от ЕЦБ минимизира риска от непрозрачни практики, които могат да ощетят българските граждани.
Ще се повишат
ли цените?
Страховете от драстично повишаване на цените на крайните стоки и услуги след приемане на еврото са напълно неоснователни. В страните, които се присъединяват след 1999 г. в еврозоната, се наблюдава незначително повишаване на цените от 0,1 до 0,3%, и то само в първите месеци. В средносрочен и дългосрочен план се случва точно обратното - еврото спомага за много по-устойчива ценова стабилност.
Забележете, че от създаването на еврозоната средната месечна инфлация в страните членки е 1,7%. За десетилетието преди 1999 г. инфлацията е близо два пъти по-висока, или 3% за първите страни, които приеха еврото. Ако се върнем две десетилетия назад, инфлацията за тези страни е 4,5%.
Показателни примери са Гърция, Португалия, Испания. За периода 1980-1999 година средногодишната инфлация в Гърция е цели 14%. След като приема еврото, ценовата стабилност в Гърция драстично се подобрява. За периода 2000-2018 средногодишната инфлация в страната възлиза на само 2%.
Европа преди и
след въвеждане
на еврото
След окончателния край на златния стандарт при Бретън-Уудската система през 1971г. европейските страни са в непрекъснати валутни войни и ценова несигурност. За пример може да вземем Италия в периода 1979 – 1992 г. В тези години италианската лира девалвира седем пъти спрямо германската марка, губейки около половината от своята стойност.
С еврото като национална валута страните в еврозоната се ограничават във възможността за обезценяване на валутите си с цел постигане на неустойчива конкурентоспособност и покриване на дългове. Това е изключително важно и за България, защото с приемане на еврото страната ни изцяло премахва политическия риск от падане на валутния борд.
Еврото възпря паричния национализъм и хаоса с плаващите валутни курсове в Европа и подобри темпото и качеството на интеграцията в ЕС. Процеси, от които трябва да се възползваме и в България.
Заглавията са на редакцията.
