И защо у нас не може да има стабилизация преди изборите в САЩ през ноември
Ако същата протестираща тълпа бе излязла да защитава резултатите от референдума през 2016 година, парламентът нямаше да посмее да хвърли волята на народа в кошчето. Днес България нямаше да се управлява от “мутри”, както твърди президентът Радев, а от светли избраници на народа.
Уви, българските протестиращи са най-самоотвержените и себеотрицателни протестиращи на планетата! Те никога не искат нищо за себе си. 30 години наблюдаваме едно и също – протести, протести, а накрая пак печели олигархията. Да сте забелязали след поредното бутане на правителството да е бутнат и някой хотел върху плажната ивица?
Какъв е истинският мотив на днешното клатене-бутане? Много просто, елитите воюват за пари, а тълпите отново маршируват заради тях. От няколко години малка част от олигархията последователно отстранява останалата част поради естественото за подобен режим свиване на ресурсите при нарастване на апетитите.
Така с времето се натрупа критична маса от пострадали олигарси, които обединиха средствата и започнаха да клатят. Целта е ново равновесие - със или без Бойко Борисов, но май истинската цел е Гешев. Разбира се, протестиращите както винаги ще пият по една студена вода.
Единственото, което можеше (и още може) да извади България от този омагьосан кръг, бе категоричното искане на народа на референдума през 2016 г. за мажоритарен вот в 2 тура. За мен това бе водоразделът. Тогава се разбра кой е за българския народ и кой е против него.
Затова онзи ден се развеселих, когато президентът Радев тържествено и величаво поиска машинно гласуване. Машината ли ще ни донесе истинската демокрация? Това сигурно е някакъв нов култ?
Тогава, когато всеки решаваше от коя страна на барикадата да застане, Радев се обяви против волята на народа, против мажоритарния вот. А сега предлага магическа кутия.
Но Радев е генерал и за него е нормално да смята, че истината е в единоначалието плюс модерната техника. За нас, наивните цивилни, истината е в демокрацията, която стои върху два крака – избори и референдуми. Избори у нас няма, защото олигархията пише списъците. Вторият крак на демокрацията – референдумът, бе ампутиран в края на 2016 г. и генералът тогава одобри ампутацията. Навсякъде в Европа и по света след такъв референдум властите щяха да козируват и да изпълняват. Само в България олигархията успя да сътвори такъв закон, че пряката демокрация да е напълно ампутирана.
Вместо днес да ни предлага магическа кутия за избори, президентът Радев би могъл да предложи поне нов закон за референдумите например. Защото в днешния има абсурди, за които и Чингиз хан не би се досетил. Откъде накъде при един незадължителен вот (референдума) се изисква по-голяма избирателна активност, отколкото при задължителен вот (парламентарните избори)? И защо досега нито един български политик не се сети да предложи промяна поне на този нелеп текст? Гледат абсурда в очите и мълчат като партизани на разпит! Не се сеща и великият демократически юрист Христо Иванов, който ще оправя съдебната система. Каква съдебна система, когато сте се изгаврили с чл. 1 на Конституцията?
Народът е наясно, че да чака от политиците пряка и представителна демокрация, е като от умрял човек писмо. Може би затова той залага на генералите – и президент, и премиер, и шеф на НОЩ, остава и министърът на културата да сложи еполети и пагони с дъбови листа, а по шевовете на дънките да зашие едни червени лампази. Ще му отиват. Всеки депутат трябва автоматически да получава чин полковник и сабя, която да взема за почест на 3 март, а председателката на парламента да дефилира на бял кон.
Все пак този път нещо се извъртя! Нещо не е същото!
През 2013 г. “умните и красивите” бяха на страната на ГЕРБ и срещу БСП. Днес те са на страната на БСП срещу ГЕРБ. Тогава те залагаха на Бойко и Цачева, днес са на страната на Радев. Как стана тази рокада?
Да си припомним, че българската политическа система не е самостоятелна, а функция на световната политическа система. Сега в САЩ бушува “цветна революция”, така че тук няма как да е сиво и тихо, би било неуважение към метрополията. Кои са спонсорите на тази цветна революция в САЩ? Същите, които създадоха грантоедната общност у нас! За да съборят Тръмп, там те олевяха радикално. Нормално е и техните филиали у нас най-сетне да чуят левия зов.
Освен това Борисов май стана тръмпист. Той го направи от немай-къде заради вътрешнопартийната битка с Цветанов, който ходеше на молитвени закуски при Обама. За да го надцака пред Белия дом, Борисов купи изтребителите, а с това си уреди и визита в Белия дом плюс американски посланик от нов тип, който не пропуска случай да реже лентички заедно с него. Питате ли се защо онзи ден в разгара на демонстрациите Борисов говори по телефона с унгарския премиер Виктор Орбан? Дали не защото Орбан е човекът на Тръмп в Източна Европа?
Тези ходове нарисуваха мишена на гърба на Борисов.
Вярно, за гнева на грантоедите допринесоха и атаките на прокуратурата срещу кръга “Капитал”.
Може би съм зле информиран, но струва ми се, че изявите на прокуратурата не идват от самия Борисов, а от други сили, които той би предпочел да укроти и да върже, но няма как - те са вързали него. Че друг владее нещата, личи и по начина, по който телевизиите отразяват протестите.
Според мен Борисов оцеля толкова дълго, защото по природа е балансьор. Досега той успяваше да балансира между различните клонове на българската олигархия и трите структуроопределящи посолства – американското, германското и руското.
Никой не получаваше колкото иска, но всеки получаваше колкото може. Но напоследък вътре в самата олигархия настъпи свиреп антагонизъм, върху него се проектира и антагонизмът в метрополията и балансирането стана невъзможно.
Затова клатенето ще продължи най-малкото до изборите в САЩ след ноември. Едва след това у нас ще имаме условия за някаква стабилизация. И каква ще е тя? Нямам понятие, но още Аристотел отбелязва, че след кризата на олигархичното управление обикновено идва тиранията. Или по-скоро нещо като еднолична диктатура с елементи на демокрация, защото у нас истинска тирания не е възможна - ще ни отрежат субсидиите.
