У нас има тихо мнозинство, което подкрепя прокуратурата за проверките на богатите
Скандалите в България отдавна нямат сериозен ефект върху обществото
Защо сме държавата на скараните институции ли? Напреженията са по-скоро личностни. Създават недоверие в обществото
Не трябва да очакваме някаква генерална промяна на следващите избори за парламент
БСП е съсредоточена във вътрешнопартийните си борби и ще търпи щети от това
Липсата на силна опозиция е бонус за ГЕРБ
- Властта оповести поредното удължаване на извънредното положение. Мълвата носи, че така може да откараме до края на годината. Накъде ще тласне това българина?
- Мисля, че мерките са достатъчно либерални в момента, за да не се натрупва сериозно напрежение - такова, каквото се усещаше в края на април. Малко е пресилено усещането, че нещо коренно ще се промени от днешната ситуация, когато се обяви краят на извънредната обстановка. Ситуацията по един или друг начин изисква това удължаване на извънредната обстановка в опит за някакъв контрол и напомняне за самодисциплина на хората. Все пак в момента наличието ѝ чисто психологически ни напомня за коронавируса. Ето един пример. Когато се отпуснахме, започна да се повишава броят на заразените. Това дава лош сигнал за другите европейски държави. Вижте само Великобритания. Българският туризъм очакваше с нетърпение британските летовници. Оставащата обаче към момента 14-дневна карантина ще затрудни тяхното пристигане у нас. Кой британец ще дойде на почивка в България с условието, че връщайки се във Великобритания, ще бъде 14 дни под карантина? А това води до икономически последици. Пак да повторя:
не мисля, че мерките
в извънредната
обстановка са толкова
тежки, че да създадат
някакво
напрежение
- В момента ситуацията е “повече заразени - по-малко тревожни”. Защо?
- Много дълго време още ще се изчислява кой е спечелил, кой е загубил, или изобщо има ли печеливши и губещи в тази ситуация. Вече няколко месеца живеем с тази пандемия и все още няма категорично мнение на експертите в много направления. Но да, мога да се съглася в някаква степен, че свикнахме. Първоначалният шок от неизвестното ни напусна. Бързото излизане от домовете ни все пак нормализира ситуацията в съзнанието на много хора. В едно проучване на “Тренд” за конспирациите регистрирахме 21%, които не вярват, че коронавирусът изобщо съществува. Това са над милион българи.
Фактът, че все пак в България не се случи това, което стана в повечето европейски държави, а и извън Европа, с огромен брой заразени и починали, ни направи по-малко тревожни. Дистанцирани от такива тежки сценарии, се почувствахме уверени, че нищо страшно няма да се случи. Завъртането в публичното пространство на новини като това, че
БЦЖ може би ни е
съхранила, също
даде доза
спокойствие
на някаква част от хората.
Още през май с приключването на извънредното положение нещата започнаха да се връщат в старите коловози.
- Това лято скандалите не стихнаха - прокуратурата атакува най-богатия българин, той избяга в Дубай и всекидневно обстрелва със закани и компромати властта. Последва скандал с президентския съветник Пламен Узунов и бизнесмена Пламен Бобоков. Как влияят на отношението към властите в България тези скандали?
- Категорично свикнахме да живеем в скандали. Буквално нещата са “всяко чудо за три дни” и толкова бързо идва следващият скандал, че нямаме време да мислим много дълго върху отминалия. Това с Васил Божков обаче е една ситуация, а с президентския съветник Пламен Узунов - съвсем друга. От различно естество са и не може да бъдат поставени под общ знаменател.
Трудно българското общество би било критично към институция, която се занимава със законността на бизнес на богат българин. Традиционно българите нямат доверие на бизнесмените в България. Независимо какъв е бизнесът им, попадат в общата графа на хора, които са спечелили по нечестен начин парите си. В проучване на “Тренд” за ценностите на българина 68% са съгласни, че “всички милионери в България са натрупали богатството си по незаконен начин”. Тук се явяват две мнения в обществото – на либерално-прогресивната общност, която казва, че се нарушават права, и на тихото мнозинство, което е убедено, че така е редно и така трябва да се постъпва.
Колкото до скандала с президентския съветник, той е от друг характер. Но когато говорим за обществени реакции, такива ситуации създават недоверие. Задълбочава се усещането на хората, че там, по високите етажи на властта, политици и чиновници се разбират с бизнесмените. Това веднага създава усещане у обикновените хора, че са ощетени с нещо. Но скандалите в България отдавна нямат много сериозен ефект. Дори такива с искани оставки на министри например са резултат от политическа логика повече, отколкото на обществена реакция.
- Тези дни ваши колеги социолози публикуваха данни от сондаж, според който ГЕРБ е с двойно по-голяма преднина пред БСП. Може ли тази преднина да бъде стопена до изборите? Ако да - при какви условия?
- Нямам практиката да коментирам данните на други социологически агенции и не мога да говоря за проучвания, които не са проведени от “Тренд”. На базата на наши проучвания по-скоро електоралната картина изглежда подобна на тази преди коронавируса и извънредното положение. Разбира се, БСП търпят щети от това, че са силно съсредоточени във вътрешнопартийната си битка, което определено ги изтощава за друг тип битки. Но едно е сигурно: ГЕРБ и БСП ще си направят услуга една на друга, ако “говорят” помежду си в следващите месеци. Аналогия може да направим с изборите през 2017 г. Тогавашната тежка битка между двете големи партии, изсмука много от малките политически субекти.
- Спрягат партията на Слави Трифонов за новия политически субект, който ще прескочи бариерата в следващ парламент. Какво може да промени? Как ще се развият и другите проекти?
- Партията на Слави
Трифонов не трябва да
бъде подценявана Възможността да влезе в следващия парламент не е малка и в следващите месеци ще следим неговия потенциал. Много зависи от това какви хора ще бъдат, така да кажа, на първа линия в тази политическа партия. Той има своята ниша, но в същото време ще краде електорат и от други политически партии. Данните от изследвания към този момент показват, че деклариращите, че ще гласуват за Слави, са хора, които гласуват рядко. Просто част от тези хора може да не излязат да гласуват в деня на изборите.
Мая Манолова се върна към посланията си, които излъчваше, когато беше в ролята си на омбудсман. Правилно усеща, че обръщането на внимание на проблемите на обикновения човек е печелившо. Затова и бях на мнение, че местните избори в София не са нейните избори, а че повече
може да спечели
от хората в малките
населени места и селата
Но фактът, че има множество други скандали, които се случват, липсата на новини от нея и съответно липсата на активно присъствие в медиите ще дават своето отражение в развитието не само на нейната партия, но и на всички други нови кандидати, дали заявка към момента.
- Какви са вашите сценарии за изход от парламентарната битка?
- Много е рано да се говори за конкретни сценарии. В едно можем да бъдем убедени - следващите избори ще бъдат тежки. ГЕРБ вече над 10 години е управляваща политическа партия. Това също крие своите рискове. В същото време липсата на силна опозиция е бонус за ГЕРБ на предстоящите избори.
Раждат се много нови политически субекти и тепърва ще мерим и следим детайлно в каква посока е този потенциал. Ще трябва да видим какви коалиции също ще просъществуват в следващите месеци. Това са въпроси, чиито отговори са важни, когато разсъждаваме за вероятни сценарии. Когато започне да се изчиства картината за това от колко партии ще бъде съставен следващият парламент, ще можем и по-смело да разсъждаваме по въпроса какво ще се случи след изборите.
Но в същото време, за да отговоря все пак на въпроса ви, бих казала, че не трябва да очакваме на следващите избори някаква генерална промяна.
- Президентът Радев не вярва на прокуратурата, прокуратурата не вярва на Върховния касационен съд, изострени са отношенията и между премиера Борисов и държавния ни глава. Защо сме държавата на скараните държавни институции?
- Никой никъде не е казал, че институциите трябва да живеят в хармония. Най-малкото всяка институция е вид коректив на друга. Напреженията на моменти не са толкова институционални, колкото личностни, а това е по-големият проблем. Ако са наистина институционални, то има институционални начини за решението им. Явно не са. Но тези личности представляват дадената институция и тези напрежения създават недоверие в обществото. Затова независимо колко високо е стигнала точката на кипене, институциите трябва да си говорят. Конституцията им го казва.
Евелина Славкова е родена е през 1989 г. в Сапарева баня. Завършила е национална хуманитарна гимназия, бивша Солунска, в Благоевград през 2008 г. В СУ “Св. Климент Охридски” завършва социология и политически мениджмънт
Работила е в екипите на големи социологически агенции
Съосновател е на изследователския център “Тренд” от 2016 г.