Това е красив и достоен бизнес,
но нито една богата държава не
е забогатяла само от него
В България трудно се намират и рядко се обсъждат добре обработени данни за структурата на БВП по отрасли.
НСИ работи добре, но цифрите са в прекалено насипен вид и с класификация, която е сложна и непрактична за широката публика.
Например има сектор “Производство на мебели; производство, некласифицирано другаде; ремонт и инсталиране на машини и оборудване”. Разбрахте ли нещо? Класификацията е хармонизирана с европейското законодателство, но никой не се сеща да възложи на НСИ да изчисли и публикува полезни анализи като например приноса на туризма.
Докато разделението “услуги (почти 70%) – промишленост (под 30%) – селско стопанство (под 5%)” е доста ясно, то по-задълбочената разбивка е мъглява. Кога например сте прочели за дела на финансовия сектор в БВП?
Ролята на туризма се преувеличава четворно.
Когато статистиката не е достатъчно ясна, всякакви сектори
преувеличават
своята роля в
икономиката
Наскоро браншова организация каза, че транспортът бил 1/3 от БВП – далеч от истината. Но за десетилетията на прехода най-голямата бъркотия е с данните за туризма.
Министри, политици, медии и асоциации хвърлят всякакви числа. Целта обикновено е да се направи комплимент колко този сектор е важен за държавата и за региони като Черноморието или планинските курорти. Наддаването започва от 12% (по данни на международна браншова организация) и стига до 16%.
Най-високата цифра, която съм чувал, е 18% – прогнозата на ресорния министър за 2020 г. от времето преди коронакризата.
Истината обаче е съвсем друга. Туризмът е прекрасен, значим, приоритетен, но по моя преценка през 2018-2019 г. дава едва 3-4% от родния БВП. С корекция нагоре заради сивия сектор – да кажем 4%. Апропо – толкова дава и селското стопанство – България изобщо не е аграрна страна. Ще се опитам да обясня защо има масова заблуда.
Първи проблем – бъркаме оборота с приноса към БВП
Като говорим за това кой сектор колко е от БВП,
повечето хора
гледат само
оборота
IT секторът имал продажби за над 2 милиарда – ето 2% от БВП. Ако беше толкова просто, веригите супермаркети с огромен оборот и невисок марж на печалба щяха да са най-големият сектор в БВП, а изобщо не е така. Представете си ако купим суровини или стоки за 1,2 млрд. лв. и ги препродадем с нулева печалба – оборотът ни е 1% от БВП, а приносът към БВП – кръгла нула!
Приносът към БВП се смята, като от оборота се извадят всички използвани компоненти и материали. Пропорциите зависят и от това какви са заплатите и печалбите в сектора, т.е. каква е добавената стойност.
Шивачките на ишлеме работят много, получават ниски заплати и имат малък принос към БВП. IT специалистите също работят много, но имат по-висока квалификация, получават високи заплати и имат по-голям принос към БВП.
Ежегодно се публикуват данни за приходите от международен туризъм. Те изобщо не са равни на приноса към националната икономика и БВП. Част от тези приходи от няколко млрд. лв. отиват за вносни горива, храни и напитки, оборудване. С тях се увеличава БВП на чужди държави производители. Друга част от приходите отиват за закупуване на български стоки и услуги. Да разгледаме пътя на един хляб, изконсумиран от германец в Созопол. Пшеницата е продукт на селското стопанство, хлябът – на хлебопроизводството. Има транспорт, склад, енергия...
Приносът на туризма е
само надценката, с която
продават хляба на
чужденеца
в хотела или ресторанта.
Втори проблем – кое точно е туризъм?
В разбивката на НСИ не фигурира дума “туризъм”. Най-близкото понятие е “Хотелиерство и ресторантьорство”. За 2018 г. този сектор е произвел 2.55 млрд. лв. = 2,33% от БВП. Да приемем, че почти цялото хотелиерство е туризъм. А ресторантьорството?
Пловдивчанин, обядващ в Стария град, не е турист. Това е друг вид услуга. Предполагам, че значителна част от ресторантьорството е местна услуга, а не туризъм.
В туризма има и други компоненти: въздушен транспорт (0,15% от БВП), друг транспорт, малка част от търговията... Трудно е да се сглоби цялата картина от данните на НСИ.
Трети проблем – има сив сектор
Вероятно в ресторантьорството, хотелиерството и другите сходни дейности делът на сивата икономика не е малък.
Ако е така, действителните обороти и доходи там трябва да са по-високи от официалните. Същото се отнася до приноса им към БВП. Но сива икономика има и в други отрасли. Там също статистиката подценява действителния принос.
Какво казват международните статистики?
Според World Travel and Tourism Council за 2019 г. “общият принос на туризма към БВП” (това ми прилича на оборот, приходи) в България е 11,58%, а “директният принос” (това е цифрата, която ни трябва) е 3,07%. Според Евростат делът на туристическите индустрии в брутната добавена стойност в България за 2017 г. е 3,7%.
Много печеливш бизнес ли е туризмът?
Туризмът е красив и достоен бизнес. Той
силно допринася за
имиджа на страната
Дава работа на десетки хиляди хора, а във върховия сезон – и повече. Но трябва да признаем, че в страна с по-евтин туризъм и с кратък сезон като България оборотите, печалбите и заплатите не са за завиждане. Всъщност бих казал, че нито една богата държава по света не е забогатяла само от туризъм. Проверих данните за Сингапур - лъскава и страхотна дестинация, там туризмът е 4% от БВП. Т.е. и Сингапур просперира от банки, имоти, логистика, медицина, не толкова от отличните си хотели. Впечатлих се от думите на бившия премиер на Гърция Андреас Папандреу: “Искаме ли да бъдем сервитьорите на Европа?” Други професии носят доста по-високи доходи: адвокати, финансисти и банкери, лекари, IT специалисти, архитекти, миньори, енергетици, инженери...
Изводът?
Можем да изкажем уважението си към туристическия бранш и без да цитираме подвеждащи цифри. А когато правим политики и планираме мерки, да не забравяме и за другите 96% от БВП. Те ще ни направят по-богати.
