Някои, които най-яростно атакуваха строгите мерки, сега най-много питат: Къде са мерките?
В човешката история животът никога не е представлявал особена ценност. Всъщност той винаги е бил най- евтиното нещо. Статистика и нищо повече. Независимо дали става дума за войни, бедствия или болести.
За хората в средните векове чумата просто е била “Божие наказание” за греховете им, даже според някои изследователи
чумата
“помогнала”
на капитализма
да измести феодализма, тъй като 50% от населението измрели и това повишило цената на труда и живота на оживелия селянин в очите на неговия феодал.
С испанския грип е същата история, мога да ви разкажа за бойния летопис на всеки български полк, но не мога да ви разкажа нищо за 80-те хиляди българи, загинали от инфлуенцата. В смъртта от вирус няма нищо героично за разказване, затова и нищо не сме запомнили.
Пандемията с коронавируса за пореден път ни показва, че ние, хората, като цяло сме си едни егоистични “еснафски” същества, живеещи в егоистичните си “еснафски” общности. Това особено се отнася за балканците. Казал го е великият ни народопсихолог Иван Хаджийски, не аз. И в това няма нищо странно - егоизмът ни е продиктуван от водещите инстинкти за самосъхранение и продължение на рода. Същото май важи и за държавите и корпорациите. Няма нищо различно между стария тефтер на нашенския еснаф - абаджия от Възраждането, и дигиталните тефтери на световните сили и корпорации, които вадят калема си и пак си правят тънки бакалски сметки за болест, от която едни се страхуват, други въобще не вярват, че съществува, а трети боледуват и даже умират.
Светът не се сплоти по никакъв начин въпреки напъните на Световната здравна организация. Нейните тефтери с финансиране също сигурно са доста интересни. Станаха ясни две неща. Всеки се спасява и ще се спасява поотделно и всеки вече си прави сметката как да оцелее икономически или какви пари да направи от продължаващата среща с COVID- 19.
Двадесет и петте най-богати хорица в света добавиха за два месеца изолация 255 милиарда долара. Брех, да му се не се види… Пък после нека се чудим откъде тръгват теориите на конспирацията. Дали ги дариха на бедстващата Бразилия? Съмнявам се.
Ние, медиите, също играем своята противоречива роля. Първо пускахме новини и брифинги до откат, сега при 150 заразени на ден или 7 починали,
съобщаваме
на седмо място
в емисията
за 7 секунди
Новината вече не е новина. Свикнахме. Както свикнахме и с това, че няма да спазваме почти никакви мерки. Получаваме на ден десетки противоречащи си послания, а човек обича да вярва в това, което отговаря на собствените му желания и амбиции, а не на реалната ситуация. Между другото, доста учени и лекари от всякакви специалности казваха, че юни вече няма да има въобще никаква зараза, а пък то навръх 4 юли – цели 182-ма души? На 5 юли - 180?... Нещо не ги виждам да си “късат” дипломите тези, които даваха подобни “слънчеви” прогнози. А можеха поне чисто географски да видят, че вирусът заразява хиляди на ден и из страни като Саудитска Арабия, където от много време е над 40 градуса и по принцип дъжд не вали. Проблемът с тези всекидневни цифрички на вирусоносители не е, че болниците изведнъж ще се напълнят с “трупове” - от инсулт и инфаркт умират много повече хора. Проблем обаче е, че при такива показатели чуждите туристи трудно ще хукнат към нашето море. Да не говорим за това, как, ако тази тенденция на заразяване продължи, НОИ ще може се справи
със заплащането
на “болничните
дни”
Надявам се, че някой в държавата е направил тази сметка. По принцип на Балканите се видя, кой може да си прави добре сметката до момента: по стара традиция - гърците. Всички други сме си по системата “Три дни аху-иху, после тихо”. Впрочем ситуацията с епидемията у нас и в Северна Македония показва, че ние и “македонците” сме си един народ с един и същ манталитет.
Тази пандемия на нищо не ни научи и няма да ни научи. Всъщност, научи ни на старата историческа истина, че хлябът ще “изяде” хора, за да могат хората да ядат хляб. Така е било, така и ще бъде. Научи ни и на нещо друго - че нас, българите от новото време, нищо не може да ни обедини. Ние почти веднага се разделихме на “ковидисти” и “антиковидисти” и дори напоследък успяхме да се скараме къде е по-добре да се почива - в Гърция или на нашето море. И пак между другото някои от хората, които най-много атакуваха по-строгите мерки по време на извънредното положение, сега най- много питат: Къде са мерките?
Изолацията от март няма как да се върне. Да не дава Господ да има такава нужда. Човек не може да живее във вечна изолация. Без икономика няма да има и никаква медицина, но и без спазването на някакви елементарни мерки нашата медицина и страната ни може да понесат такъв удар, че после и никаква икономика да не може да ги вдигне. Всъщност световната икономика влиза в такава турбуленция, в която “зад борда” могат да изпаднат и страни, далеч по-мощни от България.
