Надпреварата с вируса, в която сме въвлечени всички, не е спринт, а маратон, нека бъдем отговорни и солидарни, казва в интервю за в. "24 часа" д-р Скендер Сила - представител на Световната здравна организация и ръководител на офиса в България.
Роден е в Косово през 1968 г. Завършил е медицина в университета в Прищина и притежава магистърска степен по международно здраве от университета в Копенхаген. В последните 20 г. работи за СЗО. Преди това - последователно за хуманитарната организация “Майка Тереза” и за Международния медицински корпус като лекар в Косово и бившата югославска република Македония, в хуманитарни програми за реакция в подкрепа на нуждаещите се, засегнати от конфликтни ситуации. През 2009-2016 г. оглавява офиса на СЗО в Прищина. От 2017 г. поема офиса в София, играе основна роля за насърчаване разработването на политики чрез информирани варианти за социална и здравна политика и техническо сътрудничество за изграждане на устойчива здравна система в България. Автор и съавтор на редица публикации в различни области на общественото здраве.
- Д-р Сила, какви са дългосрочните прогнози на Световната здравна организация за развитието на пандемията от коронавируса?
- Сблъскваме се с нов вирус, за който науката тепърва има да научава много. През последните шест месеца целият свят е изправен пред много трудна ситуация.
Вирусът е реален. Той се разпространява бързо и до момента е отнел живота на 600 хиляди души. Светът се сблъсква с безпрецедентната заплаха от COVID-19 – най-тежката криза за човечеството след Втората световна война. Това предизвикателство е много по-мащабно от глобална здравна криза.
Кризата е икономическа, хуманитарна, на сигурността и на човешките права.
Какво ще бъде поведението на вируса в бъдеще, зависи предимно от личното поведение на всеки и от решителността на мерките, предприети от държавите-членки на СЗО. Огромно влияние би оказало и разработването на ефикасна и безопасна ваксина или на ефективно лечение, с каквито до момента не разполагаме.
Вирусът ще бъде около нас и занапред.
Твърде трудно е да се предвиди колко продължително и колко агресивно ще се развива той в бъдеще, защото постоянно се променя. От нас се иска само да живеем отговорно в една нова “нормалност” на социална дистанция, маски на лицето, редовна хигиена на ръцете и избягване на масови прояви.
- Кои държави се справят най-добре и съществуват ли модели, които да бъдат успешно приложени в останалите страни?
- СЗО не класира държавите според успехите им.
Независимо от това данните до момента сочат, че онези страни, в които се прилага единен държавнически подход, взимат се ранни мерки, ангажира се обществото и здравната система се привежда в готовност още преди да дойде пандемията, се справят по-добре засега.
Пандемията не е приключила и можем да правим заключения единствено за това в кои държави развитието й се контролира с по-малко последствия.
Ще спомена някои от тях, където равнището на разпространение на заразата засега е по-ниско. Това са Виетнам, Камбоджа, Тайланд, Нова Зеландия.
Налице са редица примери по света, които сочат, че дори и епидемични огнища с висок интензитет могат да бъдат овладени успешно.
Сред тези примери се нареждат Италия, Испания и Южна Корея, където акцентът категорично се поставя върху ангажиране на обществото, а ключ към разрушаването на веригата на предаване на заразата и ограничаване на разпространението й са основните мерки – тестване, проследяване на контактните, изолиране, лечение на болните.
- Доколко е ефективна българската политика по отношение на епидемията?
- Властите в България отбелязаха много добър старт благодарение на много фактори, които допринесоха за това: ранни и своевременни ограничителни мерки за възпиране на вноса на инфекцията; неуморната работа на здравните професионалисти, които са героите на този труден момент, Министерският съвет и компетентните министри, регионалните и общинските администрации и други институции за справяне с кризата и оказване на подкрепа; солидарни действия от страна на българската бизнес общност; редовна комуникация с обществото и прозрачност на всички предприети мерки; ежедневни брифинги на Националния оперативен щаб.
Облекчаването на мерките обаче, на което сме свидетели през последните седмици, доведе до значително увеличаване на случаите. А това е изключително притеснително, защото може да окаже прекалено голям натиск върху здравната система при необходимост от болнично лечение.
Следователно са необходими интензивни усилия във всички посоки. Скоро в Европейския регион на СЗО ще настъпи есента, а с нея ще дойдат настинките и сезонните грипни вируси, което ще затрудни допълнително отговора на здравната система. Ето защо СЗО препоръчва покритието с грипна ваксина да бъде сериозно увеличено за хората в напреднала възраст и другите уязвими групи с хронични заболявания.
Необходимо е също да се засилят дейностите за профилактика и контрол на инфекциите с цел намаляване на риска от заразяване на медицинския персонал. Особено внимание следва да се обърне на разкриването на легла в интензивните отделения и за лечение на критично болните при осигуряване на необходимата комбинация от медицински специалисти.
В същото време обществото трябва да изиграе решаваща роля чрез добра хигиена на ръцете, респираторна хигиена, спазване на дистанция и избягване на големи групи от хора.
Всеки има своята роля!
- Научихте ли нещо ново за българския национален характер от месец март насам?
- Аз изпитвам голямо уважение към българския народ. Лично бях свидетел на подкрепата, оказвана на лицата в нужда, особено на по-възрастните.
Трябва да имаме предвид обаче, че надпреварата с вируса, в която всички сме въвлечени, е не спринт, а маратон. Затова, докато COVID-19 е около нас и пандемията е все още факт, сме длъжни да проявяваме чувство за отговорност.
Трябва да стоим на разстояние един от друг, да ходим с маски, да мием редовно ръцете си и да избягваме струпване на хора.
При сегашните обстоятелства бих препоръчал на българите да посетят красивите кътчета в България, вместо да пътуват до съседни страни. Така ще подпомогнат местния бизнес, който беше силно засегнат от последствията, свързани с пандемията.
- Допитванията до общественото мнение в много страни показват относително малък процент - под 50%, желаещи да си поставят ваксина срещу COVID-19. Какво е вашето обяснение?
- Това наистина не е добър знак. Все още не разполагаме с ваксина и наличието на такива сигнали означава, че всички ние трябва да провеждаме по-активни консултации с обществото, за да го информиране за ползите от ваксинацията. Ваксините са едно от най-големите постижения на науката в съвременната история. Спасили са живота на стотици милиони души. СЗО работи с най-добрите научни институции и изследователски агенции в света, за да осигури безопасна и ефективна ваксина. Към края на есента ще стане ясно дали ще имаме ваксина, защото за първи път се разработва ваксина срещу семейството на коронавирусите. Ако се създаде, аз ще си я поставя публично.
- СЗО разполага ли с механизми за защита на баланса между икономическите интереси и политики, от една страна, и запазването на здравето и живота на хората по време на епидемия, от друга?
- СЗО е упълномощена от държавите членки да поддържа безопасността в световен план, да защитава здравето и да обслужва уязвимите. Не може да има здрава икономика без здрави хора. Необходимо е да се взимат балансирани решения, основани на доказателства, по отношение на всички мерки, които трябва да бъдат предприети чрез национално единство. Преходът трябва да се ръководи от принципите на общественото здраве, икономическите и социалните съображения. Има няколко критерия, разработени от СЗО и приети от държавите членки. Тези критерии са:
- Пълно ангажиране на общностите в хода на прехода
- Поставяне под контрол на доказаното предаване на COVID-19
- Осигуряване на достатъчен капацитет за системата за обществено здраве и за здравната система
- Осъществяване на профилактика на работните места
- Управляване на риска от внасяне на случаи от чужбина
- Свеждане до минимум на риска от възникване на епидемични огнища в уязвимите места
- Вие лично как понасяте ограниченията, с които трябва да живем за неопределен период от време?
- Поддържам физическата си активност чрез разходки сред природата. Храня се балансирано.
Редовно поддържам контакт през интернет с приятели и роднини. Чета книги, гледам документални и исторически филми.
Старая се също и да си осигурявам добър сън и всеки ден да съм зареден с нова енергия.
- Как очаквате да се развият отношенията в триъгълника СЗО - САЩ - Китай, както и техните двустранни отношения?
- СЗО обслужва всички 194 държави членки, независимо дали се намират на запад или на изток, на север или на юг, без значение дали са големи или малки, богати или бедни. СЗО очаква по-добро международно сътрудничество, човечност и солидарност за всеобщо справяне с тази пандемия с по-малко последици. Светът ще се справи с тази криза, но само ако всички обединим усилията си. За да я преодолеем, е необходимо да се ангажират цялото общество, цялата държава и целият свят, водени от състрадание и солидарност.
- Кога ще чуем резултатите от независимата оценка на глобалната реакция на СЗО спрямо коронавируса?
- На 9 юли, по време на брифинг с държавите членки, генералният директор на СЗО обяви създаването на Независима група за пандемична готовност и отговор (IPPR), която да извърши оценка на отговора на пандемията от COVID-19 в световен мащаб.
Групата ще бъде председателствана съвместно от бившия министър-председател на Нова Зеландия госпожа Хелън Кларк и от бившия президент на Либерия господин Елън Джонсън Сирлиф. Премиер Кларк ръководи Програмата за развитие на ООН, а президентът Сирлиф е носител на Нобелова награда за мир.
Независимо един от друг те ще изберат членовете на групата, както и независим секретариат, който да подпомага процеса.
Тази информация идва в отговор на знаменателната резолюция, приета на 73-ата Световна здравна асамблея, която призовава СЗО да предприеме независима и цялостна оценка на поуките, извлечени от международната здравна реакция на COVID-19.
Д-р Тедрос, генерален директор на СЗО, предлага през септември да се свика специална сесия на Изпълнителния съвет, на която да се обсъди напредъкът на Независимата група.
През ноември при възобновяването на Световната здравна асамблея, групата ще представи междинен доклад за своята дейност.
