В облеклата сме минали към по-висок клас марки, в мебелите - към договори с вериги хотели, казва още икономистът
Неслучайно започнахме бързо производство на дезинфектанти
България произвежда все повече стоки, които достигат до крайния клиент в Европа
Предимството да имаш големи заводи ще изчезне, а при тази промяна има шанс за България в почти всички продуктови групи
- Г-н Богданов, наскоро ИПИ публикува изследване за потенциалните пазари за експортен растеж на българските малки и средни предприятия. Кои са те?
- Идеята на това изследване е, гледайки какви производства имаме и независимо дали са суперуспешни, да видим какво се случва с тези продукти в другите страни, расте ли пазарът, кой изнася и кои са основните играчи.
Най-голяма част от българския износ и в момента отива в страните от ЕС, така че членството на България в общия пазар логично предполага, че това е и основният търговски партньор. Същото се случва и в целия останал регион на Централна и Източна Европа (ЦИЕ), така че ЕС остава водещ пазар. Няколко нюанса все пак са важни. Можем да разграничим пазарите на няколко групи в Европа.
От една страна, това са най-големите индустриални икономики - Франция, Германия и Италия, в които обаче през последните няколко години вносът на потребителски стоки, както и на стоки за междинно потребление, по-скоро стагнира, не е бързо растящ. Но те са важни, защото са големи, богати и развити. И именно тяхната индустрия постепенно релокира или изнася определени процеси и производства в други страни от Европа, най-вече от ЦИЕ. Тези страни са и основният конкурент на България, най-вече - Чехия, Полша, донякъде Унгария. Но и все повече някои страни от Северна Африка, които се индустриализират активно, най-вече Тунис и Мароко.
Има и други развити пазари, които са по-малки като общ обем, но със специфични ниши. Например Белгия е много голям автомобилен производител, както и на специфично тежко машиностроене. Австрия напоследък също има развита автомобилна индустрия. Испания и Португалия излизат от кризата от 2012-2013 г. с много мощен ръст на експортно ориентираната индустрия, включително автомобилостроенето, което отново предполага, че натам могат да се насочат определени производства в по-тесни ниши.
Страните от ЦИЕ се развиват много динамично. Очевидно е, че те са и конкуренти на България, но същевременно също изнасят по веригата на стойността, тоест и там повишените разходи за труд и недостигът на работна сила предполагат, че някои производства ще спрат да функционират и ще се търси внос от други държави. Но това, което малко се подценяваше в последните години, е, че тези страни започнаха да доближават средните нива на доход на по-богатите западноевропейски пазари.
Чехия например
доближава
Италия,
тоест чешкият потребител може да си позволи качествени стоки - от велосипеди и фитнес уреди до мебели, които доскоро искахме да изнасяме към по-богатите страни. Полша е най-големият в това отношение пазар, тя има и позитивни демографски тенденции с нарастващо младо население.
И последно - страните от региона. Интересното е, че Гърция се смяташе за богатата страна тук, но след кризата това доста се промени и пренареждането показа, че по-скоро Румъния е интересният пазар - както за индустриални стоки, така и за потребителски. Още повече че географската близост предполага къси вериги на доставки. Сърбия също върви по пътя на другите страни от ЦИЕ по отношение на експортно ориентираната индустрия.
- Кои са производствата, които се развиват у нас в последните години?
- Част от предприятията в България вече заемат ниши, които не са просто част от верига на стойността на големи европейски компании, а производства, които са отправна точка за завземане на част от други европейски пазари, както и водещи индустриални сили в света – САЩ, Япония, Корея. Те са специфични, говорим за компоненти в електрониката – за автомобили, управление на електрически апарати, транзистори, реостати, измервателни уреди за плътност, гъстота. Тук сме изключили големи компании и се фокусираме върху малки и средни.
По отношение на стоките с обслужваща функция имаме много бърз ръст на продажбите на различни пластмасови изделия, които служат за опаковане, транспортиране и обслужване на други изделия.
Неслучайно в България започнаха бързо да се произвеждат дезинфектанти, защото тук има гъвкава индустрия, която започна бързо да прави пулверизатори, шишенца. По подобен начин това се отнася и за изделия от картон и хартия.
Другите бързо растящи производство са на специализирани уреди и инструменти – медицински, но и помощни, които се поставят в други машини. Различни специфични електрически апарати по поръчка. Те са малки пера в експорта, но растат бързо. Същото може да се каже за хидравлични, пневматични помпи, различни части и компоненти за повдигащи машини и кранове, центрофуги, филтриращи машини за лаборатории. В електрониката - трансформатори, водонагреватели. Ключовото според мен е, че това са продукти, които са част от една много голяма верига на сложни продукти, което показва колко е зависима световната икономика.
В хранително-вкусовата промишленост в последните години
имаме голям
ръст на
шоколадови и
какаови
изделия
Освен големите фирми има много средни български компании, които работят много добре. Имаме и тестени изделия. Тази сфера не изглежда много хайтек, но особено на регионалния пазар е голяма възможност. Това не е онази индустрия отпреди 30 г., която няма почти никаква технология.
Освен това имаме метални конструкции, които се правят по задание. Скелета за строителство, които се изготвят конкретно за строеж на определена сграда, също и трибуни за спортни състезания, стълби, там също имаме много голям ръст в последните 5 г.
- Можем ли да обобщим, че икономиката ни става по-високотехнологична и с по-голяма добавена стойност?
- Променя се по много линии. Дори в една по-обща група, например облекла, виждаме как в последните години расте износът на облекла с по-голяма сложност и с по-висока цена, които се продават в по-висок клас магазини и марки. Това позволява повече стойност да остава в страната.
Мебелите са много динамично развиващ се бранш, като има и голям ръст на осветителни тела, не само мебели от дърво, което разширява възможността да се прави цялостно обзавеждане. Включително имаме голям ръст и на матраци, пружини за тях. Все повече браншът може комплексно да дава решения, все повече български фирми вземат договори в европейски страни за цялостно обзавеждане. Това са основно с вериги хотели, офиси, което означава, че българският бизнес вече достига до крайния клиент. Ние изместваме отчасти италианския мебелен бизнес най-вече на регионалните пазари. Безспорно е, че изместваме и турските доставки.
- Споменахте медицински инструменти. Ситуацията с коронавируса ще засили ли тази тенденция?
- Предполагам, че средносрочно - да. Ако се види, че голяма част от производството е в азиатски страни, може да се наложи то да се прехвърли насам в страни като България.
- В момента много се говори точно за релокиране и ниършоринг. България може ли да се възползва?
- Мисля, че цяла Европа има потенциал да обърне процеси, при които 20-30 г. сме вървели в посока за изнасяне на производства. Но за някои неща никой не може да постигне ефективност на една фабрика за серийно производство, която задоволява 30% от световното търсене. Но такива продукти са много малко, защото във все повече изделия се търси разнообразие, смяна на моделите. Това предполага те да се правят от по-малки компании, в по-малки серии и също така да се поддържат обслужване и ремонт, което е важен фактор. И това предполага, че предимството да имаш най-големите заводи ще изчезне.
Търговските войни са истински и тук също има преосмисляне. Китай получи достъп до европейския пазар с липса на мита за много стоки и никой не правеше проблем какви държавни помощи дава. Това вече се променя, което означава, че и
тези предимства
на китайските
износители
могат да бъдат
парирани
Има голям шанс за България в почти всички продуктови групи без може би производства на големи заводи за електроника - например на телефони. Но не мисля, че това трябва да е основният ни стремеж.
За България ще са изключително важни тези процеси в машиностроенето, но и за редица индустрии, на които досега в Европа не се гледаше с много добро око. Например химическа индустрия. В България имаме развита такава, цялата верига от химията.
- Смятате ли, че икономиката ще успее да се възстанови бързо?
- Има две неизвестни. Първо, не знаем достатъчно за този вирус, има риск наесен и зимата да удари с нова сила. Ако във всяко предприятие 5-10% се разболяват и не могат да работят, ще имаме лоши ефекти за икономиката.
Другото е, че не знаем колко бързо ще се адаптира икономиката към някои новости. Ако например международните бизнеспътувания продължат да са на ниски нива, ще има много голям ефект върху европейската икономика.
Краткосрочно в България изглежда, че засега се отърваваме с лека уплаха на фона на катастрофичните очаквания. Ако стартира целият пакет европейски стимули и големите производства в страни като Германия действат по-бързо в сравнение с миналата криза и отпуснат вътрешни пакети, ще могат да дръпнат европейската икономика.
- Кои други сфери ще се променят заради коронавируса?
- За дигитализацията има огромни възможности. Потребителските навици също ще се изменят. Ако хората повече работят от вкъщи, ще обърнат внимание на обзавеждането. Ако всеки реши, че му трябва офисно пространство, ще иска да се вземе удобен стол, бюро. Но това означава и по-малко пътуване с метро и автомобил. Свободното време ще се увеличи, а прекарването му ще се промени. Ако се преоткрие пътуването с кемпер и палатка до близкото езеро, ще започнат да се търсят повече спортни стоки, раници. Работата от вкъщи означава и повече видеоконференции. Повече хора ще използват банкови и административни услуги, което значи, че ще има повече нужда от служители, работещи като съпорт.
Страната ни се развива добре и по отношение на спортните стоки. Електрическите велосипеди са най-новото нещо, но отпреди това произвеждаме обикновени. В Чепеларе е най-големият завод за ски в Европа, но покрай това може да се развива клъстер с всякакви допълнителни оборудвания. Знаем за стените за катерене, отделно имаме уреди за фитнес, мисля, че и билярдни маси. Аз ги наричам полупотребителски стоки, те са готов продукт и хората ги ползват.
CV
l Роден през 1976 г. в София
l Завършил е УНСС
l Многократно е консултирал международни инвеститори за общия политически риск в България и условията за правене на бизнес
l Бил е управляващ съдружник и икономически анализатор в изследователската и консултантска група Industry Watch
l Един от основателите на Българската макроикономическа асоциация
l Изследовател и икономист в Института за пазарна икономика
