Те са заплаха за сигурността на държавата, която ги е приела, казва посланичката на Турция у нас
- Г-жо посланик, 4 години след опита за преврат в Турция какви са последствията за страната ви? Тогава сте били част от дирекцията по сигурността, поддържали сте връзка с всички турски специални служби, какви са спомените ви от този ден?
- Връщайки се 4 години назад във времето, мога да категоризирам последствията в три основни групи. Първата е свързана с травмата, която всички турци изживяха онази нощ. Защото това бе една от най-кървавите терористични атаки в нашата история. Да, по това време работех в Министерството на външните работи в дирекцията за сигурност, разузнаване и контратероризъм и част от задачите ни бяха свързани с борбата с ФЕТО (Терористичната организация на Фетула Гюлен), защото правителството вече бе установило, че това е организация, която се е инфилтрирала в държавните структури и е сериозна заплаха за сигурността на Турция. Но дори аз самата в онази нощ бях шокирана от размера на това проникване в държавата и от жестокостта, която бе демонстрирана от членовете на организацията, от степента на тяхната радикализация.
С очите си видях как със собствените ни изтребители бе бомбардиран турският парламент.
Беше като кошмар,
като някакъв лош
холивудски сценарий,
в който не вярваш и казваш: как е възможно да има толкова глупав филм! Но, уви, всичко това се разигра пред погледите ни. Хеликоптери, които са произведени, за да се борим в планините срещу терористите от ПКК, бяха използвани в Анкара и Истанбул, за да обстрелват мирни граждани по улиците. Толкова много цивилни бяха убити! Този кошмар се отрази на всеки един поотделно и на обществото като цяло. След 4 години мога да кажа, че превъзмогнахме тази психологическа травма и можем да погледнем назад към събитията по един спокоен и обективен начин. И това е важно, защото бе постигната нормализация.
Втората важна последица от тази нощ на 15 юли бе, че ние успяхме да преодолеем екзистенциалната заплаха срещу сигурността на Турция. Тази нощ и последвалите месеци и години бяха предприети силни и много прецизни стъпки с цел да се елиминират паралелните структури в държавата и тези субекти, свързани с ФЕТО, които действаха на територията на Турция. Това бе направено по един успешен и убедителен начин.
Тези хора в армията, които активно участваха в опита за преврат бяха изправени пред съда и получиха присъди по всички правила и закони. Присъдите им са отворени за обжалване и те могат да ги обжалват дори в Европейския съд за правата на човека. Важно бе и да се отървем от хората на ФЕТО във всички останали държавни структури. А тази задача не беше лесна, защото
трябваше да сме
сигурни за всеки един
от тях, че наистина
е свързан с ФЕТО.
Това беше дълъг процес с възходи и падения, но в крайна сметка мога да кажа, че се справихме. Не казвам, че не е имало жертви и невинни хора, които са пострадали, но създадохме механизъм, чрез който всички, които докажат, че не са съпричастни към структурите на ФЕТО да могат да се завърнат към позициите и работата си.
Структурите на организацията извън държавния апарат също трябваше да бъдат притиснати. Във финансовия, икономическия и просветния сектор. През тези 4 г. събрахме достатъчно доказателства, че ФЕТО е създала добре интегриран криминален синдикат, криминално предприятие с много свързани компании, чиято цел е била да използват държавни капитали за техните цели, скрити дружества и т.н, Така те са финансирали операции в чужбина, особено в Африка. В Турция гръбнакът на организацията бе пречупен и това е добрата новина след четири години.
Що се отнася до третата категория последствия, тя е свързана с работа на ФЕТО в чужбина и това е най-сложната част. Защото проблемът започва с глобализация на ФЕТО през 90-те години на миналия век. Организацията и самият лидер Фетула Гюлен започват трансформация.
- В какъв смисъл?
- Преди това става дума само за Турция. Стратегическата им цел е да превземат турската държава отвътре, инфилтрирайки лоялни хора на важни държавни позиции, които да поемат контрола на всички институции, когато настъпи моментът. Но с трансформацията на международната система през 90-те години тази тяхна стратегическа визия също се променя и целта им става глобална. Гюлен вече се вижда като господар на Вселената, новия месия, избрания лидер.
Оперират в различни страни и сформират сходни структури, където и да отидат. Започват с училища. Това всъщност са центрове за набиране на студенти, на които промиват мозъците и те стават верни войници на Гюлен. Училищата са и един от основните източници на финансиране на организацията.
Чрез родителите
на учещите се те стигат
до елита на страната,
в която оперират.
След 15 юли тази глобална мрежа пострада. Първо, защото основните източници на финансиране идваха от Турция, където ФЕТО бе обвързала много бизнесмени, които подпомагаха структурите им. След това тази помощ спря и те загубиха основата на финансирането си. На някои места, където има симпатии към Турция, на Балканите например, или в Африка, те използваха това и се представяха като работещи с турската държава, претендираха дори че я представляват. Така техните компании всъщност бяха връзката между тези държави и Турция. След 15 юли стана ясно, че те не представляват турската държава, че нямат нищо общо с нея и така загубиха и този бизнес канал. Тези държави установиха, че ФЕТО не е турско образователно движение, както се твърдеше, а напротив – те са предателска, антитурска организация, която не обслужва образователни цели, а преследва собствени интереси.
По тази причина над 30 страни по света решиха да затворят тези училища или да пренасочат мениджмънта на училищата към други организации, на които може да се има доверие. Все още има глобална заплаха от тази организация. И това се опитваме да обясним на нашите партньори - че тези заплахи за сигурността са не толкова за Турция, а за самите държави, които са ги приели.
Има няколко страни, които са особено беззащитни, и ФЕТО заплашва да превземе системите им отвътре. Нашата борба срещу тях продължава, но от борба вътре в страната вече се превърна в кампания за предупреждаване на нашите партньори и приятели в чужбина.
- Какво се случва с двете училища в България, за които турската държава твърди, че са свързани с ФЕТО?
- Те все още са отворени. Това е грижа за нас. Разбирам трудностите, пред които са изправени българските власти, за да предприемат каквито и да било конкретни акции срещу тези училища, защото ние имахме също такива трудности. Все пак няма толкова много терористични организации, които имат свои училища по света.
Но това, което можем да направим в България и това казваме на нашите партньори тук, е: трябва да бъдат наблюдавани тези училища много отблизо, да им се пращат инспектори постоянно и също да бъдат предупредени родителите за заплахите, които грозят техните деца в тези училища. Те се самоизтъкват като предоставящи прекрасно образование,
но родителите трябва
да се запитат наистина ли
децата им получават
прекрасно образование?
Без да забравят, че тези училища са собственост на един така наречен клирик, които смята себе си за господар на Вселената. Това е култ към личността, който се преподава, и тези деца са под заплахата да бъдат индоктринирани. С това искам да предупредя всички български приятели да бъдат много внимателни. Като майка на две деца го казвам с огромно притеснение.
- Смятате ли че българите са достатъчно добре информирани за училищата?
- Като посолство правим всичко възможно да предоставим тази информация, използваме всеки възможен канал, за да ги предупредим, но не можем да сме сигурни, че ще стигнем до всички сегменти на българското общество. Затова всяка помощ тази информация да стигне до родителите на децата е от значение.
- Дали ли сте документи и доказателства на българските власти за връзката на тези училища с ФЕТО?
- Тази връзка е очевидна. Ако погледнете техните сайтове, промоционалната активност и т.н. преди 15 юли, по това време те не се крият, напротив, съвсем открито показват своята свързаност с тази глобална мрежа от училища на Гюлен. Проблемът от юридическа гледна точка е да бъдат асоциирани тези училища с криминална активност, директно извършена от тях. Защото ЕС не е признал ФЕТО за терористична организация. Когато това се случи, ще е много по-лесно за българските власти да вземат мерки. Но
ако бъдат наблюдавани
отблизо и често
инспектирани, сигурна съм,
че много неща ще бъдат открити.
Защото това е в природата им. На тях им е втълпено от техния лидер да лъжат, да се преструват и да нарушават законите в името на интересите на организацията. Защото смятат, че са на война с неверниците, а неверници сме всички ние, без значение дали мюсюлмани или християни, става дума за избраните и всички останали. Тоест те са избраните, а ние сме всички останали. И в условията на война всичко е позволено в името на успеха на организацията. Така го направиха и в Турция.
- По-силни ли са институциите в Турция днес?
- Определено! Успяхме да преодолеем вредата, нанесена от ФЕТО, по много добър начин. А вредата бе огромна. Всички гюленисти в държавните структури се отчитаха не на държавата, а на организацията. Докладвали са всичко на дневна база. Това е било масивно събиране на разузнавателна информация във всяка една държавна институция, включително и Министерството на външните работи.
Едно от най-шокиращите преживявания през тези години бе, когато ме поканиха в Националната полиция, в отдела, създаден за проучване на секретната комуникационна система, използвана от членовете на ФЕТО преди опита за преврат. Техният сървър бе хакнат и така се стигна до огромен масив от информация от цялата им криптирана комуникация. Този отдел разследва комуникациите им през 2015 г. преди преврата. През 2015 г. имахме трудна година, водихме борба предимно в южните части на страната срещу терористични атаки от ПКК, „ислямска държава” и т.н. Изгубихме стотици офицери по сигурността и цивилни в тази борба . Комуникацията, която ми показаха, бе невероятна.
- Тоест, ФЕТО е била в кооперация с ПКК?
- Те са в кооперация с всеки, когато това обслужва техните интереси. По това време целта е да се отслаби правителството. Така подпомагайки ПКК, те атакуват правителството.
- Какво друго имаше в тези файлове?
- Турската полиция се състои от около 300 хил. офицери и ФЕТО бе успяла да направи досие на всеки един от тях. Дали пуши или не, пие ли, или е въздържател, отношението му към жените, какви са слабостите му. Какво е семейното му състояние, отношението му към организацията. Ако е член, дали е повече или по-малко лоялен. Какви са семейните му връзки, телефонните номера на всички, мейлите им, фейсбук профилите им.
Под 80 различни
категории бе записан
всеки един от тези 300 хил.
полицейски офицери в Турция.
Тази информация е била използвана за елиминация, изнудване или промотиране на лоялните кадри. ФЕТО е огромна разузнавателна организация, каквато светът не е виждал в скоро време. Вероятно един ден ще има академични изследвания върху тази структура и работата им, какви техники са ползвали, как е било възможно да комуникират помежду си и причините за провала им. Защото те бяха твърде близо до събарянето на демократичния, светски режим в Турция, стига да бяха изчакали още няколко години. Но просто са били нетърпеливи.
- Смятате ли, че един човек може да организира всичко това, колкото и гениален да е той?
- Не, изключено е един човек, живеещ в Пенсилвания да контролира всичко това. Много повече от това е със сигурност.
- Тогава знаете ли кои са мозъците?
- Сега вече знаем много добре какво представлява организацията, кои са мозъците и къде се намират те сега. Ние ги проследихме глобално. В момента тяхната база е в САЩ. Лидерът е там, както и всички водещи фигури на организацията избягаха там. Оперативният им център се намира там. В Европа също имат сериозно присъствие. Висши фигури на ФЕТО от армията и съдебната власт избягаха в европейски страни. Ние сме в комуникация с правителствата в САЩ и Европа, предоставили сме им всички доказателства и се надяваме да предприемат съответните мерки. Защото ФЕТО вече се превръща в заплаха и за САЩ, те управляват повече от 200 училища там.
- Някой от тях да е в България? Въпреки че се съмнявам, като знам колко близки са правителствата ни.
- Ние сме много благодарни на българските власти за кооперацията, демонстрирана по този въпрос. Веднага след 15 юли установихме няколко имена и те бяха екстрадирани в Турция, останалите отдавна не са в България, но съм сигурна, че няма да могат повече да влязат на ваша територия. България е един от най-доверените партньори на Турция по отношение на кооперацията и сме много благодарни за това.
