У нас много политици се изживяват като журналисти, а много журналисти - като политици
От септември ще дадем програма, която отговаря на 2020 г., казва генералният директор на обществената телевизия
Революциите в медиите не са толкова лесни, защото не ги определяш ти, а хората, които натискат дистанционното
Брандът БНТ сред младите хора не се разпознава
- Г-н Кошлуков, 60 интелектуалци, сред които и 15 журналисти, работили в БНТ, поискаха оставката ви с отворено писмо. Ден по-рано за това настоя и политикът Христо Иванов, и то в сутрешния блок на държавната телевизия, БНТ, която ръководите. Ще я подадете ли?
- Телевизията не за първи път е подлагана на политически натиск. Но никога големите политически сили не са си позволявали открито да кадруват тук и да се опитват да я командват. Единствено “Да, България” в лицето на своя председател Христо Иванов не само сега, а
още от самото ми избиране
за генерален директор
си позволи да се меси в работата на обществената медия - иска оставки, меси се в програмната политика. Това в БНТ се е случвало през годините по различни поводи. Припомням само подобно искане от партия “Атака” и опитът за натиск върху телевизията, включително и нахлуване във фоайето ѝ.
И тогава, и сега БНТ категорично ще отстоява принципите, заложени в закона - независима обществена обективна медия, която няма да позволи нито една политическа сила да ѝ диктува програмната политика. Това е моят отговор и на Волен Сидеров, и на Христо Иванов, и към тези хора, които се опитват да нарушават законите на България.
- Журналистите поискаха оставката ви с довода, че авторитетът и рейтингът на БНТ са паднали.
- Рейтингът на телевизията е факт, който всеки може да види. Напротив, телевизията става по-добра и с по-качествени предавания. Например “Бизнес.бг” с Илина Бисерова сега е с много по-добри резултати, отколкото при Марио Гаврилов - един от подписалите отвореното писмо. Студия “Екран”, откъдето освободихме Боряна Пунчева, пуска новата сесия за филмово тв производство. Нещо, което беше невъзможно при нея поради несправяне с работата. Целият екип на “Нощни птици”, които са освободени, са недоволни, но предаването не изпълняваше своите функции и имаше изключително лоши резултати.
Виждаме и Захари Карабашлиев, който се е подписал, а това е един от най-честите гости в телевизията. Имаме много оплаквания от другите издателства, че “Сиела” е представена несъразмерно при нас. Дори ни обвиняват, че работим за едно предаване и получаваме куп пари.
Така че аз разбирам желанието на всички тези т.нар. журналисти, които се описани, защото вътре има и актриси, и музиканти, да запазят вечно службата си в БНТ. Но не вярвам, че БНТ се предава по наследство. Смятам, че БНТ като всички други телевизии трябва да дава път на кадърните, на професионалистите, на младите и никой не е абониран до живот за своята служба.
Авторитетът на телевизията е определен не от тях, а от института “Ройтерс”. В последното му изследване тя е най-достоверният източник и така продължава да бъде и днес. Така че това, което говорят, също не е вярно.
Разбирам отлично и като бивш политик, и сега като журналист и продуцент с 15 г. опит вече, че у нас много политици се изживяват като журналисти. Смятат, че могат да редят новините и да казват какви теми да се обсъждат. А много журналисти се изживяват като политици. Смятат, че понеже са на екрана и при тях идват важни гости и политици, те вече може да им дават съвети и да правят политика.
Винаги давам пример с един познат американец преди 30 години, когато за първи път се докоснахме до свободното слово. Тогава излезе в. “Демокрация” - първият свободен вестник, аз подписах договор с Павел Писарев (шеф на БНТ - б.а.) за “Ку-Ку” - първото свободно предаване. Американецът ми каза: “Емиле, реши какво искаш да бъдеш - нюзмейкър (от англ. - да правиш новините) или нюзрипортър (от англ. - да ги отразяваш)? И двете не може.” Това разграничение в България все още не е настъпило.
- Вие сте били и в двете роли, никога ли не сте се изкушавали, докато сте в едната, да прекрачите и в другата?
- Много пъти. Именно затова знам колко е опасно, защото лично съм го изпитвал. Знам колко бързо някой може да си повярва. Аз самият съм се старал да правя това разграничение. Сега като директор безусловно ще го държа като най-важен принцип на правенето на новини и публицистика в БНТ.
- След месеците на изолация в момента БНТ излъчва лятна програма. Какво ще се случи наесен, ще има ли промени?
- Искрено се надявам да се открие накрая тази ваксина и да се свърши с проблема с COVID-19. Не знам дали ще стане до септември, но много ми се ще да забравим час по-скоро тия месеци, в които живеем.
В момента обсъждаме и разработваме новия тв сезон от септември, където се надяваме да направим съществени промени. Тъй като аудиторията ни е много консервативна и малко по-застаряваща, всяка една промяна крие в себе си огромни рискове - да не улучиш точното място на предаването, зрителите да не те намерят в часа, в който очакват, да дадеш продукция, която може да е много хубава, но този тип зрители не харесват БНТ и гледат други телевизии.
Най-голямото изпитание сега е да направим постоянна, сигурна схема с подреждане особено на праймтайма, но и на цялата дневна телевизия, което ще ни вкара в XXI век. Ние все още предаваме като за XX в.
- Каква е разликата?
- Не следваме ритъма на аудиторията, който е променен. Първо, една голяма част от публиката вече гледа телевизия на нови устройства по всяко време и за нея не е толкова важно в колко часа излъчваш предаване. Второ, ритъмът в провинцията и в София, както излиза от нашите фокус групи, които провеждаме, е доста различен. Провинцията приключва деня си доста по-рано от София. С други думи, новините в 19 ч на Би Ти Ви и Нова тв може би са първите за софиянци, нашите в 20 все още са добри, но
за провинцията
сигурно в 18 ч са
съвсем на място
Там хората са готови да гледат по-рано.
Имаме дневна аудитория, която трябва да намерим. Не сме готови за нея, нямаме тези предавания за хората вкъщи през деня, които те предпочитат. Излъчваме страшно много повторения, документални филми, специфични програми, които нямат своята публика в този час. Това го правим, защото традиционно БНТ е била голямата телевизия и хората са гледали нея. Днес от изследванията виждаме, че, първо, брандът сред младите хора не се разпознава. Те са чували за БНТ невинаги с добри думи. Второ, лоялността към бранда - това, което притежаваме при по-възрастната аудитория, при младите отсъства изцяло. Те не смятат, че дължат внимание и лоялност на БНТ, не я виждат като своята. За да привлечем тази аудитория, да изградим следващите поколения зрители, трябва да отговорим на техните вкусове.
Всичко това е особено трудно за БНТ, защото тя е регулирана като обществена телевизия много по-строго от търговските. Да съчетаем всичко това - обществената мисия с променящия се вкус на публиката и със силно раздробената аудитория, да ги обединиш на един екран в една програма, се изисква много труд. Вярвам, че ще намерим решение за септември и ще дадем програма, която отговаря на 2020 г.
- Звучи революционно. Ако осъществите намеренията си, програмата на БНТ наесен ще е съвсем нова, така ли е?
- От една страна, звучи примамливо и революционно, от друга страна, е много рисковано, защото дори и да е хубава програмата, може да се окаже, че не искат да я гледат при тебе, а по “Нешънъл джиографик” или по Ем Ти Ви.
В БНТ сме свръхподозрителни към промените заради дългата 60-годишна история, инертността, която притежаваме, и традиционните вкусове, които ни съпътстват през годините. Ако направим смела крачка напред, може да спечелим, но
може да загубим дори
и малкото лоялна аудитория,
която притежаваме в определените часови пояси. Революциите в медиите не са толкова лесни, защото не ги определяш ти, а хората, които натискат дистанционното. Но се готвим и ще направим промените, може би с по-малки стъпки в началото, които ще изведат БНТ в XXI век.
- Какви ще са тези промени?
- Стои въпросът с централната емисия - кой е най-подходящият час за нея. Имаме ли нужда от дълъг публицистичен пояс, какъвто в момента горе-долу съществува - като започнем от 18 ч с новини, стигаме до 22 ч след “Панорама” и “Референдум”? Може ли да преразгледаме праймтайма и да направим по-дълги блокови предавания, каквато е модата навсякъде? Мислим във всяка една посока.
- Още не е ясно кога ще бъде “По света и у нас”, така ли?
- “По света и у нас” са всичките емисии. Централната емисия, която е запазената марка, ще бъде там. Въпросът е колко ще бъдат дължините на емисиите, кога ще е тежкият фокус, кога ще са обширните новини, кога - регионалните, социалните новини и човешките истории.
Втората голяма промяна, която вече със сигурност ще бъде направена, е, че новият фокус в телевизионното филмово производство ще бъде национален. БНТ
ще филмира и
представя
български автори
и филми
Конкурсите, които ще направим за сериали, ще бъдат върху големите български произведения. Ще държа категорично да екранизираме Йордан Йовков, Алеко Константинов, Йордан Радичков, Димитър Димов, авторите, които могат да дадат потенциал за дълги сериали. Както и да покажем културния, духовния живот на страната. Правим го, защото сме длъжни да съхраняваме културата и традициите на България.
Аз съм от по-старата школа и съм убеден, че ако не познаваш Йовков, няма смисъл да четеш Фредерик Бегбеде, няма смисъл да четеш модерни любовни романи, ако не си чул за “Шибил”. Това е цялостна смяна на филмовата ни политика.
- БНТ се опита да направи и забавно предаване, но и досега няма никакво на екрана.
- Имаме развлекателно предаване, което спечели конкурса. Надяваме се да го пуснем от септември в събота вечер. Димитър Павлов е избран за водещ на предаването, което ще е в жанра на класическото късно вечерно шоу.
Липсва ни външнополитическо предаване. И това подготвяме от септември. Ние трябва да сме свързани първо с Балканите и съседите, после с Европа и света. Нашите зрители не знаят как се казва нито кметът на Букурещ, нито на Охрид, нито на Солун, нито на Одрин. А
това са
български
градове всяка
събота и неделя,
стотици хиляди българи са там. Жени Атанасова ще е водеща на предаването. Подготвяме и тв игра, тип викторина, която е нов продукт, не е лицензна.
Същевременно водя преговори със сръбската, солунската, румънската и турската телевизия да разменяме взаимно кореспонденции и репортажи. Такива партньорства и сега имаме подписани, но те не работят. Старая се да превърнем БНТ в балкански пул на информация. Това ще отнеме време и доста преговори с телевизиите. Не е толкова лесно със съседите, имаме дълга история на Балканите и отразяването на политиката при нас винаги е било проблем.
- Митинги пред телевизията имаше наскоро и заради предаването“Вяра и общество” - първо излязоха негови поддръжници, след това и Светият синод направи молитва бдение пред БНТ. Предаването ще продължи ли да се излъчва?
- Докато съм директор, няма да позволя нито един вярващ в България - бил той мюсюлманин, православен, протестант или католик, арменец, евреин, да се чувства унизен или оскърбен заради своята религия. Предаването ще продължи и ще отразява ясно интересите и нуждите на вярващите в цялата страна. То няма да се меси в църковната и държавната политика.
- Горан Благоев ще остане ли водещ на предаването?
- Това ще го обсъдим с програмните директори. Аз мога да определям цялостната политика, но кой на какво предаване е продуцент, редактор, водещ, не е моя работа.
- БНТ излъчва още едно религиозно предаване - “Домът на вярата”. То ще остане ли?
- Да, предвиждам да направим дори и повече. Аз съм твърдо убеден, че след 45 години официален атеизъм - безбожието беше издигнато до ранг на държавна политика през комунизма, и след 30 години прекъсната традиция, когато не успяхме да имаме вероучение, когато църквата ни беше 10 години в състояние на разкол заради политиците, ние сме длъжници първо на православието и традицията ни, и второ, на всички вярващи и на всички религии.
CV
Емил Кошлуков е роден на 26 октомври 1965 г. в Пазарджик.
В казармата е осъден на 6 години затвор за предизвикване на бунт.
През 1989 г. е освободен предсрочно от затвора и армията и става студент по английска филология в СУ “Свети Климент Охридски”.
По това време учредява Федерацията на независимите студентски дружества и става едно от лицата на промяната.
Сътрудничи на президента Желю Желев по време на неговия мандат 1991 – 1996 г.
Депутат в 39-ото народно събрание.
На 5 юли 2017 г. е избран за 25-ия генерален директор на БНТ.
